Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (44)

41

— Добро утро, Самър — каза Джулиън в телефонната слушалка. — Имам някои любопитни новини.

— Добро утро, Джулиън. — Със свободната си ръка Самър дръпна пердето от прозореца на хотелската си стая и хвърли поглед към облачното небе. — Какви новини?

— Чарлз Трехорн току-що ми се обади от читалнята на Националните архиви, където е отишъл рано сутринта. Каза, че в архива на сър Лий Хънт е открил един изключителен документ. Не се впусна в подробности, но предложи да се срещнем там.

— Дали не е информация за златото?

— Всичко, което каза, е, че може да успее да отговори на някои въпроси за „Кентърбъри“. Аз ще тръгна сега и ще ви взема след десет минути.

— Ще извикам Дърк и ще те чакаме долу.

Ролсът вече беше пред входа, когато братът и сестрата излязоха от хотела. Качиха се отзад, където Пърлмутър прелистваше брой на лондонския „Таймс“.

— Трехорн работи много бързо — отбеляза Дърк.

— Всъщност на практика той живее в Националните архиви. Освен това не е нужна голяма историческа мистерия, за да се разпали.

Ролс-ройсът излизаше от автоалеята на хотела, когато чуха силен рев на автомобилен двигател. Шофьорът наби спирачки, които нададоха вой, а пътниците бяха запратени напред, когато старият автомобил изведнъж тръгна назад. Секунда по-късно край тях прелетя черна кола, чиято задна врата облиза бронята на ролса сред свирене на гуми. Летящата кола се качи на тротоара, разора една градина и се блъсна в тухлената фасада на хотелския магазин за сувенири.

Рави спусна разделителния прозорец.

— Всички добре ли сте?

— Да, благодарение на небесата — отговори Пърлмутър. — Проклетият глупак една не ни изби.

— Рави, чудесна реакция за избягване на катастрофа! — похвали го Дърк. — Как разбра, че се готви да ни блъсне?

Рави се усмихна.

— Благодарение на школата по безопасност и шофиране. Научиха ни как да намалим щетите от сблъсък. Чух рева на двигателя, видях ъгъла на движение и предчувствието ми подсказа, че ще се насочи към нас. За щастие, въпреки че тази кола е стара, веднага можах да я включа на задна.

— Дали е оцелял? — Самър посочи към облака дим около катастрофиралата кола.

Те слязоха от ролса и се приближиха до нея. Беше старо черно такси, чиято предница сега приличаше на хармоника. Шофьорската врата зееше отворена, но вътре нямаше никого. Около колата започна да се събира тълпа, а от шофьора нямаше и следа.

Когато се зае да оглежда колата, Дърк забеляза сбруя с четири опорни точки като в състезателните автомобили, монтирана към шофьорската седалка, и липсата на регистрационен номер. Той огледа тълпата, но който и да беше карал колата, отдавна се беше смесил с нея и избягал.

— Шофьора го няма — каза Пърлмутър. — Това е странно.

— Вероятно е нелегално такси и е искал да избегне затвора — предположи Рави, преди да се върне обратно при ролса и да огледа дълбоката вдлъбнатина на бронята. Скоро дойде полицията и състави протокол за произшествието. После им позволиха да си тръгнат.

— Надявам се, че това ще е последното вълнение за този ден — обяви Пърлмутър, когато ролс-ройсът отново потегли. — Надявам се и че няма да ни се наложи да закъснеем за обяд.

— Сигурна съм, че в сградата на Националните архиви има кафене — предположи Самър. — Можем да хапнем нещо, след като се видим с доктор Трехорн.

— Не се подигравай с мен, малка госпожице. Близо до архивите има корейски ресторант с една звезда „Мишлен“. Настоявам да го изпробваме.

Тя го изгледа строго.

— Първо работата, после удоволствието.

За пътуването им до Националните архиви — мястото, където се съхраняваха повече от хиляда години британска история, в Ричмънд ъпон Темз, квартал в Западен Лондон, нямаше да им трябват повече от петнайсет минути. Пърлмутър поведе Дърк и Самър по стълбището до входа, който представляваше модерна стъклена структура, и ги въведе в атриума. Докато Дърк оглеждаше привлекателната жена в кожено яке, която проучваше плана на етажа, Пърлмутър попита на рецепцията за Трехорн.

Жената зад масата се ококори при споменаването на неговото име.

— Сигурна съм, че е на обичайното си място в читалнята за документи. Ще пратя някого да ви заведе там.

Един асистент ги преведе през пропуска и в просторното помещение.

— Той е в другия край — каза и посочи към далечния ъгъл.

Тримата минаха край десетки учени и студенти зад малки дървени бюра, които безшумно преглеждаха древни документи. Когато стигнаха до ъгъла, намериха Трехорн седнал на дълга маса, заобиколена от плъзгащи се лавици с книги. Пред него лежаха две дебели папки и няколко свободни листа, но той бе насочил вниманието си върху отворената пред него тънка синя папка.

Погледна над ръба на очилата си за четене и се усмихна.

— Добро утро на всички. Надявам се, че ме намерихте лесно?

— Това беше най-малкият ни проблем тази сутрин — каза Пърлмутър. — Тук си доста известен.

— Извинете ме, че ви затрудних да дойдете тук, но реших, че ще искате да видите оригиналните страници на документа, който намерих. Те са много интересни.

— Благодарни сме за обаждането — отговори Самър.

— Какво открихте?

— Накарах да извадят от архива на сър Лий Хънт документите за периода 1916–1917 г. — Трехорн потупа по папките. — Намерих го в последната група негови документи…

Думите му бяха прекъснати от силния вой на сирена.

— Боже мили, това ми прилича на пожарна тревога — каза той.

Докато хората започнаха да напускат читалнята, една тъмнокоса жена се приближи до тяхната маса. Дърк беше изненадан да види, че това е същата чернокоса красавица, която бе забелязал във фоайето. Тя не му обърна внимание, а заговори на Трехорн.

— Боя се, че трябва да напуснете сградата — каза Мартина със заповеден тон. — Аз трябва да прибера документите, които сте поръчали.

— Идит от „Документи на Външното министерство“ ми изпълни поръчката — каза Трехорн.

— Трябва да ги върна. — Мартина се промуши край Пърлмутър до ръба на масата.

— Това е много необичайно — каза Трехорн и остави синята папка на масата.

Мартина се наведе, за да вземе двете дебели папки, после тънката синя. Дърк гледаше, докато коженото й яке се разтвори и откри малък автоматичен пистолет в кобур под мишницата. Тогава осъзна, че за разлика от другите библиотечни служители, тя не носеше бадж с име. Той смушка сестра си и кимна към вратата в задната стена. После скришом пъхна крака си между краката на Пърлмутър близо до единия му глезен.

— Извинявай, Джулиън — каза Дърк, след което го тласна към жената.

Едрият мъж се препъна и падна настрани, стоварвайки се тежко върху рускинята. Документите в ръцете й се разлетяха на всички посоки, докато падаше на пода.

— Много се извинявам — каза Пърлмутър. Той успя да се изправи, подпирайки се на облегалката на един стол, после протегна ръка да помогне на Мартина да стане.

— Непохватен глупак! — Тя се дръпна от протегнатата за помощ ръка.

Бравата на близката врата щракна, когато се затвори. За миг тренираните й очи забелязаха, че Дърк, Самър и синята папка бяха изчезнали. Притисната между Пърлмутър и Трехорн, тя се плъзна през масата, претърколи се и стъпи на крака от другата страна. Извади пистолета, хукна към вратата и мина през нея. Излезе на стълбищна площадка. Чу тропот на стъпки, надникна през перилото и зърна Дърк и Самър на горния етаж. Вдигна пистолета и даде един изстрел, който отекна като оръдеен по стълбището. Миг по-късно чу блъскане на врата.

Поколеба се, но миг по-късно извади преносима радиостанция от джоба си.

— Двамата по-млади се качиха на втория етаж откъм източната страна — докладва тя на руски. — Документите са у тях.