Дийн Кунц
Съседът (8)

8

Направих опит да го захвърля на пода, но се оказа, че всъщност го стискам още по-силно. Може и да съм се ужасил от мисълта, че ще изляза от тази къща и ще се прибера у дома с някаква немислима цел, но и това не помня. Като насън прекосих кухнята, отворих намиращата се пред мен вътрешна врата, запалих осветлението в мазето и се спуснах по стръмните стъпала към тази преизподня.

Озовал се в помещение без нито един прозорец, изцяло вкопано в земята, с иззидани от блокчета стени и пръстен под, съзрях дървена масичка с два стола, но и етажерка с четива за дванайсетгодишно, каращо тринайсетата си година момиче — истории с коне, романтика и приключения. А на пода лежеше мръсен, плесенясал матрак, над който, сред бетоновите блокчета на стената, беше зазидана халка, от която висеше верига с окови.

Стоях, полюлявайки се, в ъгъла до пещта, вперил поглед в отъпканата пръст на пода, по която с времето се бяха наслоили по-фини и от солта бляскави бели и жълтеникави кристали, а образуваните от тях шарки напомняха смътно за използваните във вудуто ритуални диаграми веве. Клокънуол избра този момент, за да сподели с мен собствените си видения — спомени — за това, как погребал убитото момиче в дълбок изкоп с негасена вар, за да ускори разлагането на трупа и да прикрие вонята. Във въображението ми изплува образът му: как отъпква слой пръст върху варта; как плаче, докато работи — но плаче не заради момичето, а затова че се е лишил от своята играчка. След всичките прекарани в гроба години Мелинда беше престанала да излъчва каквато и да било гадна миризма.

Отлепих очи от пода и се втренчих в ножа, чудейки се с каква цел съм го грабнал от кухненското чекмедже.

Чух как от приземния етаж Амалия ме извика по име.