Ема Чейс
Свързани (3)

Глава 2

В стаята на Джеймс все още е тъмно. Сенките са издължени и единственото осветление идва от лампата във форма на Бъз^[1] — неотменен елемент от всяка стая, в която спи момче.

Зелено и жълто? Не, благодаря.

Стените са в светлосиньо и черешово дърво. На едната от стените има баскетболен кош за бебета, а до другата огромна маса с железопътни релси и влакови композиции.

Между двата прозореца с форма на арки има люлеещ се стол с едно доста поизтъркано копие на „Лека нощ, луна“.

Навсякъде има закачени снимки на семейството и на новия стадион на Янкис.

На вратата — постер на „Металика“.

Исках да го сложа на по-централно място, но Кейт…

Големите тъмни очи на Джеймс грейват, когато ме вижда да влизам. Пълно копие на… мен — носът, брадичката, тъмната му коса, щръкнала по крайчетата.

— Добро утро, приятелче.

Той се държи за ръба на леглото си и подскача като облечено в памучна нощница шимпанзе.

Джеймс произнася думите внимателно, като поставя ударение на всяка съгласна.

— Здрасссти таттти.

Дяволски сладък.

Вдигам го на ръце, коремчето, а той пищи. После го гушкам. Главата му е облегната на рамото ми. Дъхът му гъделичка врата ми. Целувам косата му. Просто защото мога.

Никога няма да разбера хората, които отказват да целуват и прегръщат децата си. Особено ако децата им са момченца. Студенокръвни задници са това, ако питаш мен. Идеята, че прекалено много нежност може да направи момчето много чувствително, е голяма купчина редки лайна. Ако искаш детето ти да е уверено, да се чувства сигурно, трябва да му създадеш здрава основа, да дадеш личен пример. Погледни моя баща. Израснах с дълбокото убеждение, че може да ми нарита задника всеки път, когато прекрача забранената линия, и той не пропускаше да ми го нарита. Но освен това знаех, че винаги е зад гърба ми, за да ме пази. Знаех, че ме обича, че се гордее с всичко, което правех или се опитвах да направя.

В този миг ноздрите ми биват поразени от кошмарна миризма.

— За бога, Джеймс!

Вземам комплекта за преобличане и сменям памперса.

Защо ме гледаш учудено? Не бива да се изумяваш на такова неща. Това правят истинските мъже — сменят наакани памперси.

Обмислям дали да си сложа тениска.

Всъщност всичко, което Кейт може да прави — банята вечер, среднощното хранене, всичко това го мога и аз. В известен смисъл ми се налага.

Когато Джеймс се роди, Кейт беше само на двадесет и осем. Боже, това е много крехка възраст. И колкото и да беше щастлива да бъде майка и да се отдаде на детето си, не беше готова да се откаже от корпоративната стълба в замяна на целодневна работа като мама и на онези магнитчета, които се редят, за да се получи гъсеница.

Не мога да я виня. Особено заради гъсениците. Гъсениците са злокобни. Такава е и тяхната шибана плодова салата.

Не можеше да става и дума да наемаме детегледачка. Когато бях малък, не исках да давам дори кучетата си на някой непознат да ги разхожда, какво остава да оставя детето си на някой непознат и всеки ден да се моля да не му направи нещо.

Но нали преди време обещах на Кейт да превърна всичките й мечти в реалност. Така че стигнахме до компромис. Ето как се наредиха нещата. Според мен този развой ще ти се стори наистина много добро решение. Поне за мен беше така:

(Джеймс е на четири седмици.)

Вече е десет и половина. Едва сега се добирам до нас. Това може да ти се стори доста късно за работещ човек, но за инвестиционното банкиране си е направо рано. Среща в седем, конферентен разговор с Индонезия, няколко часа преглеждане на договорите и ето как става десет вечерта.

Когато Джеймс се роди, си взех две седмици бащинство, но вече съм на работа и въртележката се завъртя с бясна скорост. Кейт е у дома и е мама. Преди аз ставах да го храня през нощта, но сега в полунощ ми е трудно да произнеса едно нормално изречение, какво остава да правя сделки за милиони, докато мозъкът ми спи, така че тя става и през нощта, за да мога да се наспя добре и да не опропастявам милионите на клиентите си.

Мятам ключовете на масата и затварям вратата с крак. Влизам в хола. Кейт е седнала на дивана с кош изпрани дребни дрешки и ги сгъва. Купът на масата е вече огромен, а има да сгъва още много. Дългата й мека коса, която така обичам да усещам по бедрата си, е прибрана на кок. Облечена е в къси памучни гащи за спане и синя тениска. Не мога да не забележа, че големите й пълни с кърма гърди са пуснати свободно.

Бонус.

— Здравей, красавице — казвам малко по-високо отколкото исках.

— Тихо! Ако събудиш бебето, в мига, в който заспиш, ще ти оскубя ташаците до последния косъм.

Очите ми са разширени, не мога да повярвам на езика й и на агресията. Напоследък прекарва прекалено много време с Делорес.

Прошепвам извинението си, сядам до нея и я целувам. Както обикновено устните ми я карат да се усмихне.

— Здрасти — казва и сега вече тонът й е много по-радостен. Щастлива е да ме види. — Искаш ли да ти стопля за ядене?

— Не, ще си направя една купа с корнфлейкс.

Тя се прозява и взема един биберон „Моята мама е по-секси от твоята“ и продължава да сгъва.

— Труден ден, а? — питам.

— Не, просто около шест стана доста кисел и ми отне цяла вечност да го сложа да спи.

Кимам и тръгвам по коридора.

— Ще ида само да го надникна.

— НЕ, никъде няма да ходиш.

— Ще бъда много тих.

— Дрю… — предупреждава ме.

— Няма дори да го докосна.

— И двамата знаем, че не си в състояние да го видиш и да не го докоснеш — отбелязва войнствено тя.

Туш!

— И после ще се събуди и ще трябва пак да го храня и да го преспивам цяла нощ. Целият му график заминава по дяволите.

Виждам логиката в думите й. Но това не значи, че тая логика ми се нрави.

— Не съм го виждал цял ден! — Тази сутрин трябваше да изляза много рано, за да се видя с клиент на другия край на града. — Не е здравословно за бебето да не може да вижда баща си по цели дни и нощи.

Всъщност не знам дали е вярно, но ми звучи добре, така че се придържам към становището си. Кейт обаче не иска да чуе.

— Той е на четири седмици. Сега има по-голяма нужда от график, а не да вижда баща си през цялото време.

Цупя се. Чувствата ми са наранени.

— Как можа да кажеш такова грозно нещо?

— Грозно, хубаво, но е истина.

Въздъхвам и решавам да подходя по-лукаво.

— Ще ида да си направя корнфлейкса.

Кейт ме гледа с недоверие и тихо предупреждава:

— Стой далеч от детската. Не поглеждай към вратата.

Не обещавам, но и не отричам. Макар че с Кейт сме заедно от години, все още ни е позволено да ползваме заобиколни вратички.

Влизам в кухнята, вадя млякото от хладилника и си правя една купа „Лъки Чармс“. Изяждам две лъжици и…

Чу ли това? На мен ми се стори като бебешки плач. Нали?

Как да не си чул?

Иди си провери слуха, защото аз със сигурност чух.

Минавам като невестулка през вратата на кухнята и се промъквам като шпионин към детската. Вратата е открехната няколко сантиметра — точно колкото да си навра главата. Нощта хвърля мека светлина върху тъмното дърво, люлеещия се стол и наредените в ъгъла плюшени играчки. Ослушвам се. Чувам само звука на дълбокия му сън.

Е, не е било плач все пак. Но… след като така или иначе вече съм тук, няма да стане нищо, ако надникна лекичко, нали?

Влизам безшумно в стаята. Като дете, което се промъква тайно на долния етаж на Коледа сутринта. Заставам до детското креватче и гледам моето спящо момче. Лицето ми се разпъва в усмивка.

Защото той е толкова дяволски сладък.

Лежи по гръб с глава, обърната надясно, ръчичката му е свита в юмруче и вдигната над главата. Облечен е в тъмнозелен памучен гащеризон.

И разбира се, не мога да устоя и да не прокарам ръка по меката му бузка.

Не помръдва. Продължавам да го гледам. Не е ли лудост да изпитваш такова щастие само докато гледаш как детето ти спи?

След малко, напълно удовлетворен правя крачка към вратата.

И тогава се случва най-ужасното.

Знам, че ти със сигурност си знаел, че ще се случи. Но не и аз.

Да, главата на Джеймс се обръща наляво и сладостта изчезва от лицето му, чертите му се изопват и сгърчват. И после изплаква като новоизлюпено пиле.

— Уаааааа.

Автоматично поглеждам към вратата, после пак към него, и тогава от сладките му усти излиза втори вик:

— Уаааааааааааа.

— Мамка му. Тихо — шептя и го галя по коремчето. — Заспивай.

Разбира се, с това не постигам нищо.

— Уааааааааа.

Майната му. Вдигам го и го мятам на рамото си.

— Трябва да си много тих, приятелче. Ако майка ти ме намери тук, ще заключи бедрата си като стоманена каса. Ще са ми нужни часове, за да ги разтворя.

Реално в момента касата е затворена за ремонт. Поне още две седмици преди лекарите да ни разрешат секс. Дотогава има знак „Преминаването забранено“. Не ми е разрешено да я докарам до оргазъм с уста, не ми е позволено и така популярното сред тийнейджърите „чукане на сухо“. Роберта каза, че утерусът й трябвало да се възстанови, така че никакви оргазми, никакви спазми, нищо не е разрешено.

След като поясних това, вече разбираш за какво ти говоря. Синът ми обаче не разбира, или просто не му дреме.

— Уааа, уааааа, уаааааааа.

И тогава Кейт се появява на вратата и изглежда бясна. С право.

— Кажи сбогом на космите на топките си, Дрю.

Смея се.

— Какво? Чух го да плаче и дойдох. Просто бях по-бърз от теб.

Не се брои за лъжа, ако човека, когото лъжеш знае, че лъжеш, нали?

Тя въздъхва уморено и протяга ръце:

— Дай ми го.

Аз го притискам към тялото си като футболист, който не иска да пусне топката и ревниво я пази да не му я вземе някой друг.

— Не, аз ще се погрижа за него. Иди си върши работата.

— Няма да се успокои с теб.

— Да, никога няма да се успокои с мен, ако ти си единствената, която го гушка.

— Целувам пищящата му глава.

— Ще се справя, Кейт. Иди си вземи душ.

Нали това искат всички жени? Да се къпят през цялото време.

— Опитваш се да ми кажеш, че мириша ли?

Предполагам не съм искал да кажа нищо подобно.

— Не… казвам само, че аз забърках лайната, аз ще се разправям с миризмата.

Тя все още не е сигурна. После прокарва ръка по гърба му и казва:

— Добре. Но ако имаш нужда от помощ, викай.

Целувам я по устните:

— Добре сме, спокойно.

Тя най-сетне се усмихва и излиза.

Повечето мъже не знаят какво да правят с едно бебе. Или нямат опит, или защото се страхуват, че ще направят някоя непоправима беля. Дай ни някой уред — ще го разглобим на части, ще го поправим, ще го сглобим и готово.

Но бебетата? Е, тях не е лесно да ги сглобиш.

И има капани — меко на главата, врат, който не може да държи главата, пъпове, които трябва да падат всеки миг и изглеждат ужасно… дори не искам да започвам темата за обрязването. Помниш какво съм ти казал — мъжете не могат да правят по много неща наведнъж.

Ето защо, в повечето случаи грижата за бебето се предоставя на майката. Това се прави за доброто на всички. Казах в повечето случаи, значи се досещаш, че в моя не е така.

Защото вече имам опит с Маккензи.

Когато беше бебе… е, да, не съм бил там вечерите, но научих много неща за бебетата. Ако един мъж може да смени памперса на бебе момиченце, значи може да постигне всичко в живота. Освен това съм доста забележителен мъж, който успява във всичко, с което се захване. Ето защо не ме е страх от рева на Джеймс. Не е най-забавната част от това да си татко, но не е нещо, с което да не мога да се справя.

Свалям го от рамото си и го гушкам като в люлка.

— Уаааааа, уааааааа, уаааааа.

— Хей, приятелче, какви са тези сълзи? Няма защо да плачеш. След нула време ще си заспал.

Вземам залъгалката и се опитвам да го примамя с нея. Той скимти, захапва я, смуква два пъти и тогава осъзнава огромната измама — това не е като истинското нещо. Успявам да я хвана, преди да падне.

После сядам на люлеещия се стол и казвам:

— Да, знам, че не искаш точно това. Не, не те виня. Циците на майка ти са разкошни. Но… засега се налага да вземаш каквото ти се даде. А в този момент ти се полага този силиконов биберон, който е близък до оригинала.

Пъхам го между устните му и този път не ми отказва. Смуче яростно и след малко очите му се затварят. После пак ги ококорва и пак затваря — уморен е, но на инат се мъчи да стои буден.

Люлея се на стола и потупвам дупето му. После с успокояващ глас му казвам:

— Искаш ли да ти разкажа какво прави днес твоето старче? Уредих сделка за шестдесет милиона за един пич, който открил ново приложение в компютърните системи. Тоя мъж е нещо като средство, като оръдие. Когато пораснеш, ще разбереш, че светът е пълен с хора-оръдия. Както и да е, този конкретен уред мисли, че сделката не е особено добра. Първо му показах…

Знам, че не ти се слуша по-натам.

След двадесет минути Джеймс е заспал. Целувам челото му, оставям го в леглото му и тръгвам към хола да прекарам малко качествено време с приятелката си.

Намирам я на дивана. Кошницата пред нея е все така пълна. Не ме вижда и предполагам отдавна е спряла да сгъва дрехи. Държи по един чифт бебешки чорапки във всяка ръка и гледа в нищото. Замислена.

Когато една жена изпадне в размисъл, повечето мъже изпадат в паника — това е лош знак. С особено голямо внимание и предпазливост сядам до нея.

— Бебето спи — казвам.

— Това е много хубаво — казва с празен поглед.

— Кейт, добре ли си?

Тя излиза от размисъла си, поглежда ме бързо и се опитва да се преструва, че нищо не се е случило.

— О, да, да, добре съм.

„Добре съм“! Внимание, високо вдигнат червен флаг.

Не губя време за любезности.

— Мамка му, Кейт, какво има?

Тя поглежда към чорапите и казва:

— Току-що осъзнах, че това е моят живот сега.

Опитвам се да разкодирам скритото женско послание и достигам до… до нищо.

— Да… И?

— Сгъване на дрехи, мръсни чинии, следобедни разходки, смяна на памперси… това е животът ми. Това ме очаква всеки ден.

— Е, няма винаги да сменяш памперси, а и след две седмици ще мога да ти доставям оргазъм по най-мръсните и нечувани начини. Поне това трябва да очакваш с нетърпение.

Тя се усмихва, но не е с цяло сърце.

— Аз съм ужасен човек.

Разтривам рамото й.

— Ако ти беше ужасен човек, значи аз съвсем съм го загазил.

Сега вече се усмихва по-искрено.

— Обичам Джеймс, Дрю. Обичам… не е достатъчно силна дума… родител би разбрал какво се опитва да каже.

— … И знам колко голям късмет имам. Знам, че много жени мечтаят да са си у дома с децата си. Благодарна съм, наистина съм благодарна за живота, който имам… но не знаех, че това ще е всичко, което ще имам.

И сълзите падат. Големи и тежки.

През дните след раждането на Джеймс не само той плачеше. Кейт плачеше за всичко.

Все си мислех, че разбирам какъв хаос могат да причинят хормоните в женската психика, но се оказа, че нищо не съм знаел.

Хормоните по време на бременността и малко след нея са цяла джунгла. Пълна с опасни, кръвожадни животни. Тя плачеше, защото Джеймс е хубав, плачеше, защото ме обича толкова много, плачеше, защото я обичам. Плачеше, когато Джеймс плачеше, и когато спеше и когато кихнеше. Плака, когато той не свали и грам от теглото си очаква според онези болни от нарцисизъм знаменитости, които се хвалят колко тегло свалило тяхното бебе в болницата.

Макар че съм свикнал с рева на Джеймс, сълзите на Кейт са нещо, което трудно преживявам и никога няма да приема леко. Докато я гледам как бърше сълзите си, гърдите ми се свиват и притискат сърцето ми.

— Изпитвам такава огромна вина, че работата ми липсва, че те гледам как излизаш от вратата всяка сутрин и ми се иска да съм на твое място. Аз съм луда, лоша майка. Това е ненормално.

Галя я по гърба и й казвам истината:

— Не е ненормално.

Кейт ме поглежда изненадано и аз бързам да й обясня:

— И аз не искам да си напусна работата. Ако не мога да ходя в офиса повече, ще бъда едно нещастно и потиснато копеле. И защо не ми каза по-рано?

— Мислех, че ще ми мине, когато свикна да съм си у дома и… с нов режим и различно ежедневие. Но стана по-зле.

И най-странното е, че разбирам как се чувства.

— Честно казано и аз не съм доволен от начина, по който са нещата сега.

Слава богу сълзите й са изсъхнали и сърцето ми леко се поотпуска.

— Наистина ли?

— Да, наистина. Изпускам най-хубавите мигове. Дни наред не мога да видя Джеймс буден. И това е ужасно неприятно. Като онзи ден, когато се е усмихнал за първи път.

Тя се опитва да ме накара да се чувствам по-добре и обяснява:

— Той просто се оригна, Дрю.

— Разбира се, че се е оригнал, и затова се е усмихнал. Ние мъжете намираме оригването за много забавно.

— Изпратих ти видео.

— Не е същото. Ако я карам така, ще изпусна всичко — първата му дума, първата му крачка, първия път, когато разбере, че може да се цели с пишката си и да опикава каквото си иска. Това са велики мигове.

Кейт ме хваща за ръката.

— Какво искаш да кажеш? Че си склонен да си оставаш у дома почасово?

В мига, в който произнася думите, осъзнавам, че през цялото време съм искал точно това.

— Да. И ти ще си почасово тук и на работа. Аз ще ходя в офиса в понеделник, сряда и петък, понеже все пак съм мъжът в семейството, а ти ще ходиш във вторник и четвъртък.

— Някои от клиентите ни няма да са никак щастливи — „Индъстрис“ например. Главният изпълнител е задник и ще имаме проблеми с него. Огромни проблеми.

Сякаш ми дреме.

— Дори да не им харесва, ще направя така, че да останат към нас. Ще ги прехвърля на Джак или Матю. А ако изгубим няколко, баща ми все ще го преживее. Това са предимствата баща ти да е шеф на компанията, в която работиш и да си му любимец. Според мен е крайно време да се възползвам от добрата ръка на съдбата.

— Бонусите ни ще пострадат.

— Това са само пари, Кейт.

Ако нямаш един танкер, натоварен със свободни пари в брой и някоя и друга успешна инвестиция, не бих съветвал да приемаш моя подход. Но аз имам от всичко по много и затова мога да си позволя да го кажа.

После й обяснявам:

— След шест или седем години Джеймс ще е на училище и двамата ще можем да се върнем на пълно работно куп деца дотогава, което е напълно възможно, понеже и двамата знаем кое е номер едно в списъка за задължителни за вършене неща.

В очите й се появява светлинка, която не видях, когато се прибрах от работа. Знам, че аз съм помогнал, аз съм накарал погледът й да засияе и съм горд със себе си. Не че това е необичайно за мен чувство, но в този момент усещането е божествено.

Кейт стиска ръката ми.

— Значи наистина ще го направим? Сериозно говориш, нали?

— Утре ти, аз и Джеймс отиваме в офиса и ще говорим с баща ми, Джордж и Франк.

Тя се хвърля на врата ми — гърдите й са опрени в моите, краката й са обкрачили бедрата ми.

— Толкова се вълнувам!

— Така, както си развълнувана, че Роберта ще ни разреши секс след две седмици?

— Не, не чак толкова… но все пак съм развълнувана.

И после се целуваме — езиците ни танцуват, вкусваме се. Падам назад на леглото и я повличам със себе си. Тя остава върху мен. Устните й възбуждащо плъзват към ухото ми.

— Обичам те — прошепва и завърта език в ушната ми мида.

Нагорещена похот се стича към бедрата, ръцете и разбира се, към пениса ми.

— Обичам те — казвам.

Устата й е вече на шията ми и ме подлудява с лекото докосване на устните си.

— А аз обичам нашия живот — признава тя.

Ръката ми е в косата й. Разпуска кока.

— И аз.

Тя пада на колене, а аз разтварям крака, за да може да се настани между тях. Поглежда ме с тъмни гладни очи и палава усмивка, в която има нещо толкова чисто, момичешко. Любимата ми усмивка.

Кейт разкопчава панталоните ми и аз й помагам. Вече по-бавно събува боксерките ми, а моят нетърпелив приятел подскача да я приветства.

— Обичам и пениса ти.

Тя бавно прокарва език по него и го завърта около главичката.

Гледам красивото й лице и се усмихвам:

— И аз обичам пениса си. В устата ти.

Устните й вибрират до него, докато се смее, а усещането кара краката ми да треперят. И после осмуква кожата от двете страни. От връхчето чак до долу. Когато съм на ръба да си изгубя шибания мозък, тя отваря уста и го плъзга в горещата влага на устата си.

Главата ми се отпуска назад и стена. Поглъща ме бавно, сантиметър по сантиметър. Сигурен съм, че вече съм кръстосал очи. Но така ме и побърква. Не съм сигурен дали искам да смуче бързо и силно, или да продължава да ме измъчва така с часове. Може би дни?

Опирам в гърлото й и тя спира да се движи. Въздухът свисти между зъбите ми.

— Мамка му — съскам.

Кейт винаги е правила страхотни свирки. Просто талант. Но през последните години талантът й се разрасна до епически върхове. Тя е маестро, а аз съм нейният добре поддържан инструмент. Сама се научи как да преодолява гаденето, когато опра в гърлото й, и дори се наслаждава. Обича и да гълта.

Веднъж ми каза, че я карало да се чувства силна. Да гледа лицето ми, докато работи с инструмента, да знае, че може да ме контролира. И това е съвсем точно казано, понеже в момента съм изцяло захвърлен на милостта й. А това, деца, е най-доброто положение в такава ситуация.

Тя започва да смуче по-силно, главата й се движи нагоре и само връхчето остава върху перфектните й устни. Пак увива език, този път по-силно и след това бързо се спуска надолу. Бузите й хлътват, а ръката й масажира топките ми, нежно, еротично, а аз не спирам да повтарям името й.

Хващам я за ръката и я движа нагоре-надолу, да я насоча колко здраво да стиска.

— Да, бебо, точно така. Толкова хубаво, мамка му, толкова хубаво.

Устните й се затягат около мен и главата й се движи по-бързо.

— Исусе, Кейт! Ще свърша!

И тогава ръката ми стиска здраво на място, притискам я да не мърда, всеки мускул в тялото ми се е изопнал и се свива в крещящо удоволствие. Зъбите ми са стиснати, тазът ми отскача към устата й и Кейт с ентусиазъм поглъща всичко, до последната капка.

Дишането ми е учестено, а тя ме дарява с едно последно завъртане на езика. После се вдига и с усмивка сяда в скута ми.

А аз нямам кости. Напълно размазан от кеф. Майната му на виното — една свирка постига десет пъти по-силен ефект. Най-добрият начин да се отпуснеш след тежък работен ден.

Единственото, което би направило нещата още по-съвършени, е, ако можех да й върна жеста. Прегръщам я и слагам още една чертичка до оргазмите, които й дължа.

Стават… петнадесет. Планирам да уредя дълга си за една нощ. Това ще е нощта, когато Роберта премахне ембаргото. Не се притеснявай — стига да я поддържам добре овлажнена, няма никаква опасност да й стане нещо.

— Мисля, че все пак ще отида да си взема онзи душ, за който спомена преди малко — казва. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Това е единственото нещо, за което бих си дал живота в този миг.

— И да ми изтъркаш гърба?

— Не само. Искам да измия всяка цепнатина и гънка в това тяло — казвам чистосърдечно.

За беда, единственото, което ми е позволено, е да измия гърба й и да разтрия раменете й.

Увивам краката й около кръста си и така я понасям към банята. Както съм по гол задник.

Невинаги идеалното положение е двама работещи родители в къщата — графиците им се застъпват, някой закъснява, друг трябва да излезе по-рано, стресът от работата може да се пренесе у дома. Но при нас тази система работи.

Докъде бях стигнал преди сцената със свирката за благодарност?

Да, точно така — до лакти в акото на Джеймс. Опитай да дишаш през уста. Помага.

— Мили Боже, дете… какво си правил снощи? Измъкнал си се от леглото да ядеш телешки пържоли ли?

Което ме води до мисълта за най-великото изобретение на нашето време. Не, не е интернет. Не е и автомобилът. Не са хапчетата против забременяване — което всъщност също е едно от големите изобретения. Но най-доброто и практично изобретение е Дайпър Джини^[2]. Това е животоспасяващ уред.

Мятам токсичната бомба в свещения контейнер и бързо затварям капака. После го почиствам и подсушавам със затоплена кърпичка и намазвам дупето му с пудра. После отивам до гардероба да избера тоалета му. Черна риза с яка, джинси и кецове „Найк“.

Дрехите правят човека. Така е и при момчетата. Всичко в крайна сметка опира до първото впечатление. Ако искаш да наритат задника на детето на пясъчника на площадката, облечи го в някой от онези шарени суичъри. Това ще му гарантира боя. Джеймс е страхотно дете и ще направя всичко по силите си да го науча да се облича добре.

 

 

Слагам гел на косата му, измивам зъбите му с помощта на някои полезни съвети за развиване на техниката на плюене при децата и го водя към кухнята — самолетен стил.

Фюррр!

След което го връзвам на стола за закуска, за да не може да избяга.

Следва закуска. Нали си спомняш колко обичам корнфлейкс? Това не се е променило.

За мен „Лъки Чармс“.

За него няма „Лъки Чармс“. Онези деца от „Клуб закуска“^[3] всъщност са знаели за какво говорят. Има и друго — полека се превръщаме в нашите родители. Фрази като „Ще видим“ и „Защото аз така казвам“ просто най-неволно се изплъзват от устните ни.

Трябва да кажа, че това е много обезпокояващо. Сякаш някой зъл дух на лоша мама или татко са се вселили в нас и говорят и мислят вместо нас.

Както и да е, да се върнем на закуската на Джеймс — резенчета биоябълки и пълнозърнесто мюсли. Без захар.

Знам, знам, пълен лицемер съм. Но мога да го понеса. Но пък както и да го погледнеш, малкият не познава вкуса на истински вкусните неща, така че не е наясно какво изпуска. А когато разбере? Как какво — пак устата. Защото е полезно за него. Ако един ден ме намрази заради тая закуска? Няма проблем.

Понякога е много трудно да си татко. А ако не е трудно, значи не си истински баща.

Изсипвам малко мюсли на таблата и се отдръпвам до средата на стаята. — Хайде, Джеймс. Нагласяй уреда.

Той отваря широко уста и я държи в готовност. Хващам едно-единствено парченце от мюслито, прикляквам и се движа, сякаш дриблирам с баскетболна топка.

— Три секунди до края на играта. Еванс, хваща топката, дриблира, стреля и…

Мятам парчето нагоре и напред и то пада точно в устата на Джеймс.

— Кош! Публиката е на крака! Джеймс вдига двете си ръце над главата и крещи „ооош“. Видя ли? Нали ти казах колко е печен.

Пъхам една лъжица в устата си и се приготвям за втори кош. Точно тогава Кейт влиза в кухнята. Пише съобщение на телефона си.

Дали ще отслабне бяха за нищо. Погледни я — черни панталони за йога, дяволски секси. Синята тениска с надпис Пенсилвания очертава плоския й корем. Ръцете й са загорели от слънцето. Косата й е прибрана на висока опашка. Единственият грим е гланц за устни с аромат на ягоди.

Прелестна.

Кейт все още има онази естествена красота, която не изисква много грижи. Не й се налага да полага никакви усилия, за да изглежда секси. Тя просто е.

Тръгвам към стола на Джеймс и чакам Кейт да вдигне поглед.

Да, правя го нарочно. Децата имат тази способност да поглъщат сексуалното привличане между родителите си като черна дупка. Като гладна черна дупка. Ето защо е важно огънят да се подклажда, да поддържаш въглените горещи. И има и друго — всяка жена се възбужда при вида на гол до кръста мъж, застанал до красиво бебе. Вярвай ми. Не съм акостирал един и или два пъти на брега, така че знам по-добре. Това е като виагра за жени.

За мъжете е различно. Не че бебето задължително е негатив, невинаги, но когато един мъж види някоя маца с бебе, не подскача от желание да я чука. Защото дълбоко в себе си, много дълбоко, разбира се, всички мъже са малки момченца. Следователно ние искаме цялото внимание на жената да бъде насочено към нас.

Така са нещата.

Усещам погледа на Кейт върху себе си и мятам едно парче в устата на Джеймс. После протягам ръце, показвам мускули, правя добро представление.

О, да, работи. Вече се е подмокрила. Виждаш ли как накланя глава настрани? И как очите й греят, когато ме оглежда от главата до петите. Как устните й се разтварят и диша по-тежко? Сега си спомня какво правихме преди малко и вече мисли кога ще го направим пак.

— Мама!

Погледът й се премества върху Джеймс. Усмивката й сега е различна. Не е секси, но е по-сладка.

— Хей, къде е порасналото ми момче?

Приближава се до него и си взема парче ябълка.

— Как са двамата ми любимци?

— Засега добре. — Поглеждам към телефона й и питам: — Какво става?

— Пращам адреса на Александра и Стивън на мениджъра на Били. Адресът, който са му пратили, е за заложна къща в Бронкс. Предполагам ти не знаеш нищо по въпроса?

Този уикенд всички внуци са при родителите ми. Тъй като Стивън и Александра имат две деца, а ние само едно, всички се събираме в тях и вземаме кола за летището. Всички пътуваме накуп.

— Кой? Аз ли? Нищо не знам.

Мисля, че не ми вярва.

— Можеше да изпусне колата за летището. Дори полета!

— О, да, би било толкова жалко.

— Дрю, дръж се прилично.

— Все пак идва. Мисля, че да поканиш бившето си гадже на ергенското ми парти е много далеч от понятието „прилично“.

Кейт започва да ръкомаха с ръце, сякаш се опитва да защити някое магарешко лайно.

— Винаги мрънкаш колко съм близка с него, но ако ти беше положил поне малко усилия, Били нямаше да зависи толкова много от мен. Освен това той няма много приятели от мъжки пол.

— Да, в това има голяма доза логика. Той е като разглезено пиче, а женските имат силна склонност да се движат в стада.

Кейт върти очи, а Джеймс решава да се включи в разговора.

— Пиче.

Мамка му.

Това вече е лошо.

Но аз започвам да се смея. Как да не се смееш?

Кейт се мръщи:

— Браво!

Повечето деца казват първата си дума на около единадесет месеца. Понеже синът ми е гений, разбира се, първата му дума се появи на девет месеца. И не беше „мама“ или „тата“ или нещо типично за повечето деца.

Първата му дума беше „мааму“. Предполагам, е бил много малък да добави „стара“. Кейт не беше доволна.

Между нас да си остане, но се разминахме леко. Можеше да е толкова по-зле.

Сега се обръща към него и му се скарва:

— Не, Джеймс.

Той клати глава и пита:

— Не пиче?

Ще се разцепя от смях, а Кейт вече ме гледа на кръв. Слага ръце на кръста си.

— Да, точно така. И точно това ще получи баща ти, ако не спре да се смее веднага.

Очите на Джеймс се предупреди.

— Не пиче, тати.

Вече ми иде да легна на пода и да се въргалям от смях. Кейт мята ръце във въздуха.

— Не е ли страхотно! Сега два дена ще повтаря тая мръсна дума пред родителите ти. Като хулиган. Какво ще си помисли майка ти?

Смехът ми утихва, хващам я за ръка и я придърпвам към себе си.

— Като се има предвид, че е отгледала хулигана с най-мръсната уста? Мисля, че майка истински.

— И с право. Кълна се, нямам идея как още не съм полудяла с вас двамата.

— Дължи се на секса. Чукането е естествен природен антидепресант. Това е най-добрият начин да запазиш добро психическо здраве. Сексът всеки ден държи психиатъра далеч от мен. Древна поговорка.

Кейт скръства недоверчиво ръце.

— Да, и аз ти вярвам. Напомня ми на онези поговорки, които ми казваше, докато бях бременна, че жена, която прави свирки по време на бременност, е по-малко застрашена от ранни контракции.

— Напълно вярно е! — казвам и соча с пръст към нея. — Четох го в една статия.

Какво ще кажеш за това? Преди изпитвах известно съмнения, но сега вече съм сигурен — Бог е мъж.

— В кое списание? „Плейбой“?

— Не. В „Мъжко здраве“.

Джеймс явно се е почувствал самотен и изоставен, защото веднага се намесва в разговора:

— Пиче!

Разрошвам косата си и казвам:

— Сега само се надуваш, че си научил една нова дума.

Кейт го вдига от стола и го прегръща.

— Свърши ли със закуската? Искаш ли да попееш с мама?

Той пляска с ръце.

Повечето от вкусовете на сина ми се покриват с моите. Мрази броколи. Всички женски спортни журналистки го побъркват. Мрази фигурно пързаляне предимно по тази причина. Но обича гласа на Кейт. О, да, и циците й. Виждаш ли как навежда главичка да се завре в тях да си потърка лицето? Колко е щастлив в симетричната им мекота. Сякаш са възглавнички.

Потупвам го по рамото:

— Приятелю, нали се разбрахме, че тези меки възглавнички бяха само за временно ползване. Бяха ти отпуснати под наем и сега вече наемът изтече.

Кейт го кърми до годинката. Отбиването беше ад. Не виня детето — ако Кейт беше казала на мен, че перфектните й цици са вече забранена зона и аз щях кризи няколко месеца.

Лицето му се намръщва. Като Деймиън от „Поличбата“. Стиска Кейт за рамото и крещи:

— Моя. Моя мама.

Придърпвам Кейт към мен и обяснявам:

— На практика, тя принадлежи на двама ни, пич. Можем да си я поделяме. Но тези? — посочвам гърдите й. — Тези са мои.

Той вече надува гайдата:

— Не, мои!

Фройд би прекарал с нас поне един ден и после би обогатил тома.

— Не, не мисля така — клатя глава.

— Моя мама!

Не е добра идея да се надвиквам с двегодишно дете. Просто няма начин да спечеля.

Кейт ме удря в гърдите:

— Престани да го дразниш. И отивай да се къпеш. Ще закъснеем.

Целувам челото й, заставам зад гърба и, соча я и казвам на Джеймс само с уста „Моя“.

Той ме замерва с една къпина.

Прави ми се на умник, а?

Когато излизам от кухнята, Кейт започва да пее. С онзи мек, красив глас, от който ми се подкосяват коленете. И се надървям.

Знам песента — „Самолет“ на Джин Денвър, но тя измисля нов текст, според обстоятелствата: Заминаваме със самолет, но ще се върнем пак при теб.

Кейт се поклаща леко и го люлее в ръцете си, а той има очи само за нея. Боготвори я с поглед, с пълна отдаденост, с безкрайна любов и почитание.

Така, както я гледам аз. Всеки ден.

Не съм голям фен на скромността и преклонението, но докато ги гледам, искам да падна в нозете им, да преклоня глава. Чувствам се смирен. И погален от съдбата. Може би така се е чувствал Йосиф, докато е гледал как Мария люлее малкото бебе Исус.

Просто не може да се опише с думи какво е да си част от нещо толкова красиво и съкровено.

Заминаваме със самолет, но ще се върнем пак при теб.

Едва откъсвам очи от тях и тръгвам към банята.