Тоня Трайкова
Гласът на сестра ми…

Гласът на сестра ми прониква през ситните капки,

от някакъв спомен красив доверчиво изплува.

Аз някъде горе откъслечни думи дочувам

и в тоя изгубен в пространството глас се потапям.

През няколко празни етажа до мене долита

от много отдавна детинският глас на сестра ми.

Той търси опора и близост, очаква защита,

от нещо неясно и страшно отблъскван и мамен.

Подобно врабче върху моето рамо се сгушва,

за няколко мига намира закрила и завет.

И аз под дъжда от балкона с тревога се вслушвам:

гласът на сестра ми за нечия смърт съобщава.