Либа Брей
Леговище за сънища (3)

Гадателката на влюбените

— … госпожица Ийви О’Нийл!

Водещият, висок мъж с тънки мустаци, свали сценария си. Тоноператорът зад стъклото на тоноператорската кабина даде знак на квартета и четиримата певци в студиото заприпяваха в микрофона си:

Зеницата на окото е за Ню Йорк тя,

и дори по-ценна — Ясновидка е — знаем това,

в радио „Дабъл Ю Джи Ай“ на влюбените е гадателка!

— Да, надарена с редки таланти — замърка водещият над приглушеното тананикане на квартета. — Ясновидка, така се нарича, като онези предсказатели от стари времена, но е съвременно момиче във всяко отношение. Кой да предположи, че подобно дарование живее в сърцето на Манхатън — и то в лицето на тази изпратена ни от небето красавица!

О, Ийви, истината сподели,

какво съдбата ще ни отреди?

С лента, часовник или шапка,

държиш ни тайните в ръка.

Небето ти разкрива всякаква загадка!

В радио „Дабъл Ю Джи Ай“ на влюбените си гадателка!

Квартетът постепенно заглъхна. Ийви се приближи към микрофона си със сценария в ръка и изчурулика:

— Здравейте на всички. Тук е Ийви О’Нийл, Гадателката на влюбените, готова съм да надзърна във великото отвъд и да ви кажа най-съкровените ви тайни. Затова се надявам да споделите с мен нещо абсолю-жител-но скандално!

— О, Боже, госпожице О’Нийл! — избърбори водещият.

Аудиторията се разсмя и смехът й заглуши шума от обръщането на листовете от сценариите на Ийви и господин Форман.

— О, я стига, само не се ядосвайте, господин Форман. — Ийви го успокои с приповдигнат тон. — Защото ако има нещо, което може да изчисти мръсотията от скандала, това е сапун „Пиърс“. Няма по-фин сапун на земята за изчистване на мръсотия от „Пиърс“!

— Тук сме в пълно съгласие, госпожице О’Нийл. Ако цените своя тен, „Пиърс“ е единственият сапун, който ви трябва. Той е…

— Божичко, цяла нощ ли ще говорите, господин Форман? Или ще ми дадете възможност да погадая на тези прекрасни хора? — подразни го Ийви.

Аудиторията отново се разсмя, следвайки предварително уговорения знак.

— Много добре, госпожице О’Нийл. Да приемем първия ни гост, нали? Госпожо Чарлз Ръдърфорд, мисля, че бихте искали да споделите нещо?

— Да, бих! — надигна се от мястото си госпожа Ръдърфорд и се запъти към Ийви, като пътьом приглаждаше роклята си, въпреки че извън малкото помещение нямаше кой друг да я види. — Донесох тази щипка за пари.

— Добре дошли, госпожо Ръдърфорд. Благодаря ви, че сте дошли в Часа на сапун „Пиърс“ с Гадателката на влюбените — „Пиърс“, сапунът на чистотата. И така, госпожо Ръдърфорд, не казвайте нищо на госпожица О’Нийл за предмета. Тя ще разгадае скритите ви тайни с помощта на своята дарба.

— Така че ако има нещо, което не сте споделили с господин Ръдърфорд, може би ще пожелаете сега да го направите — пошегува се Ийви. Шегата й беше хаплива, но нотка хапливост разпалваше интереса на слушателите.

— Майчице — захихика госпожа Ръдърфорд.

— И на кого е тази щипка за пари? — попита Ийви.

Госпожа Ръдърфорд поруменя.

— Тя… ами тя… на съпруга ми е.

На Ийви не й трябваше ясновидска дарба, за да го разбере. Омъжените жени почти винаги искаха да научат нещо за своите съпрузи и най-вече дали не им кръшкат.

— Кажете, госпожо Ръдърфорд, каква е историята?

— Ами, Чарлз е много зает напоследък, нали разбирате, всяка вечер остава след работа в офиса с една от секретарките за компания и, ами, притеснявам се по този повод…

Ийви кимна със съчувствие.

— Не се притеснявайте, госпожо Ръдърфорд. Скоро ще разкриете цялата история. Ще поставите ли предмета в средата на дланта ми, бихте ли го направили. Благодаря.

С обиграността на фокусник Ийви постави лявата си ръка върху дясната и притисна щипката за пари, остави я да й предаде тайните си.

— Божичко — възкликна Ийви, докато излизаше от лекия си транс.

— Какво има? Какво виждате? — развълнува се госпожа Ръдърфорд.

— Не знам дали трябва да го споделя, госпожо Ръдърфорд — поувеличи напрежението сред аудиторията на радиото Ийви.

— Моля ви, госпожице О’Нийл, ако има нещо, което трябва да знам…

— Ами… — Тонът на Ийви беше много сериозен. — Знаете, че предметите никога не лъжат.

Сред зрителите в студиото се разнесе изпълнен с нетърпение шепот. Покорих ги, помисли си Ийви. Сведе глава, все едно е лекар, който ще съобщи мрачни новини.

— Вашият съпруг и секретарката му са в заговор, наистина… — с все още приведена глава заговори тя и млъкна, чакаше и мълчаливо броеше, две, три, после вдигна глава и с победоносна усмивка завърши: — и планират тържеството за рождения ви ден!

Публиката отговори с облекчен смях и оглушителни ръкопляскания.

— Опасявам се, че сега вече няма да е никаква изненада — рече Ийви. — Ще трябва да се правите на дръж ми шапката. И това се отнася за всички вас, приятели, които слушате!

— Благодаря ви! О, благодаря ви, госпожице О’Нийл!

Водещият отново застана пред микрофона, докато връщаха госпожа Ръдърфорд на мястото й.

— Нека сърдечно поздравим с аплодисменти смелата госпожа Ръдърфорд.

Шумът утихна и Ийви поздрави втория си гост. Неговото гадаене приключи с думите, че ще намери стари военни акции, които дядо му е скрил в къщата. Зачака Певците на Гадателката да изпеят песента на сапун „Пиърс“, после отново се изправи пред микрофона, а светлините на студиото се отразяваха в очите й. Въпреки че слушателите не можеха да я видят по домовете си, тя знаеше от всекидневните уроци по дикция, че усмивката може да се предава по жицата, затова поведението й беше ведро.

— Дами и господа, след края на предаването си искам само да се отпусна в чудесна гореща вана. Но никога не се къпя сама.

— Така ли? — изненадано попита водещият.

— Ами не! Имам си компания във ваната.

— О, госпожице О’Нийл!

— Майчице, господин Форман! Ами че това е сапун „Пиърс“, разбира се. „Пиърс“ поддържа кожата гладка и прекрасна, дори когато зимните ветрове вият като джаз оркестър. И е толкова чист, че дори аз не мога да видя нищо в него!

— Изключително чист, наистина! Изберете сапун „Пиърс“ — вашият модерен избор и този на любимите ви хора. Сега, госпожице О’Нийл, преди да си пожелаем приятна вечер, можете ли да кажете на прекрасните ни слушатели какво виждате?

— С радост — рече Ийви с леко отнесен тон. — Да… надзъртам в бъдещето и виждам — остави слушателите да почакат, докато преброи до три, — че ги очаква страхотна вечер тук, на честотата на нашето радио, затова не си помисляйте да пипате копчето! Аз съм Ийви О’Нийл, Гадателката на влюбените, благодаря ви и ви пожелавам приятна вечер, нека всичките ви тайни са щастливи!

 

 

Ийви вървеше по обзаведения в стил ар деко коридор на радиостанцията, а хората я поздравяваха с викове:

— Страхотно предаване, Ийви!

— Божичко, направо жестоко!

— Върхът си, хлапе!

Ийви се опиваше от похвалите им като от коктейл с шампанско. Спря за секунда в преддверието на просторен кабинет с дървена ламперия и блестящ под от мрамор на черни и златисти шарки. Една от секретарките й помаха иззад бюрото си.

— Прекрасно предаване, Ийви.

— Благодаря, Кей! — кокетно отвърна Ийви.

В предаването си следваше само две правила: първо, никога да не се задълбочава. Това правеше главоболието поносимо. И второ, без лоши новини. На притежателя на предмета Ийви казваше само онова, което той или тя искаше да чуе. Вярно, хората търсеха развлечение, но най-вече търсеха надежда: Кажете ми, че все още ме обича. Кажете ми, че не съм провал. Кажете ми, че постъпих правилно с покойната си майка, която не посетих, макар преди смъртта си да ме е викала по име. Кажете ми, че постъпката ми е правилна.

— Страшно ми хареса как изигра номера с щипката за пари — продължи секретарката. — Наистина се притесних за госпожа Ръдърфорд.

Ийви се понадигна да надзърне в кабинета зад секретарката, но боядисаната в златисто врата беше затворена.

— Дали… дали на господин Филипс му е харесало предаването?

Секретарката се усмихна с разбиране.

— Мила, знаеш си го Големия шеф: показва се само пред големите имена. О! — осъзна тя нетактичността си. — Не исках да кажа това, Ийви. Предаването ти много се слуша.

Само че не се слушаше толкова, че да привлече цялото внимание на собственика на „Дабъл Ю Джи Ай“. Ийви се помъчи да не се задълбава в този факт, докато взимаше от гардеробиерката палтото си от кожа на енот и наметката от сива вълна. Запъти се към входа, където в януарския ръмеж я чакаше малка, но въодушевена тълпа. Щом Ийви отвори вратата, хората се втурнаха напред, черните им чадъри бяха като венчелистчета на едно и също разцъфнало цвете.

— Госпожице О’Нийл! Госпожице О’Нийл!

Към нея се развяха листове хартия и бележници за автографи. Тя раздаде автографи с размах, а после бързо се насочи към уличката, където я чакаше такси.

— Закъде, госпожице? — попита я шофьорът.

— Хотел „Грант“, моля.

Заваля проливно; чистачките на предното стъкло се движеха като стрелки на невидим метроном, докато чистеха замъгленото стъкло. Ийви се взря през стъклото на таксито към дима, мъглата, снега и неоновото сияние, каквато смесица представляваше зоната с театрите в Манхатън в този късен час. На обкръжен с лампички театрален афиш имаше илюстрация на мъж в смокинг с тюрбан, протегнал ръце като предсказател, а красиви хористки танцуваха под омайващото му влияние. Надпис отгоре гласеше:

СКОРО — „ФОЛИС“ НА ЗИГФЕЛД^[1] В ЯСНОВИДСКА ТРЕСКА! МАГИЧЕСКО МУЗИКАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ!

Ясновидците бяха модна тема и ставаха все по-важни, а по-добра прорицателка от Ийви О’Нийл нямаше. Де да можеше Джеймс да е тук и да я види. Ийви проследи с пръсти пустото място на врата си, където преди висеше медальонът от половиндоларова монета от брат й. Жестът беше просто рефлекс.

Докато чакаха да се смени светофарът, над тресящото се такси се извисяваше билборд на „Марлоу Индъстрис“. Билбордът изобразяваше силуета на самия велик човек, насочил ръка към някакво мъгляво бъдеще, определено само от слънчеви лъчи. „Марлоу Индъстрис“. Бъдещето на Америка.

— Скоро ще идва в града, знаете ли — попита шофьорът на таксито.

Ийви потри слепоочията си, за да укроти главоболието.

— Кой?

— Господин Марлоу.

— Щом казвате.

— Казвам! Подготвя място в Куинс за онова, как му викаха — изложението, което е планирал. Движението тоя ден ще е ад. Казвам ви, той вече ни дава хубав живот — автомобили, самолети, лекарства и кой знае още какво. Той наистина е велик американец — шофьорът се прокашля. — Я кажете, вие не сте ли Гадателката на влюбените!

Ийви изправи гръб в седалката, развълнувана, че са я познали.

— Хванахте ме.

— Така си и знаех! Съпругата ми обожава предаването ви по радиото! Почакайте само да й кажа кого съм возил в таксито. Страшно ще се развълнува!

— Боже мили, дано не стане така. Свършиха ми пурите.

Светофарът се смени, таксито напусна Бродуей и пое по тясната 47-а улица на изток към Бийкман Плейс и Грант.

— Вие сте малката госпожица, която помогна на полицаите да заловят Пентаграмния убиец — шофьорът подсвирна. — Само как беше нарязал онези хора. Да извади очите на горкото момиче? Да обеси така онова момче в гробището Тринити и да му отреже езика? Да одере онази танцьорка и…

— Да, спомням си — прекъсна го Ийви с надеждата, че шофьорът ще схване намека.

— Що за човек върши подобни дела? Накъде отива този свят? — Шофьорът заклати глава. — Това е заради тези чужденци, които идват, те носят неприятности. И болести. Чухте ли вече за някакъв вид сънна болест? Всеки ден има по десетина нови случая. Чух, че започнала в Чайнатаун и се разпространила сред италианците и евреите — заклати глава той. — Чужденци. Трябва да ги изхвърлим от тук, ако ме питате мене.

Не питам, помисли си Ийви.

— Разправят, че убиецът, онзи тип Джон Хобс, дори не бил човек. Бил нещо като призрак. — За миг очите на таксиметровия шофьор срещнаха нейните в огледалото за обратно виждане, търсеха потвърждение или опровержение.

Ийви се почуди какво би казал шофьорът, ако му разкажеше истината — че Джон Хобс със сигурност не е бил създание от този свят. Че е бил по-лош от който и да било демон и че е била на косъм да изгуби живота си.

Ийви отмести поглед.

— Хората разправят какво ли не, нали така? А, вижте. Пристигнахме!

Шофьорът спря пред монолитното величие на хотел „Грант“. През стъклото на таксито Ийви видя блъскащи се репортери, наредени по стъпалата на хотела, пушеха и разменяха слухове. Докато излизаше от таксито, те зарязаха цигарите си заедно с клюката на деня, която беше поддържала непостоянния им интерес, и се втурнаха към нея, за да я поздравят, крещяха един през друг:

— Госпожице О’Нийл! Госпожице О’Нийл! Ийви, бъди душичка и погледни насам!

Ийви ги послуша и им позира с усмивка.

— Как беше предаването тази вечер, госпожице О’Нийл? — попита един от репортерите.

— Ти ми кажи, сладурче.

— Откри ли нещо интересно?

— Цели купища интересни неща. Но една дама пази чутото за себе си, освен ако не го сподели по радиото за пари — думите на Ийви ги разсмяха.

Ухилен репортер, облегнал се на стената на хотела, й подвикна:

— Какво ще кажете за всички тия Ясновидци, навъдили се след като извадихте наяве собствените си таланти?

Ийви удостои репортера със стипчива усмивка.

— Чудесно явление, мисля аз, господин Уудхаус.

Т.С. Уудхаус изви вежда.

— Наистина ли?

Ийви прикова погледа си в него.

— Разбира се. Може пък да си отворим собствен нощен клуб — танцьори и фокусници. Ще ви позволим да влезете, ако сте мил.

— Може би ще си имате собствен профсъюз — пошегува се друг репортер.

— Някои разправят, че Ясновидците били чисто и просто откачалки-циркаджии. Били опасни. Някак неамерикански — не спираше Т.С. Уудхаус.

— У мен всичко е толкова американско, колкото и ябълковият пай и подкупът — изгука Ийви и предизвика още повече смях.

— Обичам я тази Савска царица^[2] — измърмори вторият репортер и го записа. — Улеснява ми живота.

Уудхаус не се предаваше:

— Сара Сноу, с която работите в едно радио, казва, че Ясновидците са „симптом, за това, че нацията се е отвърнала от Бог и американските ценности.“ Как ще отвърнете на това, госпожице О’Нийл?

Сара Сноу беше една никаквица, едно въплъщение на хремата, съпътствана от схващане на врата. Тя се отнасяше винаги с високомерие към Ясновидците като цяло и към Ийви в частност. На Ийви й се искаше да тегли един шут в задника на тая евтина, вечно библейски обосноваваща се лъжкиня. Такава реклама обаче щеше да й е в повече. Нито пък искаше да й сервира на поднос повод за обявяване на война.

— О, Сара Сноу наистина ли има предаване по радиото? Не бях забелязала — запърха с мигли Ийви. — Като се замисля, май никой друг няма.

Докато Ийви се качваше по стъпалата, Т.С. Уудхаус се приближи към нея.

— Малко грубичко подходи към мен, Уди — подсмръкна тя.

— Подклаждам огъня на интереса, Савска царице. А и освен това разсейвам всякакво съмнение за някакво съглашение помежду ни. Като отворихме дума, напоследък портфейлът ми поолекна, ако схващаш накъде бия.

Със загрижен поглед към останалите репортери, Ийви пъхна долар на Уудхаус. Той вдигна банкнотата към светлината на лампата.

— Искам само да се уверя, че не ги печаташ вече сама — рече. Удовлетворен, прибра банкнотата в джоба си и докосна с пръст шапката си. — Удоволствие е да се обсъждат делови въпроси с вас, Гадателко на влюбените.

— Бъди добро момче, Уди, и иди да напишеш нещо страхотно за мен, чу ли? — отвърна Ийви.

Тя го подмина, помахвайки му леко през рамо, и изчака пиколото да отвори боядисаната със златиста боя врата пред нея. Репортерите не спираха да крещят името й.