Тоня Трайкова
Скалата

Това е скала, откъдето съвсем безразсъдно

политах навремето и не помислях за нищо,

безсмъртна била съм тогава и исках да бъда

най-волната птица до сетния миг, в който дишам.

 

И исках, тъй както под мен си шумеше морето,

с една крачка само да стъпя напред в свободата

и цяла сияех от смях, от безгрижие светех,

когато я правех… И после се връщах обратно.

 

Катерех се дълго нагоре, достигах скалата,

откривах, че нови пространства в душата ми има,

и там, сред самото небе, над морето разлято

опитвах дори да достигна до неуловимото.

 

Отново на тази скала съм. На същото място

попивам простора на морския залив и гледам

как долу се блъскат вълните… И става ми ясно,

че най-съкровеният полет ще бъде последен.