Евлия Челеби
Пътепис (5)

Потегляне на десетия ден на месец реджеб 1078 (26 декември 1667) година

(по договаряне с Ак Мехмед паша и всички любими приятели за завладяване на остров Крит и описание на всички пътни станции, крепости и градове)

Евлия Челеби потеглил от Цариград с трима слуги и трима стари приятели. След няколко прехода те пристигнали във Виза.

Тя принадлежи към еялета Очаков и се управлява от отделен санджак-бей. След това, движейки се пак в западна посока, изминахме половин час и отново посетихме текето „хиляда и една стрели“ на Ахмед баба султани, като помолихме неговия дух за помощ. Като го отминахме, на половин час път стигнахме град Бунархисар, където ни оказа гостоприемство Халим-заде Ибрахим ага. Оттам на един оръдеен изстрел минахме градчето Ине^[1] и след два часа път през гориста и обрасла с дървета местност стигнахме до пътната станция на големия град Кърк ниса (Четиридесет жени), т.е. Кърк клисе или Кърк каниса^[2] (Четиридесет църкви). Тук бяхме гости в дома на Шатър Мехмед ага — добре дошли бяхме. Този град също е описан — и с махалите, и със селата си по-горе е подробно описван много пъти. След това минахме селата Дерелий^[3], Пашалий^[4] и село Чимеи^[5] и за 6 часа стигнахме пътната станция Кара гюндюз^[6], където бяхме гости в къщата на Али Челеби. Следваха селата Акалан^[7] и Хафетан^[8], които са зиамет на чичото на великия везир. Минахме и тях и след 5 часа стигнахме пътната станция на селото Евлияликьой^[9], в което и този ваш беден Евлия беше гост. Прекарахме една вечер в сърдечни разговори с благословения Герай султан.

Оттам вървяхме един час в западна посока и стигнахме пътната станция на село Еседлий^[10]. Една вечер бяхме гости на нашия господин Ахмед Герай султан, син на Мехмед Герай хан. След като получихме подарените ни един кон и 50 гроша, минахме през селото Юч-обали^[11] и отново през селата Пашакьой^[12] и Евлиялий, също през селото Хюсеин коджай^[13] и дойдохме в град Ямбол. Като минахме моста и пак по брега на Тунджа свърнахме отново у моя Ауваз Герай султан, син на Мехмед Герай хан и му бяхме гости една вечер. След като получихме сума подаръци, след един час се намерихме в село Ибрахимлий^[14] с Мубарек Герай султан, калга-султан^[15] на моя господин Мехмед Герай. Гостувахме му една вечер. Там заварихме и Бахт Герай султан, та получихме дарове и от него.

Оттам право на запад намерихме в село Таушанли^[16] нуреддин-султана^[17] на Мехмед Герай и Тимур ага, от които също получихме милостиня. Минахме също и село Донфулар^[18] … всъщност това са три села. Минахме и селата Йеникьой^[19] и Бабакьой^[20] и стигнахме пътната станция на село Тетеджили^[21]. Гостувахме у Черкезоглу и в Омер суфи. Оттам след 2 часа път на запад стигнахме пътната станция на село Атлиевли^[22]. И тук бяхме на гости у заложения при Османовата династия султан. След като изпитахме милосърдието му, вървяхме още три часа на юг и стигнахме пътната станция на село Деделер^[23]. Бяхме гости у Деде Мехмед Герай султан, син на Бехадър Герай хан. След като ни оказа своята щедрост, вървяхме един час и стигнахме пътната станция на село Йеникьой^[24]. Там гостувахме у Селим Герай султан, чието великодушие видяхме. Оттам минахме града Енидже^[25] и като вървяхме два часа по посоката към Мека, достигнахме

Пътната станция на текето Кадемли баба султан^[26]

Той бил от цариградския орден на бекташите и лично бил един високооценяван праведник. Погребан е под едно превъзходно високо оловно кубе. По главната стена на текето по повод на различни кончини са написани красиво множество коранични стихове, а на преградите-парапети — предания. На стената на главното блаженство има един стих от преславните стихове на божието слово. На четвъртата страна има повече от сто вида свещници, кандила, кадилници и канделабри. Понеже обичаният покойник бил овчар и обичал да свири на кавал, над главата му има два тръстикови кавала и стоят два чифта цървули. Този обичан покойник бил погребан от Гази Михал бей по времето на Гази Худавендигяр. Кубето, сградата за безплатни благодеяния, камъните, складовете, летните и зимни площади, параклисът, оборите — всичко било [строено] от Гази Михал. Това е голяма гробница, от която подават глави три свода. Тя е на високо гористо място, та височината на върха й осветява света. Това е едно високо място за разходки. В текето могат да отседнат и заминат 100–200 конника, а може да окаже пълно гостоприемство на 80 бедняци. Кухнята, голяма като Кейкавусова^[27], оказва ценна милостиня на всички идващи и отиващи и е отворена постоянно.

Оттам — отново на път! За три часа минахме селата Коджа Мурадлий^[28] и Кара гьозли^[29] и стигнахме в пътната станция на село Каяджик^[30], където бяхме гости на неверника Петко. След като му изпотрошихме кръстовете и другите глупости, минахме през селата Манастири^[31], Талашманлий^[32], Каялий^[33], Наувер дере^[34] и стигнахме в пътната станция на село Козлуджа^[35]. Оттам минахме селата Вакъф, Кърк чешме^[36], Хаджи Арслан чифлиги^[37], Астаеврори^[38] и за четири часа стигнахме

Пътната станция на втората столица великия град Одрин

Дойдохме направо при кара-кехаята Ибрахим ага, а оттам стигнахме до каймакам-пашата Кара Мустафа паша. Поднесохме на пашата белите орли, които той ни беше поискал при предишното посещение в Одрин и които му бяхме обещали. Той пък ги изпрати по телхисчията с двата броя превъзходни соколи на падишаха. „У всички аги: доганджи-башии, чакърджи-башии, атмаджи-башии, шахиджи-башии и други ловни аги^[39] през целия мой живот не съм видял такива хубави соколи, с такива оцветени като черен маргарит очи и така контрастиращи с белите орли.“ — така казал владетелят самодържец и веднага добавил: „Който е донесъл тези, нека да донесе и други.“.

Когато дойде вест за това до каймакамина, четиридесет пъти се заклех в аллаха, че не са ми останали други. Показах на каймакам-пашата крилата и опашките на птиците от черкезката провинция. Той пък прибра този бедняк с крилата и опашките и когато се яви пред светоосветяващия повелител, целуна земята под краката му. След много молитви и благопожелания той му показа крилата на птиците и му каза: „Повелителю мой, тези се намират в Черкезия и освен предадените на моя владетел, други птици няма.“. След това се закле в името на бога. Слава на твореца, Вани ефенди^[40] каза: „Повелителю мой, аз познавам този Евлия Челеби още от нашия Ерзурум, от времето на Мелек Ахмед паша. Неговите думи са честни. Той е един учен пътешественик и сътрапезник-разказвач, човек от моите хора е. Ако пък се окажат други ловни соколи — нека не получи милост от моя повелител.“. След това лично султанът рече: „И аз познавам учения. През моето детство до Кая султан много ми служи.“.^[41] Тогава целунах два пъти земята пред него и изказах много молитви-благословии на татарски език.

По повод на тези соколи разказах как в Московската страна, в Дагестанската страна, в Черкезия, в степта Хейхат^[42], в калмицката степ, в страната на племето хешдек^[43] седемдесет дни нямаше време за молитва преди лягане, та не оставаше време и за вечерната молитва. Вани ефенди потвърди това, като каза: „Наистина в онези страни не се прави вечерна молитва, защото още не минали два часа и ето вече е време за утринна молитва.“. И се заредиха много въпроси на Вани ефенди.

След това честитият повелител в продължение на седем дни ми поставя подробни въпроси за Полша, Чехия, Швеция, Австрия, Фландрия, Германия, Унгария — с една дума за всичко, което съм пропътешествувал в течение на три години във Виена, Прага, Унгария, Хърватско. След това на осмия ден ме възнагради безчетно заради птиците.

Дойдох отново при каймакам-пашата и му разказах всичко най-подробно от начало до край. Казах му, че „на следния ден заедно с всички мои повелители заминавам за Крит“. Като се простих с всички и получих множество благодеяния и подаръци, поисках разрешение от каймакам-пашата. Той ми определи пътни дажби и попита дали беднякът желае да се присъедини към свитата на другите аги. Веднага аз, беднякът, му целунах ръката и казах: „Нека благодеянието се върне върху вашата глава. Нека то да бъде подаяние за душата на покойния блаженопочиващ Кьопрюлю Мехмед паша. Този нищожен бедняк е един боец за делото на аллаха. От първия завоевателен поход срещу Азов насам нито един поход не съм пропуснал. Седем години — от Крим в Казанската провинция, в Московията, в Полша, в Краковско, в Чехия заедно с татарите-смелчаци и ловци на неприятели съм сякъл със сабя невернишките земи в завоевателните походи. За бога, но още когато беше в Асах, великият везир ми каза: «Ще достигнем за моето включване в похода за Крит.»“.

„Прочее, Евлия Челеби, не ни забравяй в молитвите си при този поход.“ — рече той. Даде ми 200 алтъна и един кат дрехи, на моите слуги даде 30 алтъна и по един кат дрехи. Като ми даде 6 куриерски коня и 70–80 писма, ние се разделихме и с много подаръци напуснах Одрин.