Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 龍の子太郎 (Tatsu no ko Tarō), 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от японски
- Цветана Кръстева, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Вълшебна приказка
- Детска приключенска литература
- Литературна приказка
- Митология
- Фолклорно предание
- Чуждестранна приказка за деца
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- debora (2022)
Издание:
Автор: Мийоко Мацутани
Заглавие: Таро — синът на дракона
Преводач: Цветана Кръстева
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: японски
Издание: първо
Издател: Издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: повест
Националност: японска
Печатница: ДП „Балкан“, София, бул. „Ленин“ 113
Излязла от печат: 31.VII.1981 г.
Редактор: Добринка Добринова
Редактор на издателството: Лилия Рачева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Художник: Ралица Николова
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17410
История
- — Добавяне
Как станах дракон
Като чу думите му, майката-дракон наведе глава, въздъхна тежко и започна своя разказ:
— Това се случи, Таро, защото изядох сама три пъстърви. Сигурно знаеш старото предание, че този, който изяде сам три пъстърви, ще се превърне в дракон. Та така… Това се случи, когато зимата вече си отиваше и идваше пролетта. По това време бях отишла заедно с другите селяни на работа в планината. Носех теб в утробата си и не се чувствувах много добре. Повръщаше ми се и от кравайчетата от просо, и от овесената каша. Нищо не можех да ям и пиех постоянно вода. Бях все гладна, но не знаех какво ми се яде. Не ми се щеше много да вървя със селяните на работа в планината, но баща ти вече го нямаше и ща не ща — трябваше да отида аз. Едвам влачех краката си. Селяните искрено се безпокояха за мен и когато се качихме горе, те казаха, че няма смисъл да се преуморявам с тежката планинска работа, а ще е най-добре да се погрижа за храната. И така те тръгнаха, а аз останах сама.
Много ме трогнаха техните грижи. Докато другите селяни работеха с пот на лице, аз си почивах под сянката на едно дърво.
Свечеряваше се и аз тръгнах към реката за вода. Там плуваха три пъстърви. Бяха големи и хубави. Забравих, че съм тръгнала за вода, нагазих в реката, без да съзнавам какво правя, и хванах трите пъстърви. „Каква вкусна вечеря ще стане!“ — помислих си аз и си представих радостните лица на селяните. След това накладох огън и започнах да пържа пъстървите. Чаках, чаках, но селяните никакви ги нямаше. През това време страшно огладнях. Както вече ти казах, по онова време не се чувствувах добре и не можех нищо да ям. Но пъстървите така вкусно миришеха, че много ми се прияде риба и чак ми се зави свят от глад! „Ако изям едната, не е страшно. След това, когато останалите ядат, аз няма да ям“ — помислих си и налапах едната пъстърва. Беше страшно вкусно! Като че ли еликсир се разля в корема ми! За първи път в живота си опитвах такова вкусно нещо и докато се усетя, изгълтах цялата риба. Ала след това не можах да се сдържа. Изядох още една и още една и така неусетно изядох и трите риби. А сега — що да правя? Изведнъж като че ли огън се запали в гърлото ми — устата ми изсъхна и започна да пари. „Гъл, гъл, гъл“ — изпих водата, която бях донесла. Ала колкото повече пиех, гърлото ми ставаше все по-сухо, като че ли беше изгорено. Мъчеше ме страшна жажда и аз се втурнах към реката. В този миг ми притъмня пред очите, като че ли кръвта в цялото ми тяло беше започнала да се движи в обратна посока, и аз припаднах.
Когато дойдох на себе си, бях се превърнала вече в ужасен дракон, без да зная кога, и живеех на дъното на езерото. Чак тогава си спомних за поговорката: „Който изяде сам три пъстърви, ще се превърне в дракон“, но беше вече късно. Бях наказана за това, че бях мислила само за себе си.
Майката-дракон свърши своя разказ и замълча с мрачен вид. Пред невиждащите й очи отново преминаха един след друг дните от живота й като дракон. Тя бе погребана на дъното на езерото, където не прониква нито лъч светлина, и колко й беше мъчно за човешкия живот! Ала тя знаеше, че сама си е виновна, че тази участ я беше сполетяла, защото бе нарушила законите на човешкия живот. Ето защо се беше скрила на дъното на езерото и с никого не говореше.
— Мамо! Това е несправедливо!
Таро се развика с все сила и гласът му проехтя като гръм:
— Това е несправедливо! Та нали ти тогава не си била добре? Не е възможно да останеш завинаги дракон само за това, че си изяла някакви си три рибки, и то когато си се чувствувала толкова зле! Не вярвам! Не вярвам!
— Стига, момчето ми, не бива — промълви драконът с тих глас, — наистина, пъстървите бяха само три, но аз нямах право да ги изям сама, тъй като всички бяха гладни. Ти сам знаеш колко тежко се живее в планината и затова има и строги закони.
— Не, не, мамо! Не ме разбра! Щеше ли да се случи такова нещо, ако имаше сто пъстърви? Щеше ли да се случи такова нещо, ако имаше много ориз?… Ами да. Ако имаше толкова много вкусни неща, колкото в онова село, където победих Черния дявол… — и Таро затропа с крак. — Шарани, щуки, змиорки от реката, гъби, фурми, кестени от планината… Или пък онази планина от питки, които са толкова вкусни, че свят ти се завива! Е-ех, ако беше така, всеки щеше да може да яде до насита и за никого нямаше да кажат, че е изял повече, отколкото му се полага. И никой нямаше да се превърне в дракон затова, че е изял три пъстърви!
Сърцето на Таро се сви от мъка като си помисли за тежкия живот в неговото село и той ясно си спомни песничката, която баба му пееше, когато засяваше просото и фасула:
От едно зрънце ще се родят хиляда,
десет хиляди ще се родят от две!
„Ето защо трябва да се направи поле! А от това езеро ще стане наистина чудесно поле!“ — помисли си Таро, изду бузи и се загледа в майка си — дракона.