Тоня Трайкова
Буря в Созопол

В летния ден, връхлетени от хладния вятър,

се приютихме в една изоставена къща

и наблюдавахме бурята как над водата

сила набира и вече деня преобръща.

 

Полета плавен на гларуса рязко помете,

взе мекотата му и го направи тревожен,

и заличи всеки цвят, стана мътно морето

като облечено в чужда, набръчкана кожа.

 

Вярно, че бяхме на сухо и бяхме под покрив,

ала усещахме всичко, което се случва,

сякаш изчезна небето, а силният порив

облаци бързи довлече, над фара ги скупчи.

 

Неописуемо бе да се сливаш с простора,

като насън да се спускаш и да се изкачваш,

и да се носиш в ехтящия въздух нагоре,

докато бурята тебе самия те сграбчва.

 

Брулеше вятърът двете смокини отсреща,

вееше дъжд и го удряше косо в стъклото,

и със свистене из целия залив летеше.

После отвя старостта и ни върна живота.