Тоня Трайкова
Катедрала

Ефирна вечерна мъгла върху Сена

се стеле и въздухът лепне.

Водата размазва дълбоките сенки

на тъмни дървета и шлепове.

Ръка за ръка, ние бедни поклонници,

улавяме всеки отблясък,

фенер и дворец, силует между клоните

и търсим нататък неясното.

А Нотр Дам свети в мъглата притулена,

изящно небето пронизва,

високо възправя ажурните кули,

потайна и толкова близка.

По форма напомня за нещо в човека —

божествено смесва с жестоко,

звънти филигранно, а после отеква

по-тежко със звуци дълбоки.

И нейната музика сякаш усетил,

прегърбен и може би гладен,

самотник с цигулка, за дребни монети

излива я там на площада.