Джеймс Дашнър
Последният кандидат (62)

62

Известно време в главата му цареше непрогледен мрак. Разломът в пространството на мислите му бе тънък като косъм — само толкова, колкото да осъзнае, че се намира в това пространство. Някъде в далечните покрайнини частица от съзнанието му знаеше, че Томас спи, но все още е жив, за да могат да изследват мозъка му. И вероятно да го разрежат на части.

Значи поне не е мъртъв.

По някое време, докато пребиваваше в тази безформена среда, той чу глас. Викаше името му.

След като чу няколко пъти „Томас“, той най-сетне реши да го последва, да се опита да го намери. Опита се да тръгне към гласа.

Към името си.