Ли Цинджао
Далече от дома ^[0]

Вятър плах. Светлината процежда се.

        Ето вече е пролет на прага!

Премених се със леките дрехи,

        да забравя за дните нерадостни.

 

Но едва от леглото си станала,

        в миг обгърна ме полъх студен.

Във косите ми вече изсъхнал е

        разцъфтелият сливов цветец…

 

Аз премислям и вече не зная —

        моят дом и край роден къде е?

Да забравя — не мога, тъгата ми

        само виното още удавя.

 

Ароматните свещи запалих,

        ще отида сега да си легна.

И жаравата вече изстина,

        само виното още ме стопля.