Алекс Кош
Ученик на медиум (9)

Глава 9

Странно, но веднага щом прочетох надписа, призракът изчезна. И неприятното усещане, все едно ледена ръка стиска вътрешностите ми, също изчезна. Дори стана по-леко да дишам. Вдигнах щората докрай, за да огледам по-добре през прозореца и да се уверя, че вече никой не ме гледа от мрака.

Да! Никой!

Въздъхнах облекчено, строполих се на леглото и мигновено заспах. Денят се беше оказал толкова наситен, че спах абсолютно без сънища. Сякаш само мигнах и хоп, моята отвратително бодра сестричка вече ме буди.

— Гордея се с теб — веднага заяви тя. — Погледнал си страха в очите и сам си вдигнал щората.

— Аха, мечтай си — измърморих, докато се прозявах. — Призракът сам се махна. Но преди това остави прощално съобщение на стъклото.

Ника приближи до прозореца и внимателно го огледа.

— Еха! Това призракът ли го надраска?

— Ами да.

— Да се отдалечи на толкова огромно разстояние от мястото на смъртта си и дори да въздейства на материалния свят… Доста е силен. Вземам си думите назад, с такива сили призракът би могъл да ти навреди, ако сградата нямаше защитни руни.

Примигнах, опитвайки се да събера мислите си, но не се получи много добре. Вчерашният ден се оказа толкова напрегнат, че сега усещанията ми бяха като при много силен махмурлук.

— Пак ли се шегуваш? — попитах внимателно.

— Ни най-малко — Ника наистина изглеждаше леко притеснена. — Добре, че днес отиваме при медиума, Джеймс се смята за най-добрия в Барселона, а може би и в целия свят. Надявам се, че ще даде някои практически съвети за призрака, а и ще опита да изследва същността ти или както там при тях се казва.

Разбира се, вчера се опитах да потърся информация за медиумите, но не успях да намеря нищо конкретно. По принцип те правеха същото като мен — общуваха с призраци, само че го правеха с помощта на специални ритуали и дори техники. Макар че може ли да се каже, че аз общувам директно с тях? Засега само съм ги виждал няколко пъти. Във всеки случай хората викаха медиуми само когато имаха подозрения, че в къщата се е появил злонамерен призрак или е необходимо да се установи причината за подозрителна смърт на човек, вероятно свързана с призраци. Медиумите насилствено прогонваха безплътните обитатели на домовете, които не искат да си плащат наема, а понякога откриваха какво ги задържа в нашата реалност и решаваха проблемите им. Най-интересното беше, че всъщност медиумите нямаха моята дяволска способност да виждат призраци, а само ги усещаха, както и частично улавяха техните емоции и желания. Честно казано, нямах представа как го правеха. Освен това медиумите можеха да разчетат съдбата на хората, но образите винаги били толкова неясни, че ползата от тях била минимална. Останах с впечатлението, че предсказанията на медиумите по достоверност са равностойни на късметчетата от китайските сладки курабийки. Затова по-често се занимавали с борбата с призраците, тук поне резултатите от работата им можели да бъдат оценени незабавно.

— Между другото, за последните четиридесет дни в полицията не е постъпвала никаква информация за открити тела на магистрала Е90 — съобщи Ника неприятната новина. — Значи ще трябва сами да се справяме с призрака.

— В какъв смисъл? — подскочих аз.

— Ще се консултираме с медиума. Ако трябва, ще му платим той самият да отиде и да успокои призрака, или ще отидем заедно с него.

Всъщност това не е най-лошият вариант!

— Тогава да тръгваме! — възкликнах аз и бързо скочих от леглото.

Съдейки по това, което успях да прочета, медиумите са сериозни хора. По принципа — щом е оцелял, значи трябва да е наистина добър. Освен това Ника едва ли ще тръгне да пести от наемането на специалист, което означава, че той би трябвало бързо да се справи с досадния призрак.

— Първо, сутрешна загрявка — спря ме Ника. — Никакво отпускане. Свиквай да тренираш всеки ден, във всяка ситуация и при всякакви условия, иначе в училището ще те изядат с парцалите.

— Какво?! А какво стана с приказките за забавления и купони?!

— Е, ако хлапетата не те наритат, ще има и купони — изкиска се злобната ми сестричка.

В известен смисъл тя беше права, а най-вероятно — във всичко. Така че само изсумтях и се заех със сутрешната си тренировка. Нищо особено всъщност: разтягане, лицеви опори, коремни преси, отново разтягане. Нелепи опити да ме научи на някаква методика на медитация, за да се науча да се контролирам и да не дрънкам излишно. Искрено ме беше срам, но ако физическата ми форма малко по малко се подобряваше, то с неподвижното седене на място с умна физиономия изобщо не ми се получаваше, въпреки че съвестно се опитвах.

— Нищо, в Мюнхен ще ти намерим нормални треньори — резюмира опитите ми Ника. — Аз вярвам в теб.

След обилна закуска, доставена директно в стаята, отидохме на среща с медиума. По пътя видях още няколко призрака да бродят из града, но не успях да видя реакцията им към моята персона, тъй като профучахме покрай тях с прилична скорост. Как разбирах, че са призраци, а не просто хора с лоша координация? Просто усещах. Ако при първата ми среща с момичето на пътя все още можех да сгреша в усещанията си, защото не знаех защо студена вълна пробягва по вътрешностите ми, то сега мигновено определях — това не е жив човек.

При пристигането ни при медиума ме чакаше пълно разочарование: жилището му не създаваше никакво чувство за мистика. По-точно тук ставаше дума по-скоро за офис в солиден бизнес център, със секретарка, кафемашина и ваза с разноцветни бонбони във формата на знака на ин и ян. На стената имаше красива, но семпла табела „Джеймс Харнет — най-добрият медиум в Барселона“, а до нея се виждаха няколко сертификата, грамоти и награди, както често правят в офисите на туристически агенции, адвокати и други компании в сферата на услугите. Никакви черепи по рафтовете, никакви опияняващи аромати на благовония, никакви говорещи черни котки. Макар че тъмнокоса секретарка с навици на добре поддържана котка все пак имаше.

— Имате ли запазен час? — измърка тя.

— За дванайсет нула нула — потвърди Ника, измервайки момичето с гнуслив поглед.

— А вашата фамилия?

— Не е твоя работа — високомерно я отряза сестричката ми.

Колкото и да е странно, секретарката изобщо не се смути. Аз вече знаех, че Ника може да се държи различно с различните хора: да се шегува с мен, да е студена с военните, но с толкова вирнат нос я виждах за първи път.

— Един момент — измърка секретарката и вдигна слушалката.

Няколко минути по-късно вече седяхме в кабинета на прочутия медиум. И тук също нямаше нищо свръхестествено — много уютно светло помещение от около тридесет квадрата, скъпи дървени мебели, пълни с книги рафтове и огромни прозорци от пода до тавана. Зад солидната маса седеше мъж около четиридесетте, видимо висок и със средно телосложение, в елегантен сив костюм, с добре поддържана брадичка. Приличаше на класически добър лекар, както ги показват в американските сериали. По принцип, ако доктор Хаус от сериала беше малко по-запазен и малко по-млад, медиумът донякъде щеше да прилича на него. И да, никакво стъклено кълбо или карти Таро на масата. Ама че медиум.

— Вероника Михайлова, здравейте — приветливо се усмихна той, стана от стола и леко се поклони.

Ха, а уж идваме инкогнито? Глупости! Да се чуди човек защо изобщо Ника си сложи тъмна перука?

— Здравейте, Джеймс — кимна му Ника.

„Изглежда се познават“ — подсказа ми пробудилият се в мен капитан Очевидност.

Седнахме на столове срещу домакина.

— Как е баща ви?

— Добре е, благодаря — учтиво отвърна момичето. — Постепенно подреждаме нещата. Но днес сме по друг въпрос, моят роднина има нужда от помощ във вашата сфера.

Мъжът кимна с разбиране.

— Проблем с призраци?

— Може и така да се каже. Те проявяват много странен интерес към момчето. И има подозрение, че той може да вижда всички призраци като цяло, а не само тези, които искат да се покажат на хората.

Както обикновено, аз направих гримаса на „момчето“, но по навик се сдържах. Мисля, че с времето съвсем ще спра да реагирам и ще се примиря с тийнейджърската си участ.

— Е, нека да видим — кимна с разбиране медиумът.

Ставайки от масата, той приближи до мен, сложи ръка на главата ми и затвори очи. Сега вече се почувствах съвсем като идиот.

За около пет минути застинахме в пълно мълчание, но съдейки по спокойното лице на Ника, това беше напълно нормално.

— Ти си и жив, и мъртъв. И стар, и млад — неочаквано каза медиумът.

В какъв смисъл стар?! Бях само на тридесет и пет, преди насила да ме подмладят!

— Ти си много слаб.

Ако платим за този сеанс, то парите ще са пропилени. Досега не каза нищо ново.

— Виждам, че едното ти око гледа към нашия свят, а другото — към света на кръвта.

Така, добре, разбираемите баналности бяха много по-добре от неразбираемите и плашещи фрази.

— Ти не би трябвало да си тук — продължи мъжът.

— Да изляза ли? — не можах да се сдържа от нервна шега.

Разбира се, бях наясно, че трябва да си държа устата затворена по време на това очевидно мистично и напълно неразбираемо действие, но просто физически не можех да мълча. Освен това не знаех доколко ясно работят способностите на медиумите, ами ако той може да прочете, че съм от друг свят?

— Не, засега можете да останете — изобщо не се смути мъжът и мигновено излезе от транса. — Платиха ми за половин час консултация — той ме хвана за брадичката и ме погледна в очите. — Като че ли са един цвят, нали не носите лещи?

Поклатих глава.

— Странно, но видях очи с различни цветове. И още, наскоро преживявали ли сте клинична смърт?

— Да преживееш смъртта — звучи логично — изсумтях аз и дръпнах глава, за да махна ръката му от лицето си.

Що за глупост — да хваща човек за лицето?

— Не се прави на клоун — скара ми се Ника. — Да, наскоро Роман едва не загина — изхлипа момичето. — Дори го измъчваха.

Еха, ама че актриса, аз не бих могъл да го изиграя така. А фактът, че бях измъчван по нейна и на брат й заповед — това е без значение, разбира се.

— Това обяснява всичко — кимна медиумът, като ме изгледа с интерес. — Случва се, след като е бил в отвъдния свят, човек за известно време да запазва способността да вижда тази страна на живота. Призраците са привлечени от такъв човек, защото усещат в него както дъха на смъртта, така и силата на живота. Но не се притеснявайте, това винаги е временно явление, скоро миризмата на смърт ще се разсее и способността ще изчезне.

Между другото, да, аз често бях гледал сериали на подобна тема. Когато след клинична смърт героят започва да общува с призраци и да решава различни детективски случаи, например. Но тук възниква въпросът дали наистина става въпрос само за несполучливата акупунктура от иконома Хан? Напоследък често си мислех какво ли ми се е случило след падането в канализационната шахта? Може би просто съм умрял, а дядото на Михайлови е взел душата ми и я напъхал в специално създадено младо тяло? Интересно, по рейтинга на привличане за призраци доколко реалната смърт стои по-нависоко от клиничната? И ако аз наистина съм умрял в моя свят, то способността ми все още ли може да изчезне или ще остане завинаги?

— И колко дълго ще продължи? — притеснено попита Ника.

— Никой не може да каже със сигурност. Но съдейки по достъпните ми научни изследвания, не повече от един-два месеца.

Така. Аз съм в този свят вече месец. Значи ако отговарям на критерия за клинична смърт, ще общувам с призраци приблизително още толкова. Но ако способността е перманентна, то ще трябва да свиквам с постоянната компания от полупрозрачни хора с различна степен на разлагане и нараняване.

— Малко ме успокоихте — облекчено въздъхна Ника. — Сега вторият въпрос — как да се отървем от призрака, който се е лепнал за момчето?

Ника подробно разказа за срещата с призрака на момичето на пътя и появата й пред прозореца на хотелската ни стая.

— Момчето не се ли го учили да не гледа призраци в очите? — веднага попита медиумът.

Хвърлих изразителен поглед на Ника и тя дори малко се смути.

— Работата е там, че той леко изостава в развитието си — бързо се взе в ръце тази измамница. — Клинична смърт и всичко това. Затова той не винаги разбира какво искат от него.

Ах, ти…

Направо се задъхах от такава наглост. Такъв номер да ми извърти, а накрая и на идиот ме прави!

— Мога да кажа със сигурност, че ако не заговаряш призраци и не ги гледаш в очите, то можеш да избегнеш вниманието им. Но ако момчето не реагира на призрак, който вече се е заинтересувал от него, той може много да се ядоса. Има дори шанс зъл призрак да се превърне в още по-зъл полтъргайст.

— А как да реагирам, за да не го ядосам? — подозрително попитах аз.

— Очевидно, да се опиташ да говориш с него, да разбереш какво точно иска — сви рамене мъжът. — Всеки случай е различен. Е, и да се молиш някой силен полтъргайст да не ти обърне внимание.

Така си и мислех — колкото повече научавам, толкова по-лошо става.

— А защо той е толкова опасен? — полюбопитствах аз.

Вече бях прочел някои неща в нета, но толкова важна информация предпочитах да науча от първа ръка.

— С полтъргайст е невъзможно да се разбереш. Формата на призрака — това е неговото усещане за себе си. Докато той запазва човешката си форма, неговата личност остава относително цяла. Този процес поглъща почти всички сили на призрака, поради което колкото по-съзнателно се държи призракът, толкова по-малко може да въздейства на реалния свят. Полтъргайстът е призрак, който напълно е загубил своята личност. Той няма форма, няма личност, само мимолетни импулси и желания, и най-важното, много свободна енергия за тяхното реализиране.

— А ако призракът е запазил всички наранявания, получени в момента на смъртта, това означава ли нещо? — уточних аз. — Все пак на теория личността трябва да се усеща така, както е изглеждала като жива. А нашето момиче от пътя явно изглежда тежко ранено.

Медиумът се намръщи.

— Най-вероятно това означава, че нараняванията са получени, докато е била жива. Тя е успяла да ги осъзнае и да ги запечата в паметта си.

— О, я стига — срязах го аз.

Та тя изобщо нямаше лице! Значи той иска да ми каже, че горкото момиче е получило тези наранявания и още известно време е било в съзнание?

Мъжът стана от масата.

— Е, с това можем да считаме нашата консултация за приключена. Аз трябва да изляза по една много важна работа, така че ако искате да поговорим за още нещо, можете да се запишете за утре. По принцип, стига да плащате за времето ми, готов съм да отговарям на всякакви въпроси.

Ника веднага скочи на крака.

— А ако искаме да ви наемем да ни избавите от досаден призрак? Колко би струвало?

— Сто хиляди.

— Колко?! — ококорих се аз.

— Това е с отстъпката за свои — с лека гримаса допълни Джеймс.

Очевидно самата дума „отстъпка“ му причиняваше едва ли не физическа болка.

— Е, това е приемливо — с лекота се съгласи Ника.

Сериозно?! Такива ли са тарифите на медиумите?! Е, тогава бих обмислил възможността да оставя способността си да виждам призраци завинаги и да отворя собствен малък офис за прогонване на агресивни същества от оня свят.

— Секретарката ще ви напише фактурата — Джеймс отвори един от шкафовете и извади елегантна кожена чанта. — Мога да поема случая ви след три-четири дни.

— Стоп! — застана на пътя му момичето. — Какви три-четири дни? Нямаме толкова много време, сам казахте, че призракът може да се ядоса, ако бъде игнориран.

Медиумът вдигна вежда и много изразително погледна Ника отгоре надолу.

— Ами, нека момчето опита да поговори с него. За момента призрак, който на теория би могъл да се превърне в полтъргайст, не е мой проблем. Но напълно оформеният агресивен полтъргайст в имението на семейство Огава е съвсем друга работа, той вече уби няколко души, а тази нощ разкъса един на парчета. Щом се справя с него, веднага ще се заема с вашето момиче от пътя.

— Но при нас има дете в опасност — настоя момичето. — Това е по-важно.

Джеймс Харнет вдигна очи към небето и въздъхна.

— Някакви „деца“ винаги са в опасност. А бизнесът си е бизнес. Останете в хотела, докато се освободя, никой призрак не може да влезе там.

— А имате ли контакт с втория най-добър медиум в Барса? — навъсено попита Ника. — Ще опитаме да се свържем с него.

— Няма да стане — съчувствено отвърна Джеймс. — Точно той беше разкъсан на части снощи. Както се казва, не пести от медиуми, по-добре веднага извикай най-добрия. Да. Точно това казах на главата на семейство Огава, когато приемах спешната им поръчка — той изведнъж ме погледна преценяващо. — Между другото, можем да се договорим за взаимноизгоден бартер. Вашият роднина ще ми помогне бързо да разреша проблема с полтъргайста, а в замяна аз ще се справя с този призрак.

Погледът му определено не ми хареса, както и съмнителното предложение. Не ми се вярваше, че тази мисъл се е появила в главата му точно сега. О, не случайно очите на медиума светнаха, когато чу за способността ми да виждам призраци, със сигурност не случайно.

— И как мога да ви помогна? — попитах скептично.

— Ако толкова силно привличате призраци, може да привлечете вниманието и на полтъргайста. Ще ми бъде значително по-лесно, ако не ми се налага да тичам след него из цялата сграда.

— Значи ще работя като стръв за побъркан призрак? — уточних аз.

— Не е съвсем коректно да се нарича побъркан — поправи ме медиумът. — По принцип там няма ум, а само инстинкти.

— Аз съм против! — веднага реагирах аз.

— Чакайте малко — помоли го Ника и ме отведе настрана.

Сякаш в рамките на малкия кабинет това би ни създало някаква интимност.

— Мисля, че си струва да отидем с него — каза тя тихо.

— На среща с разярен полтъргайст? — уточних аз. — Ти сериозно ли?! Добре, най-добрият медиум е зает, човекът на второ място е разкъсан на части, нека наемем третия! Едва ли нашият призрак е толкова опасен.

— Ние двамата с него можем да те защитим — каза тя с подозрително трескав блясък в очите. — Освен това може да е интересно, никога досега не съм виждала истински полтъргайст!

Според мен на сестра ми напълно й липсва инстинктът за самосъхранение. Това както и да е, но къде отиде инстинктът да закриля любимото малко братче? А какво да кажа за запазване на анонимността, тя къде отиде?! Просто така да отидем да ни видят лицата в имението на едно от местните аристократични семейства?

— Вече ходихме да гледаме демоните — напомних намръщено. — Тогава също каза, че ще бъде интересно.

— Пфу. Но всичко се размина, дори драскотина не получи — махна с ръка Ника.

— Затова пък получих психологическа травма!

— О, стига вече — изсумтя Ника. — Джеймс, идваме!