Джеймс Хадли Чейс
Двойно разбъркване (28)

III

Бях съвсем сигурен, че щом Дени даде на Кон полиците, ще бъде предявен иск. Времето течеше. Убеден бях също, че Медъкс прави грешка, като не ме пуска да идентифицирам тялото на момичето, което според Кон беше Сюзън Джелърт. Ако е имало подмяна и е била убита всъщност Корин, а аз успеех да го докажа, целият заговор щеше да пропадне. Въпреки заповедите на Медъкс, реших да отида в Спрингвил, да се вмъкна в моргата и да се уверя, че момичето е Сюзън. Ако отидех там достатъчно късно, рискът да ме видят щеше да е нищожен.

Като казах на Медъкс, че отивам до Южноамериканската параходна компания да проверя дали Корин е отплавала за Буенос Айрес, аз се върнах в хотела.

Качих се в стаята си и се хванах за телефона. Един петминутен разговор с чиновника в параходната компания ме убеди, че момиче под името Корин Кон наистина плаваше и бе отпътувало вечерта в деня, когато бях срещнал Корин на летището. Дали момичето наистина бе Корин не знаех нито аз, нито пък чиновникът, но това свидетелство беше достатъчно убедително за пред съда.

После поръчах разговор с хотела на Хелън в Сан Бернадино, за да науча, че тя била излязла, но се опитвала да се свърже с мен. Оставих дълго съобщение, в което й разказвах за смъртта на Сюзън и което заинтригува момичето от другия край. Само професионализмът й я възпря да ми зададе въпроси.

Затворих, отидох до куфарчето си и изкопах бутилката скоч, която носех със себе си за спешен случай. Това не беше точно спешен случай, но ме чакаше дълго шофиране и си помислих, че не е зле да се подсиля. Бях отпрал една глътка и тъкмо се канех да повторя, когато телефонът иззвъня.

Като се надявах да е Хелън, грабнах слушалката и казах: „Тук е Стив Хармъс“ с внушително силен глас с надеждата да впечатля Хелън, ако беше тя. Но не беше. Беше Алън Гудиър.

— Видя ли вестника? — попита той с писклив глас. — Онази проклета Джелърт е била убита!

— Да, знам — казах аз. — Точно се канех да ти се обадя — което беше лъжа. Изобщо бях забравил за него. — Бях в кантората. Медъкс снася квадратни яйца.

— Ама как може да си толкова спокоен — каза той, като думите му се трупаха една върху друга. — Какво ще правим? Медъкс какво казва?

— Успокой се, Алън. Ще ми спукаш тъпанчетата.

— На теб ти е лесно да се шегуваш! — каза той. — Ами аз? Как мислиш, че се чувствам? Какво ще правим сега?

— Нищо. Защо трябва нещо да правим?

Последва кратка рязка пауза.

— Медъкс ли каза така? — Сега гласът му беше по-овладян.

— Да.

— Искаш да кажеш, че няма да уважим иска?

— Те още не са предявили такъв. Какво те кара да мислиш, че ще го направят?

— Разбира се, че ще го направят! Тя е умряла от загуба на кръв! Това не го бях предвидил в полицата. Щом полицата попадне в ръцете на един печен адвокат, той ще види, че сме безсилни срещу иск.

— А, не знам — казах аз. — На Дени му е ясно, че полиците бяха издадени само с рекламна цел. Ако Кон реши да предяви иск, това ще бъде измама.

Отново последва пауза. Можех да го чуя как диша тежко в слушалката.

— Будалкаш ли ме? — попита той накрая. — Вие с Медъкс бяхте прави, а не аз. Тази работа не може да е редовна. Момичето не би могло да умре така, ако не е било нагласено.

— Мислиш ли, че е била убита? — попитах аз, вторачен безизразно в отсрещната стена.

— Трябва да е била убита. Това ще ме побърка! Какво каза Медъкс за мен? Обвинява ме, нали?

— Дори не те е споменал.

— Това не променя нещата — каза Гудиър трескаво. — Вече струвам на компанията половин милион. А сега се случи и това. Грешката беше моя, че приех тази проклета полица. Ще напусна, преди Медъкс да ме е изхвърлил. Докато съм жив няма да продам друга полица!

— За бога! — казах аз нетърпеливо. — Стегни се, Алън. Медъкс няма да те изхвърли. Ти си най-добрият ни пласьор. Не си първият, когото прекарват. Освен това още не са предявили иск, така че няма нужда да се навиваш толкова. Вземи си едно питие. Това е, от което имаш нужда.

— Нямам нужда от питие — гласът му звучеше истерично. — Репутацията ми отиде на кино. Свършено е с мен. Ще напусна, преди да ме изхвърлят.

— Ти си луд — казах аз, осъзнавайки, че той не е на себе си. — Щом мислиш така, иди и поговори с Медъкс. Той ще те убеди веднага, че се правиш на глупак. Ако чуе, че мислиш да напускаш, ще си върже примката. Иди и поговори с него.

— Отивам още сега и ще си дам оставката.

— О, остави тая работа. Медъкс няма да те пусне.

— Къде мога да се видя с теб?

— Не сега. Тъкмо излизам. Ще се видим утре сутринта.

— Не може ли тази вечер?

— Съжалявам, Алън, отивам извън града. Не мисля, че ще се върна преди утре сутринта. Виж какво — защо не дойдеш тук утре след 11?

— Е, добре. Сега отивам да говоря с Медъкс.

— Така направи и не се ядосвай. Довиждане засега — и затворих.

Пресегнах се за питието си, пресуших го и се зачудих дали да се обадя на Медъкс и да го предупредя, че Гудиър ще си взима шапката. Реших да оставя това. Исках да тръгна за Спрингвил. Ако се обадех на Медъкс, той можеше да ми намери някоя работа, която да ми попречи.

Слязох долу и изкарах Буика от гаража. След десет минути, с пълен резервоар и пистолет под сакото, аз излязох от Лос Анжелос и се отправих към Спрингвил.