Тоня Трайкова
Пиеро

Той е само един Пиеро, толкова тъжен,

върху каменен мост е застанал съвсем неподвижно.

Перилото е място, където едва се задържа,

но отвсякъде виждат го там, а и той всичко вижда.

 

Малка лаврова вишна наблизо е спуснала клони,

на шега някой път къса нейните плодчета с устни,

от едната страна на лицето му бяло на клоун

откроява се черна сълза, очертана изкусно.

 

Ако някой се спре или вгледа се някак потайно,

той прикрива онази събрана в сърцето горчилка

и разперил ръце, прави няколко стъпки нехайни,

хвърля вишна във въздуха, лапва я, плюе костилката…

 

И отново застива на място, за нещо се чуди

и се пита дали паметта този път не го лъже,

и от време на време повтаря на глас едва чуто:

Аз съм само един Пиеро, толкова тъжен.