Втората книга за инспектор Барбароти не е никак лоша, но все пак е по-слаба от „Човек без куче“.
Обилно разлята на над 500 страници, историята в един момент започва да досажда, още повече, че в този случай валят мъртъвци, но реално малко неща се случват. А личната история на инспектора вече клони към мелодрама…
Записките на убиеца за Франция ми бяха по-интригуващи от съвременната криминална интрига в романа.
Цитат:
„Мислите не са опасни, докато си стоят в ума.“
P.S. Швецката кухня е трагична — щука с хрян и варени картофи… Бррр.
Останалите книги от серията ще останат неиздадени и вероятно ще я дочета на английски.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.