Пол Скарон
Жодле (6) (или Господарят слуга (Комедия))

Първа сцена

 

БЕАТРИС

1545 Очи, плачете! С плач спасете мойта чест,

част от сълзите си дарете ми и днес.

Запалих току-що свещта.

Нощта припада, притъмнява.

Все пак е грациозна тя —

1550 не бях я виждала такава.

Звездите, нейните придворни,

в селенията й просторни

трептят и леят своя зрак.

Щастливи са тез деви мили,

1555 затуй че на слуга хъшлак

сърцата си не са дарили.

Очи, плачете! С плач спасете мойта чест,

част от сълзите си дарете ми и днес.

Звездици със светлик чудесен,

1560 ако любов във вас гори,

макар че сте със ранг небесен,

неспирен гняв ще ви мори.

Един нахалник от Гренада,

с когото споделих, че страдам

1565 от пламнала по него страст,

ми рече: „И петак не давам

за теб — ще те изритам аз,

ако не спреш да ми додяваш!“

Очи, плачете! С плач спасете мойта чест,

1570 част от сълзите си дарете ми и днес.

Пред него своите дукати

изсипах — бяха те цял куп.

А за дара, като отплата

тоз дървеняк безчувствен, груб,

1575 тоз безподобен пиперлия

издърпа моята кесия

и тъй ме прасна по главата,

че на земята се видях.

О, Боже, тъй ли полудях,

1580 та си на луд дарих душата?

Очи, плачете! С плач спасете мойта чест,

част от сълзите си дарете ми и днес.

Дали ще отреди съдбата

той, правейки ми на инат,

1585 да предизвиква в мене яд

и да търпя все аз бедата?

Тя стана май непоносима…

За злата круша зъл прът има.

Нима с това ще се тешим?

1590 През смях ще ми се подиграва

тоз звяр, тъй както наблюдавал

през смях Нерон пожара в Рим.

Очи, плачете! С плач спасете мойта чест,

част от сълзите си дарете ми и днес.

1595 Скръб е душата ми обзела.

Но някой слиза. Туй е тя,

красавицата Изабела.

Я да запаля аз свещта,

та никой да не се съмнява

1600 кой тази песен днес припява.

Знай: всеки автор тайни може

с теб да споделя, затова

на мене монолог възложи

и аз издумах тез слова.

1605 Очи, плачете! С плач спасете мойта чест,

част от сълзите си дарете ми и днес.

Втора сцена

 

ИЗАБЕЛА

Госпожо Беатрис, какво ви занимава?

 

БЕАТРИС

За годеника ви леглото натъкмявам.

Ами пък вас какво ви води тук, госпожи?

 

ИЗАБЕЛА

1610 Един голям въпрос мен много ме тревожи.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Госпожо, втори път ви казвам: разберете,

че ако трябваше сама да изберете

между кастилците мъж свестен и пристоен,

то дон Хуан за вас ще бъде най-достоен.

1615 Съпруг по-подходящ от дон Хуан едва ли

ще си намерите. Дано да сте разбрали,

че аз съм искрена.

 

ИЗАБЕЛА

                                На мене ми се струва,

че някоя от нас в момента сън сънува.

Като ви слушам как представяте чертите

1620 на своя брат рожден, аз питам се дали те

такива са, дали аз сляпа съм за тях.

С постъпките си той във мене буди смях.

По навик ли или неволно и случайно

туй, дето прави той, е все необичайно.

1625 И сякаш се стреми да гъгне и нарочно

говори някак си престорено, неточно,

изпълва си речта със паразитни думи

и непрекъснато от него чувам глуми.

Та има ли от мен по клета? Аз, горкана,

1630 по-скоро ще склоня калугерка да стана.

Но и от църквата изпитвам отвращение,

и от такъв съпруг, за мое съжаление…

 

БЕАТРИС

Я спрете този хленч и вайкането жалко,

ами елате с мен на стълбите за малко.

1635 Но някой идва… Ах, в тоз вид ли ще ви свари.

Да тръгваме тозчас — дано го изпреварим.

Трета сцена

ДОН ХУАН (отваря вратата и взема ключа):

 

Вратата да стои отворена, пък аз

във нишата ще съм. Май че дочувам глас.

Четвърта сцена

ЖОДЛЕ (със свещник във ръка):

Я, моят господар тъй бързо изфирясал!

1640 Какъв ужасен студ, съвсем съм вкочанясал.

Отекват стъпки.

Пета сцена

ЖОДЛЕ (вижда, че дон Луис влиза и затваря вратата):

                        Тюх, вратата той затвори.

Какво ще стане с мен?

 

ДОН ЛУИС

                                        Да почнем миг по-скоро

дуела! Но нали не ви е страх все пак?

 

ЖОДЛЕ

Простете ми, че днес ми мина тоз мерак.

 

ДОН ЛУИС

1645 Та да отложим ли тоз акт на отмъщение?

Ако не е от страх, не виждам обяснение.

Мълчите. Но защо? Ако аз бях засегнат,

от мойта мъст, сеньор, не можете убегна.

Кажете ми защо е нужно да се бавим?

 

ЖОДЛЕ, настрани, търсейки дон Хуан:

1650 Ах, моят господар съвсем ме изостави.

 

ДОН ЛУИС

Какво се питате, сеньор?

 

ЖОДЛЕ

                                                Какво ли струвам…

 

ДОН ЛУИС

Доскоро мислех, че кръвта във вас бушува,

а виждам, че сега сте доста охладнял.

За да загреете, лек хубав бих ви дал…

 

ЖОДЛЕ

1655 Ах, колко дълъг, как наточен този меч е!

Като го гледам, цял от страх треперя вече.

 

ДОН ЛУИС

Страхлив е дон Хуан или пък вид си дава.

 

ЖОДЛЕ, настрани:

Я, господарят ми насам се приближава.

Това подтиква ме врага си да ударя.

1660 Усещам как гневът в гръдта ми се разгаря

и вие сам ще се в тез думи уверите.

Сеньор, излезте де! Нали не се боите?

 

ДОН ХУАН, тихо на Жодле:

Върви! И уж се бий, отстъпвайки назад.

 

ЖОДЛЕ нанася несполучлив удар с меч.

Дано е Господ с нас!

 

ДОН ЛУИС

                                        О, много сте сърцат.

1665 Нападате добре.

 

ЖОДЛЕ, настрани:

                                Наместо да се бия,

да можех аз да си послужа със магия!

Стой!

        Господарю мой!

                                Я спрете за момент!

Та как да продължа със този меч строшен.

А вие моя брат убихте в нощен час.

 

ДОН ЛУИС

1670 Е, да.

 

ЖОДЛЕ

        Но знайте, че не ме е страх от вас.

Предимство аз не ща да имам при дуела,

бих предпочел в тъма със як бой да ви смеля.

Свещице, изгасни, на тъмно ще се бием.

С тез тягостни игри не ще ли спрете вие?

1675 Щом в нещо се врека, бих предпочел въжето,

нежели сам да се откажа от обета.

 

ДОН ЛУИС

Без свещ май по-добре боравите със меча;

Тоз мрак като че ли изобщо не ви пречи,

ранихте ме дори, но чака ви разплата.

Шеста сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО е все още извън сцената и вика:

1680 Хей, Беатрис.

 

ДОН ХУАН, на Жодле, който е в алкова:

                        Излез, че счупвам ти главата.

Седма сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО, след като е влязъл:

Какво тук става?

 

ЖОДЛЕ

                                Аз ще търся отмъщение.

 

ДОН ЛУИС

И аз. За мъст зове това кръвотечение.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Дали е от кинжал или от меч двуостър?

 

ЖОДЛЕ

И двата за тоз тип хич няма да са доста.

 

ДОН ФЕРНАНДО (взема свещта от земята и поставя при горящата свещ на Беатрис):

1685 Я виж! Дланта ви е със лека рана веч.

 

ЖОДЛЕ, настрани:

Ах, как ми става зле, когато гледам меч.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Кураж, приятели! На бой ожесточен!

Осма сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

И призиви за мир не чакайте от мен.

Та щом на моя зет честта е опетнена,

1690 а племенникът ми е с длан окървавена,

тогава бийте се. Не ще ви разтървавам,

напротив, всячески ще ви окуражавам.

 

ДОН ЛУИС

Та как съвет на мъж със доблест всепризната

да не последвам аз?

 

ЖОДЛЕ

                                        Гняв ври ми във душата,

1695 когато към дуел зове ме тоз старчок.

 

ДОН ЛУИС

Ядът ме прави днес по-дързък, по-жесток.

Сестра ви поругах, а брат ви с меч убих.

Но щом налага се, изобщо аз не бих

се колебал и миг да умъртвя и вас.

 

ДОН ХУАН, излизайки от алкова, се обръща към дон Луис:

1700 Известно ли ви е, че дон Хуан съм аз?

Убихте моя брат, излъгахте сестра ми,

обаче дон Хуан тъй лесно не се мами.

Сега за тез злини, за двойната обида

ще ми платите — тук днес мъртъв ще ви видя.

 

ДОН ЛУИС

1705 Та кой е дон Хуан?

 

ДОН ХУАН

                                Аз. Кой друг, мили Боже?

 

ДОН ЛУИС, посочвайки Жодле:

А той?

 

ЖОДЛЕ

        И аз, ако моментът го наложи.

 

ДОН ХУАН

Да, аз съм дон Хуан, аз лично ви раних

във тъмното, макар че трудно се реших

Да вляза в тоз дуел. Презирам всеки бой.

1710 За стореното зло аз вече зная кой

виновен е, ала преди туй се съмнявах

и затова на пряк двубой не се решавах.

Под външност на слуга туй тежко оскърбление

изстрадах и безспир горях за отмъщение.

1715 А вие бяхте май дълбоко убеден,

че аз ще понеса позора примирен.

Усилия и такт приложих, за да бъда

уверен… Аз не щях безпринципно да съдя.

Понеже зная кой засегна мойта чест,

1720 без колебание, със подобаващ жест

отвърнах: кръв за кръв. Тук важен повод има

и мене той към мъст зове неотменимо.

Как аз бих бил щастлив, ако не ви убия?

Туй бе причината пред вас да се разкрия.

1725 Да, аз съм дон Хуан. Достатъчно бях ясен.

 

ДОН ЛУИС

А смятате ли се с туй име по-опасен?

 

ДОН ХУАН

Та как на мене смърт ще причините, щом

по принцип вършите убийства крадешком.

А аз ще вляза в бой със вас съвсем открито

1730 и не очаквайте от никого защита.

Дори и всеки тук да е мой враг заклет,

за мен най-важен е поетият обет.

Аз към сестра си съм поел обет свещен

и той чрез вашта смърт ще бъде издължен.

1735 Дали съм господар или слуга, аз зная,

че трябва да държа на туй, що обещая.

Обета си, сеньор Фернандо, изпълнете

и тук при нас сега сестра ми доведете,

А вие, дон Луис, най-смъртният ми враг,

1740 стиснете меча си и бой да почнем пак!

 

ДОН ФЕРНАНДО

Приканвам ви, сеньор, към повече търпение.

 

ДОН ХУАН

Търпях, но моят дълг зове за отмъщение.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Защо като слуга явихте се при нас?

 

ДОН ХУАН

Ревнувах.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                От кого?

 

ДОН ХУАН

                                От тоз.

 

ДОН ЛУИС

                                        От мен?

 

ДОН ХУАН

                                                От вас.

1745 Нали разбрах, че сте при Изабела бил.

 

ДОН ЛУИС

Видяхте ли ме?

 

ДОН ХУАН

                        Да. След туй се бяхте скрил

във стаята й… Но ледът на ревността

не смогна да смрази във мене любовта.

Напротив, силен плам в сърцето ми гореше,

1750 но аз си замълчах, реших да се предреша

и не след много дни, уви, във вас открих

съперник и в това се лесно убедих.

Изпърво спрямо вас изпитвах просто яд,

туй бе преди да знам, че моят свиден брат

1755 от вашата ръка коварно е загинал,

че по жестокост сте направо ненадминат.

Това за мене бе такова оскърбление,

че само за едно — за кръвно отмъщение

си мисля оттогаз… Разбрах, че и сестра ми

1760 след туй най-подло сте отвлякъл и измамил.

И моята душа от ярост срещу вас

обзета бе дотам, че аз реших тозчас

да жертвам любовта заради свойта чест

и да ви умъртвя, дай Боже, още днес.

1765 Когато тежко е засегната честта,

каква утеха би донесла любовта?

Щом вие моя брат убихте с меч измамно,

а за смъртта му мен вините най-безсрамно,

от моята ръка ще трябва да умрете,

1770 дори да има риск земята и небето

безмилостна война на мен да обявят

и да ме прокълне безжалостно светът.

 

ДОН ЛУИС

Съчувствам ви, сеньор. Не страх ме мен застави

във тоз критичен ден да споделя скръбта ви.

1775 Упреквате ме за смъртта на своя брат.

И с право. Аз съм май за всичко виноват.

Убийство сторих, но не кръвно отмъщение

заслужих с този акт, а просто съжаление.

Уви, убих го. Да. Защо и как? Не зная.

1780 Но оттогаз безспир за него аз ридая.

На мене връхлетя незнаен нападател,

аз бях доволен, че наказах тоз предател,

и чак след туй разбрах, че в нощния гъст мрак

неволно бях убил един приятел драг.

1785 Добър и мил бе той, ценях го много аз

и бих си дал кръвта, за да спечеля вас

за свой другар. Това ви казвам не от страх,

а тъй като и аз, сеньор, покрусен бях.

 

ДОН ХУАН

Туй извинение изглежда приемливо

1790 и моето сърце, добро и милостиво,

могло би да прости. Безкрайно ми е болно,

но бих приел, че сте го сторили неволно.

Не всичко свършва тук, защото и сестра ми

е жертва, дон Луис, на вашите измами

1795 и сте засегнали с това и мойта чест.

Как с опетнена чест живял бих аз от днес

нататък? Щом честта на другите отнимаш,

ти право на живот не би могъл да имаш?

 

ДОН ЛУИС

Но ако за жена аз взема днес сестра ви,

1800 ще върна вашта чест, тоз брак ще я направи

щастлива, при това аз толкоз ще ликувам,

че глупост би било тогаз да ви ревнувам,

макар че тръгва с вас таз, дето аз обичах,

и страдах, че към мен тя беше безразлична.

1805 Да, Изабела, туй отнася се за вас,

във вашето сърце откривах само мраз.

Та драги, дон Хуан, от ревност се пазете,

с любовния си плам леда й разтопете,

пазете си духа от буйствата далече

1810 и ревността към мен да не ви мъчи вече.

Посредством Беатрис във стаята й бях

за малко един ден, освен туй постоях

на нейния балкон една нощ. То се случи

без нейно знание, но щом като научи,

1815 че Беатрис ме е въвела, толкоз много

ядоса й се тя и смъмри я най-строго.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Да, племенникът ми току-що ви представи

самата истина. Аз вярвам, че това ви

успокои духа, мой скъпи дон Хуан,

1820 пък и във моя дом раздор не е желан.

Сега тук веселби и сватби предстоят.

Лукреция тозчас при нас да доведат

и мойта дъщеря. А, ето ги и двете.

Девета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Елате всички тук при мен, не се бавете,

1825 за да възславим Бог, че той със добрина

дари ни и възпря таз вътрешна война.

Ах, как доволен съм! А вие, мои мили

деца, как бихте ни сега ощастливили,

ако в приятелска прегръдка се сближите

1830 и в мир живота си щастливо продължите.

 

ДОН ХУАН

О, със готовност аз бих следвал тоз съвет.

 

ДОН ЛУИС

Със радост все така живял бих занапред.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Ах, мила Изабел!

 

ИЗАБЕЛА

                                Лукреция, о, драга

приятелко!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                Сега животът ни предлага

1835 такова щастие! Ах, как се заблуждавах,

когато ви винях и ви разубеждавах!

 

ЖОДЛЕ

Не съм аз дон Хуан и ще оставя тук

на моя господар прекрасния сюртук.

 

ДОН ХУАН

Не, не, задръжте го, приятелю Жодле,

1840 макар че не е ваш, не ви стои той зле.

 

ДОН ЛУИС

О, вие, който мой приятел се зовете,

на братовчедка ми ръката приемете.

 

ДОН ХУАН

Сестра ми, дон Луис, вземете за жена

и предан ще съм ви за вечни времена.

 

ДОН ФЕРНАНДО

1845 Ах, мили ми деца, след този мирен пакт

предлагам този ден да свърши с двоен брак.

 

ЖОДЛЕ

За Бога, от сърце подкрепям вашто мнение,

но някои неща изискват уточнение.

На Изабела бе изпратен преди време

1850 един портрет и аз държа да си го взема.

Не ще й трябва той, щом тя с оригинала

разделя се — нали друг вече е избрала.

Върнете ми го, че сегашната комедия

впоследствие за мен би станала трагедия.

1855 Въпросния портрет на мойта Беатрис

ще дам — за нея той ще е голям сюрприз.