Хуан Маскаро
Въведение

Пали думата Дхамма съответства на санскритската Дхарма, първата дума от Бхагавад Гита, когато се споменава полето на Дхарма, полето на Истината. Пали, езикът на будистките писания на Цейлон, Бирма и Индокитай, е свързан със санскрит както италианският е свързан с латинския. Както в италианския език, повечето думи завършват с гласен звук и повечето съгласни са омекотени до двойна съгласна: така санскритската Дхарма става Дхамма в Пали, а НИРВАНА става НИБАННА. Пресметнато е, че ръкописите на Пали са около единадесет пъти по-дълги от Библията. Освен писанията на Пали, има огромна будистка литература, написана на санскрит и в китайски и тибетски преводи.

Думата Дхамма е от първостепенно значение в будизма и зад самата дума се крие най-висшето духовно значение. Dhamma произлиза от санскритския корен ДХР, който носи значението „да подкрепяш, да останеш“ и по този начин на „закон, морален закон, духовен закон на правдата, вечният закон на Вселената, Истината“. По християнски, съответства на „волята на Бог“. Пада както на санскрит (падъ), така и на пали, означава „крак, стъпка“ и оттам има значението на път. По този начин ДХАММАПАДА предполага Пътят (санскрит ПЪТХЪ) на Дхамма, правилния път на живота, който правим със собствените си стъпки, нашите лични действия и което ни води към върховната Истина. ДХАММАПАДА е пътят на Истината, пътят на светлината, пътят на любовта, пътят на живота, пътят на Нирвана. В християнски термин това е „Божият път“. Дори и да не стигнем до края на пътя, радостите от дългото пътуване са наши. Можем да ги купим „без пари и без цена“. Което всъщност е Върховният Път за всички нас, става Пътят на Съвършенството.

Думата Буда идва от корена БУДХ „да бъдеш буден“, да си наясно, да знаеш. От същия корен идва и думата Будхи, намерена в Бхагавад Гита, а значението в различен контекст: интелигентност, разум, визия, мъдрост. Това е способността на човека да му помага да различава кое е добро и красиво от това, което е зло и грозно, кое е вярно от това, което е фалшиво, и по този начин да му помага да върви по пътя, където голямата молитва на Упанишадите намира своето изпълнение:

От заблудата ме отведи до Истината.

От тъмнината ме води към Светлина.

От смъртта ме доведи до Безсмъртие.

Напредъкът на човека на тази земя е бавно пробуждане, а всяка поетична или художествена визия и всяко откритие е пробуждане; но зад визиите на човека за нещо безкрайно в крайното и за нещо вечно в неща, които отминават, което прави възможно неговите творения на изкуството и поезията и всички открития на науката, се крие великото пробуждане в закона на Дхарма, вечната Нирвана, Царството на Небето.

Призивът за пробуждане се чува от много духовно виждащи. Чуваме Кабир, 1440 — 1518 г., индийският светец и поет, който казва:

О, приятелю, събуди се вече! Нощта свърши и си отиде, би ли загубил и деня си? Ти си спал безброй години; тази сутрин няма ли да се събудиш?

(Рабиндранат Тагор)

Можем да слушаме великата поезия на Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, 1207 — 1273 г., суфисткият мистик в неговия Шамси Тебриз:

О любовници, о любовници, време е да изоставим света;

Барабанът на заминаването достига духовното ми ухо от небето.

Ето, камиларят стана и подготви редицата от камилите,

И ни помоли да го оневиним: защо, о пътешественици, спите?

Тези звуци отпред и отзад са шумът на отпътуване и от камбаните на камилите;

С всеки момент душа и дух се отправят към Пустотата.

От тези звезди като обърнати свещи, от тези сини сенници на небето

Излезе чудесен народ, за да могат тайните да бъдат разкрити.

Тежък сън падна върху теб от цикличните сфери:

Уви за този живот толкова лек, пази се от дрямката така тежка!

О, душа, търси Възлюбения, о, приятелю, търси Приятеля,

О, пазач, бъди бдителен: не подобава на пазача да спи.

От всяка страна има шум и суматоха, на всяка улица има факли и свещи, защото

кипящият свят ражда света, вечен.

Ти си прах и дух, ти си невеж и мъдър.

Р. А. Никълсън

Буда е името, дадено на индийския принц Готама, 563 — 483 г. пр.н.е., когато след шест години напрегната духовна борба той се събужда в безкрайната Светлина. В сиянието на тази Светлина той ни даде думи на мъдрост и любов, думи, които са помагали на пътуващите в минали времена, които ни помагат сега и които ще помогнат на хората в бъдещите времена. Защото каквото и невъобразимо бъдеще може да донесе на човека през векове неродени, великите думи на неговите духовни водачи ще бъдат завинаги неговата Светлина; и думите на Исус дават израз на тази истина:

Небето и земята ще преминат, но думите ми няма да отминат.

(Матей, 24.35)

Което е било Светлина за малцина, с времето ще се превърне в Светлина за всички.

Буда е бил принц, роден да стане цар, ала той почувствал суетата на земните царства и жадувал за Царството на Небесата, Нирвана.

В поетичната история за детството и младостта на Буда ни се казва, че баща му, царят, от страх единственият му син един ден да напусне двора и да стане беден аскет, както е било предсказано при раждането му, е решил да заобиколи принца с всякакви удоволствия, изградил за него три подходящи дворци, за трите индийски сезона и уредил неговият син никога да не вижда стар, болен човек, труп, или просещ аскет. Както съдбата повелила, младият принц навреме видял четирите, а мистерията на мъката на живота не му давала почивка. Почувствал копнежа за нещо истинско над преходността на нещата, онзи копнеж, за който еврейският пророк да каже:

Както сърната обикаля по течението на водата,

така въздиша душата ми по теб, Боже.

Душата ми жадува за Бог, за живия Бог:

Кога ли ще дойда и ще се явя пред Бога?

Или както в стара английска песен:

Йерусалим, мой щастлив дом,

        кога ще дойда при теб?

Кога ще трябва да свършат моите скърби,

        радостите ти кога ще видя?

Или както кастилският поет Хорхе Манрике, 1440 — 1479 г., започва великолепното си стихотворение: „Нека нашата спяща душа си спомни и да бъде будна и да бъде жива, в съзерцание, как животът ни отминава, как смъртта ни предстои, така мълчаливо нека“.

Тъгата е, която подтиква Шели да пее:

Ние гледаме преди и след,

        и копнеем за това, което не е:

Нашият най-искрен смях

        с известна болка е изпълнен;

най-сладките ни песни са тези, които разказват за най-тъжната мисъл.

Това е усещането, че в нас има разделение, отделяне от нещо безкрайно, с което искаме да се съберем отново, защото сме като изгубено малко дете, което плаче в тъмнината за своя дом.

Младият принц не знаел, но копнеел: не бил доволен от установените конвенции на своето време.

Почувствал, че за да намери нещо по-високо, трябвало да изсече път през джунглата на желания и страхове, на илюзии и противоречия. Знаел, че надмощието и удоволствията означават само малко живот и малко смърт. „Стрели на желанието“ му го подтикнали, по думите на Упанишад, да пътува от тъмнина, към светлината, от нереалното към Реалното, от смъртта към Безсмъртието. Той трябва да напусне двореца, прекрасната си съпруга и новороден син. Първо трябва да намери спасение и след това да се върне за спасението на всички хора, за спасението на онези, които е оставил в двореца. Колко трогателно е описанието на напускането на бъдещия Буда на съпругата му и новородения му син Рахула:

Сега бъдещият Буда, след като изпратил Чанна по поръчка, се замислил: „Ще погледна само сина си“; и, ставайки от дивана, на който седял, отишъл до апартаментите, заети от майката на Рахула, и отворил вратата на нейната камера (нейните покои). В стаята горяла лампа, захранвана със сладникаво миришещо масло, а майката на Рахула лежала заспала на кресло, обсипано с жасмин и други цветя, с ръка, подпряна на главата на сина си. Когато бъдещият Буда достигнал прага, той се спрял и погледнал двете форми. „Ако бих вдигнал ръката на жена ми от главата на детето, и да го вдигна, тя щеше да се събуди и така ще предотврати заминаването ми. Първо ще стана Буда, а след това ще се върна и ще видя сина си.“ Така казвайки, той излиза от двореца.

(Х. Ц. Уорън)

Принц Готама напуска двореца си през нощта и отива в Непознатото. Тази нощ изглежда като стих от Бхагавад Гита.

В тъмната нощ, от всички същества Светлината събужда тихия човек. А това, което е ден за другите същества, е нощ за мъдреца, който вижда. (Бхагавад Гита, 2.69)

Това е нощта на Йоан на Кръста, 1542 — 1591 г., когато в едно от най-възвишените стихотворения на цялата литература той ни казва, че душата „пламнала от копнежи на любовта“ напуска дома си в дълбок мрак, в нощ от мълчание, и отива на нейното велико пътешествие „без светлина или упътване, освен Светлината, която гори в сърцето ми.“

Sin otra luz i gufa

Sino la que en el corazón ardia.

Буда се отправил на голямо приключение за всички хора, които копнеят за живот и „слагайки ръката си на ралото“ повече не се обърнал назад.

Неговата духовна борба продължила шест години, докато най-сетне, в отчаяние, той седнал под дървото Бодхи с героичната решителност или да умре, или да намери вечен живот. Неговият героизъм донесъл своята награда. През тази нощ Буда видял Колелото на ставане (изграждане), четирите велики истини, Пътя на осемте съвършенства, Средния Път и най-после НИРВАНА, Истината.

Коя е Истината, която Буда ни казва, че е намерил? Други духовни водачи казват, че са намерили Истина. Разумът ни казва, че Истината трябва да бъде Една. Знаем, че науката е безспирен прогрес, но че духът на науката, който води научния свят в голямото приключение, е един. Знаем, че има велики поеми, съставени на езици от миналото и настоящето, че тези стихотворения са поезия, но че духът на поезията е един. Знаем, че има много свещени книги и че има различни религии, но ако четем свещените книги внимателно и духовно, виждаме, че най-високото в тях, в техните най-духовни и морални елементи, е едно. И знаем, че въпреки много страни и раси, има нещо в духа на човека, което чувствителният човек чувства като такъв. Истината на Вселената трябва да бъде Една, дори както духът на науката, поезията и религията и човечеството са едно цяло. Това ли е, което Буда е намерил, и са намерили най-великите духовни водачи?

Науката върви по земята. Поезията лети над земята. И двете са необходими за напредъка на човека; но неговият напредък е неговото поклонение и неговото поклонение е неговото осъществяване (и така израстване). Отвъд това да се осъществи, има Битие (Съществуване), а от Битието (Съществуването) идва любовта и идва доброто, и красивото; но нито любовта, нито доброто, нито красивото могат да се видят през телескоп или микроскоп.

Ето защо поезията от миналото никога не е стара, както е науката за миналото.

Буда намерил НИРВАНА, обединението на крайното с Безкрайното, онази Истина, която според Кена Упанишад „посещава мисълта на онези, които го познават отвъд мисълта, а не на онези, които мислят, че може да се постигне чрез мисъл“. Нирвана е спомената в Бхагавад Гита, когато се казва:

Йоги, който, господар на ума си, винаги се моли в тази хармония на душата, постига мира на Нирвана, върховния мир, който е в мене. (Бхагавад Гита, 6.15)

И също в последния стих на втора глава:

Това е Вечното в човека, о Арджуна. Стигайки до него, всяка заблуда изчезна. Дори в последния час от живота си на земята, човек може да достигне нирвана на Брахман — човек може да има мир в мира на своя Бог.

Традицията разказва, че когато Буда намерил Нирвана под дървото Бодхи, той излял радостта си от освобождението в два известни стиха на Дхаммапада:

Напразно съм обикалял циклите на много животи, стремейки се да намеря строителя на къщата на живота и смъртта. Колко голяма е мъката на живота, който трябва да умре!

Но сега Те видях, Строителю на къщи: никога повече не построявай тази къща. Гредите от грехове са счупени, билото стълб от невежество е разрушено. Треската за жадуване отмина: защото смъртният ми ум отиде към радостта на безсмъртната НИРВАНА. (Дхаммапада, 153–154)

Описанието за НИРВАНА, дадено от Буда в Удана 8, може да се сравни с това на четвъртото състояние на съзнание на Мандукя Упанишад и с четирите етапа от молитвата на Св. Тереза:

Едно Състояние има, братя, в което земя, вода, огън и въздух не са; където не е нито съзнанието, нито пространството, нито празнотата, нито този свят, нито свят отвъд там, нито са там слънцето или луната. То не идва, и не заминава, не стои неподвижно, нито пада, нито се покачва.

Това е краят на мъката. Това е Нирвана.

Св. Тереза, 1515 — 1582 г., описва чрез християнски изрази четири молитви, които могат да бъдат сравнени с това, което Йога Сутра ни казва, или будистките медитации. Тя говори за това, че правим градина, където засаждаме семената на добрите си дела в живота. Тази градина трябва да се полива от водите на любовта. Тези води можем да извлечем по четири начина: от кладенец с кофи, трудоемък начин; чрез използване на колелото на навес, машина за изтегляне на вода; край водите на поток; или чрез дъжд от небето, най-лесния начин. Четирите начина отговарят на спомен, медитация, съзерцание и обединение.

Припомнянето изисква внимание и концентрация. Когато е чисто, безкористно, неосъзнато, то надхвърля удоволствието и достига радост, радостта от любовта.

Вторият етап е медитация: умът мисли, но мислите са ограничени до определен обект. На този етап намираме използването на мисълта във всички форми. Повечето мисли, включително научна, научна и философска мисъл, принадлежат към този втори етап. Когато мисълта е ясна и използвана за нещо добро и красиво, ние откриваме радостта от медитацията и тази радост също е любов.

На третия етап има съзерцание, много по-висок етап. Света Тереза го нарича „молитва за тишина“. Това е тишина на ума. Ние сме в района на поезията и изкуството, където има по-голяма радост и любов. До това не може да се стигне чрез мисъл, защото мисълта е звук, а не мълчание и само мълчанието във Вечността може да надхвърли звука във времето. Знанието, произтичащо от съзерцанието, е описано в Бхагавад Гита:

Когато човек види Вечността в нещата, които отминават, и Безкрайността в крайните неща, тогава човек има чисто знание. (Бхагавад Гита, 18.20)

Съзерцанието надхвърля мисълта и е по-висок етап на радост и любов. Мълчанието на съзерцанието направи възможно такива стихове като тези, започващи „Одата на гръцката урна“ на Кийтс:

Ти все още не желаеш булка на тишината,

Ти си хранениче (чуждо дете) на Тишината и бавното време…

Сама мисълта никога не може да създаде тези стихове на мълчаливия чудотворец, и сама мисълта никога не може да ги разбере.

Четвъртият етап е наречен от Св. Тереза „Молитва на Съюза“. Това е извън концентрацията или спомнянето, медитацията и съзерцанието: това е кулминацията на най-висшия човек, който може да достигне. На този етап неговото ставане е спряло и той е чисто Битие (Съществуване). Това се усеща от Уърдсуърт, когато казва в своите „Редове съставени над абатството Тинтерн“^[1]:

        Онова спокойно и благословено настроение,

При което привързаностите нежно ни водят, —

Докато, дишането на тази телесна рамка

И дори движението на нашата човешка кръв

Почти преустановено сложило в сън

В тяло, и станало жива душа;

Докато с око, притихнало от силата

На хармонията и дълбоката сила на радостта,

Ние виждаме в живота на нещата.

Това е в моменти на Съществуване, когато човекът е открил ТОВА отвъд думи и мисли и го е нарекъл Брахман, Атман, Елохим, Бог, Нирвана, Дао, Аллах или Ом, което според Упанишадите включва всички имена и други свещени думи.

В състояние на съзерцание и единение, познаващият и познатото са едно. Его-съзнанието е изчезнало: художникът на дървото се е превърнал в дървото. В нормалното състояние на съзнанието умът е като лампа, която трепти във ветровете на времето, но във върховно единство:

Тогава душата му е лампа, чиято светлина е стабилна, защото гори в подслон, където никакви ветрове не влизат. (Бхагавад Гита, 6.19)

Големият японски духовен учен д-р Дайсецу Тейтаро Сузуки, 1871 — 1966 пише два дни преди смъртта си въведение към книгата „Цветето не говори“ на преподобния Зенкей Шиба-Яма. Това, което той казва, има отношение към тази връзка:

Дзен ни учи, че за да разберем планината като планина по Дзен начин, първо трябва да се отрече опитът — планината не е планина — и само когато това отрицание бъде разбрано, потвърждението „планината е планина“ се превръща в реалност.

Голямата задача на човека на земята е да види Реалното зад появата на будните сънища, описано от Шекспир в Бурята:

Бъди весел, Сър.

Вечерта ни приключи. Тези наши актьори,

както ви предсказах, бяха всички духове и

Се претопиха във въздух, в тънък въздух:

И, като неоснователната тъкан на тази визия,

Кулите, покрити с облаци, великолепните дворци,

Тържествените храмове, великият глобус сам по себе си,

Да, всичко, което той наследи, ще се разложи,

И, подобно на това несъществено, избледняло състезание,

Не оставяйте багаж зад себе си. Ние сме такъв материал,

Върху които се правят мечтите; а нашият малък живот

Е обкръжен със сън.

Що се отнася до радостта, почувствана във високата молитва на единение, Чандогя Упанишад казва:

Където има творение (творчество), има напредък. Където няма творение, няма прогрес: знайте същността на творението.

Където има радост, има и творение (създаване). Където няма радост, няма творение: познайте природата на радостта.

Където е Безкрайното, има и радост. Няма радост в крайното.

Описвайки етапа на съзерцание, „Молитвата за спокойствие“, Света Тереза казва:

Ние започваме да губим жаждата си за нещата на тази земя; и не е чудно, защото човек вижда ясно, че нито богатство, нито сила, нито почести, нито удоволствия не могат за миг, дори за премигване на окото, да дадат такава истинска радост.

За молитвата за единение тя може да каже само това, което могат да кажат онези, които са постигнали състояние, което не може да се опише с думи:

Нека сега говорим за радостта, която изпитваме, когато този съюз е постигнат. Нека този, който знае, се опита да го изрази: не може да се разбере, още по-малко да се изрази с думи.

И според Таиттирия Упанишад:

Думите и умът отиват при него, но не го достигат и се връщат. Но този, който познава радостта на Брахман (Бръмън), не се страхува повече.

* * *

В съюз с Битието Упанишадите откриват състояние, което не е „нито външно, нито вътрешно съзнание, нито полусъзнание, нито безсъзнание“, състояние, което е „мир и любов“. Буда открил в НИРВАНА състояние, „в което няма нито съзнание, нито пространство, нито празнина. Това не е идване, не е вървене, нито стоене неподвижно, нито падане, нито издигане“.

Св. Йоан на Кръста, 1542 — 1591 г., казва, че когато душата е в единство, тя вижда великолепието на Бог като много огнени лампи, неговите качества: любов, всемогъщество, мъдрост, милост, справедливост и много други. Всички тези огнени лампи се сливат в Лампата на Божието същество.

Така ние виждаме, че в края на Пътя всички те са намерили ЕДИН, който е в многото и при когото всички можем да отидем.

Доброто и красивото са двата велики идеала на древна Гърция, καλός καί ἀγαθός (калос кай агатос). Плотин, 205 — 270 г. сл.н.е., изразява в своята философия:

Да направим душата си добра и красива, означава да се направим подобни като Господ: защото Бог е красота.

Грозотата е същото като злото: неговата противоположност е красота и доброта.

 

 

Любовта към Красивото, истинската религия на (днешна) Гърция, е изразена от Кийтс в безсмъртни думи:

Красотата е истина, истината красота, — това е всичко,

Което знаете на земята, и всичко, което трябва да знаете.

Кийтс вижда Духа на Красотата във всички неща и той знаел, че този Дух е Истина: това било неговото върховно познание на земята и това е било всичко, което той имал нужда да знае. Да видиш красотата в природата и изкуството, означава да видиш истината на изкуството и природата, а да видиш красотата на Вселената означава да видиш истината на вселената. Когато в търсенето на Бог св. Августин поставя под въпрос небето и земята, той възкликва:

„Моето питане към тях беше моята мисъл, а отговорът им беше тяхната красота.“ Това е била далновидността на еврейския поет:

Небесата известяват славата Божия,

и Небесният склон показва саморъчния му труд.

Истинският духовен виждащ е поет, независимо дали съчинява стих или не, и сияние на красота грее върху думите му: нека помислим за красотата на думите на Исус и за живота му като живот на красотата. Нека чуем Буда, думите на Буда:

Казва се, че веднъж Ананда, любимият ученик на Буда, поздравил своя господар и казал: „Половината свят живот, о, господарю, е приятелството с красивото, общуването с красивото, сдружаването красивото.“

„Не говори така, Ананда, не говори така“, отвърнал Учителят. „Не е половината от светия живот. Това е цялото от светия живот.“

„Някои хора“ — казал Буда, Учителят — „ме обвиниха, изричайки тези думи“:

„Когато човек постигне освобождаването, наречено Красивото, и пребъдва в него, в такъв момент той смята цялата вселена за грозна.

Но никога не съм изричал тези думи. Това, което казвам, е: Когато някой постигне освобождението, наречено Красивото, в такъв момент той наистина знае какво е Красота“.

(Самюта и Диг’ха Никая)

Любовта е красота, а красотата е истина, и ето защо в красотата на цветето можем да видим истината на Вселената. Това е как Буда говори за любовта в Маджихима Никая:

Веднъж, по този начин Буда говорил на своите ученици: Думите на хората към теб могат да бъдат от пет вида: в точното време или в грешното време, истински или неверни, нежни или горчиви, печеливши или непечеливши, любезни или обидни.

Ако хората говорят зло за вас, това трябва да си помислите: „Сърцето ни няма да се колебае; и ще пребъдваме в състрадание, в доброта, без обида. Ще мислим за човека, който говори лошо за нас с мисли за любов, и в мислите си за любов ще се заселим. И от това обиталище на любовта ще изпълним целия свят с далечна, широко разпространена, безгранична любов“.

Още повече, ако разбойниците трябва да ви нападнат и да ви режат на парчета с двуръчен трион, крайник по крайник, и някой от вас да чувства омраза, такъв не е последовател на моето Евангелие.

* * *

Упанишадите са пътят на светлината; Бхагавад Гита е пътят на любовта; Дхаммапада е пътят на живота. Буда е избягвал метафизични въпроси. Той би могъл да им отвърне с думите на Исус: „Търсете първо Божието Царство и Неговата правда; и всички тези неща ще бъдат добавени към вас“. Затова Буда лишава своето учение от метафизика. Той просто казва:

Не вършете това, което е зло. Правете това, което е добро. Пазете ума си чист. Това е учението на Буда. (Дхаммапада, 183)

Казва се, че веднъж въоръжен човек предприел дълго пътуване, за да види свят последовател на Буда, и попитал дали учението на Буда може да му бъде преподавано. Отговорът бил: „Не вършете това, което е зло. Правете това, което е добро. Пазете ума си чист. Това е учението на Буда.“ „Това ли е всичко?“, казал въоръженият мъж; „Всяко дете на пет години знае това.“ „Може да е така, но малко мъже на осемдесет могат да го практикуват“, му било отвърнато.

Първата от големите истини на Буда е, че „всичко е преходно“ и следователно всичко е скръб, е част от мирогледа на човека през вековете, изразена в запомнящите се думи на Еклесиаста: „Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите; всичко е суета“. Но Буда ясно посочва, че само преходният живот е суетата, а не вечният живот или онези моменти от вечния живот, на които можем да се наслаждаваме в преходния си живот.

Във втората от своите велики истини Буда дава своя дълбок духовен и психологически принос за проблема с човека: причината, поради която човек страда под преходното, под нещата, които отминават, е, че той се придържа към преходното, той жадува за неща, които отминават, като по този начин забравя вечно присъстващото Безкрайно в него. Малцина мъже във всички времена са копнели за Вечността и са постигнали Вечността, но само малцина. Когато светлината, видяна от малцина, стане светлината на мнозина, тогава човек ще може да се осъществи на тази земя. Междувременно не можем да не видим истината на Божията Песен:

Измежду хиляди човеци, може би един се стреми към съвършенство; и измежду хилядите онези, които се стремят, може би един ме познава истински. (Бхагавад Гита, 7.3)

Буда прави желанието^[2] (и жаждата, произлизаща от него) източник на страдание, и свободата от жаждата — източник на освобождение. Що се отнася до обикновените, необходими, земни потребности, думите на Исус биха могли да бъдат думите на Буда: „Търсете първо Царството на Бог, и Неговата Правда, и всички тези неща, ще бъдат прибавени към вас.“

Свободата от жаждата на желанията произтича от мира в човека и между хората.

Свободата от желанията е полутон на мъдростта, която преминава в духовно виждане (визия).

Гита го прави абсолютно условие за освобождение:

Когато човек предаде желания, които идват в сърцето му, и с Божията благодат намери радостта на Бог, тогава душата му наистина е намерила покой. (Бхагавад Гита, 2.55)

Но Бхагавад Гита също ясно посочва, че има абсолютна разлика между желанието и добрата воля и по този начин Кришна казва:

Аз съм силата на тези, които са силни, когато тази сила е свободна от страсти и егоистични желания. Аз съм желание, когато то е чисто, когато това желание не е против праведността. (Бхагавад Гита, 7.11)

Голямата битка на Бхагавад Гита, битката на живота, е битката на противоположните желания и затова чуваме: „Бъди войн и убий желанието, мощния враг на душата“. (Бхагавад Гита, 3.43)

Св. Йоан на Кръста казва, че всички доброволни желания, големи или малки, или дори най-малките, са в пътя на обединението, защото причастието е превръщането на волята на човека във воля на Бога, и най-малкото егоистично желание е разделение, отделяне.

В Самюта Никая четем следната история:

Страданието, причината за страданието, краят на страданието и Пътят, който води до края на страданията: това са Четирите истини на Буда.

Синът на Малункя бил стар и разтревожен да познае накратко учението на Буда. Той отишъл при Учителя, който го попитал:

— „Чувстваш ли каквато и да е жажда, сине на Малункя, за неща, които никога не си виждал, които не виждаш и които не искаш да виждаш в бъдеще?“

— „Не, Учителю.“

— „Чувстваш ли каквато и да е жажда за неща, които никога не си чувал, които не чуваш и които не искаш да чуеш?“

— „Не, Учителю.“

— „Същото би могло да бъде попитано за другите сетива. Сега, чувстваш ли каквато и да е жажда за неща, които никога не си мислил, не мислиш, и не искаш в бъдеще да мислиш?“

— „Не, Учителю.“

— „Дори и да нямаш жажда за неща, които не са в мислите или сетивата ти, не изпитвай жажда за неща, които са в сетивата и мислите ти. Това е пътят, който води до края на страданието.“

— „Разбрах, Учителю.“

И така, синът на Малункя видял Истината и напуснал Учителя с радост в сърцето си.

Рабиндранат Тагор пее за мъката на човека:

— „Затворнико, кажи ми, кой те завърза?“

— „Моят господар“, казва затворникът. „Мислех, че мога да надмина всички в света с богатство и власт, и натрупах в собствената си съкровищница парите, дължими на моя цар. Когато сънят ме надви, легнах върху легло, което беше за моя господар, и след събуждане установих, че съм затворник в собствената си съкровищница.“

— „Затворнико, кажи ми кой е този, който изработи тази нерушима верига?“

— „Аз бях“, казва затворникът, „който изкова тази верига много внимателно. Мислех, че моята невидима сила ще задържи света в плен, оставяйки ме на свобода необезпокояван. Така нощем и денем работех над веригата с огромни огньове и жестоки удари. Когато най-накрая работата беше свършена и връзките бяха завършени и нечупливи, установих, че тя ме държи в хватката си.“

Спирането на желанията и освободителният мир е предложено в Тао Те Чинг^[3]:

Без да излизам от вратата си,

мога да узная всички неща на земята.

Без да гледам през прозореца си,

мога да познавам небесните пътища.

 

Защото колкото повече човек пътува,

толкова по-малко той знае.

 

Мъдрецът затова

пристига, без да пътува,

вижда всичко, без да гледа,

прави всичко, без да извършва.

Книга за пътя и неговата светлина, стих 47

Средният Път на Буда ни помага да разберем защо трябва да има мир от жаждата, от желанията. Този Средният Път е тесният Път на усъвършенстване, който води до върха на светата планина, както бе обрисувано в някои ранни издания на Свети Йоан на Кръста. Отдясно е грешен път, който води до желание за неща от земята, а отляво е грешният път, който води до желание за неща от небето. Два стиха от Бхагавад Гита могат да се отнасят за тези два грешни пътя:

Има мъже, които нямат зрение и въпреки това говорят много думи. Те следват буквата на Ведите и казват: „няма нищо друго, освен това“.

Душата им е изкривена от егоистични желания, а тяхното небе е егоистично желание. Те имат молитви за удоволствие и мощ, чиято награда е земно прераждане. (Бхагавад Гита, 2.2–43)

Но в центъра има тясната пътека, която води до върха на планината. Този път предполага хармония в живота: „нито за онзи, който яде твърде много, нито за този, който яде твърде малко; нито за този, който спи твърде малко, нито за този, който спи твърде много“, (Бхагавад Гита, 6.16). Това е Път на Съвършенството, както е обяснено от Буда в тази история:

Сона Коливиса бил син на богат търговец, присъединил се към ордена на монасите на Буда. С излишък на ревност той вървял на тръни, и пътеката, по която вървял, била покрита с кръв. Тогава той си помисли: „И ако бих се върнал в дома си и да използвам богатството си за правене на добри дела?“ Буда, Учителят, разбрал мислите му, отишъл при него и го попитал:

— „Когато си беше у дома, Сона, можеше ли да свириш на лютня?“

— „Да, Учителю.“

— „Когато струните на лютнята бяха прекалено опънати, дали твоята лютня издаваше подходящи звуци?“

— „Не, Учителю.“

— „Когато струните на твоята лютня не бяха нито прекалено опънати, нито прекалено отпуснати, лютнята издаваше правилните звуци. Не беше ли така?“

— „Така беше, Учителю.“

— „Подобно на това, Сона, излишъкът от ревност води до само-извисяване^[4], а липсата на ревност води до бездействие: имай равномерност в ревност, овладей силите си в Хармония. Това да е твоята цел.“

Сона Коливиса чул думите на Учителя послушал ги и за кратко време стигнал Нирвана.

 

 

А какво намираме на върха на Божията планина? По Пътя откриваме думата нада, нищо, написана пет пъти: нада, нада, нада, нада, нада. А на планината е написано: „Y EN EL MONTE NADA“, „И на планината нищо“.

Пътят, който не води до нищо, е пътят на Безкрайното, споменат в Дао Те Кинг: „Отидете далеч в Пустотата и там почивайте в тишина“. Това е прочутата Шунята на Будизма. Св. Йоан на Кръста иска да разграничи важността на нищо, в неговия положителен и отрицателен смисъл:

За да имате удоволствие във всичко,

търсете удоволствие в нищо.

За да можете да знаете всичко,

стремете се да не знаете нищо.

За да притежавате всичко,

стремете се да не притежавате нищо.

За да бъдете всичко, стремете се да бъдете нищо.

Отец А. Бейкър, 1575 — 1641 г., обяснява с тези думи:

Нищо и нищо прави нищо. Разберете и имайте предвид тази мистична поговорка, извадена от практиката на аритметиката, където някой събира двете нули, казва, както споменах: „Нищо и нищо прави нищо“.

Това е състояние на съвършен съюз, което се назовава от някои, състояние на нищо, а от други чрез много причини, състояние на цялост (на тоталност).

„Но Духът не е това, не е това“, казва Брихад-Аранияка Упанишад.

Шунята идва от санскритски словесен корен, „СЕ“, който има отрицателно значение на празно и положително значение на пълно. Предложението за празнота е намерено в Дхаммапада: „Изпразнете лодката на живота си, човеци“, (Дхаммапада, 369).

А също и когато се казва:

Когато с ум в тих мир монахът влиза в празната си къща, тогава той изпитва неземната радост от гледането на светлината на Истината. (Дхаммапада, 373)

В 93-ти стих е ясно предложено:

Кой може да проследи невидимия път на онзи, който се рее в небето на освобождението, безкрайната Пустота без начало, чиито страсти са мир и над когото удоволствията нямат власт?

Когато Дхаммапада е била съставена, вероятно през третия век преди Христа, може би са били използвани няколко идеи, общи за индийската мисъл, а оригиналните стихове на Дхаммапада на свой ред са намерили своето място в индийските писания. Ако изберем няколко стиха от Хитопадеса, можем да открием духа на нежна ирония и мъдрост, намерен в някои стихове на Дхаммапада:

От каква полза са думи на мъдрост за онзи, който е неразумен? От каква полза е лампата за човека, който е сляп?

Чуйте същността на хиляди свещени книги: да помагаш на другите е добродетел; да нараняваш другите е грях.

Човек се издига или спуска със собствените си действия: като строител на стена или като копач на кладенец.

Човекът с тесен мироглед мисли и казва: „Този е един от нас; този не е, той е непознат. За човека с благородна душа цялото човечество обаче е едно семейство“.

А че духът на Дхаммапада е духът на Буда, се приема както от неговите последователи, така и от учените. Буда иска да спрем колелото на ставане, за да можем да си починем в центъра на Битието (Съществуването). Той иска да следваме Средния Път, който е пътят на Бхагавад Гита, и да осъзнаем напълно четирите велики истини и по този начин да започнем да следваме великия Път. Неговото послание е послание на живота, на живота тук и сега, точно в този момент, така че всеки момент от нашия живот е напредък по пътя на съвършенството. Що се отнася до метафизичните въпроси, той мълчи, предлагайки метафизическия факт, че Върховният е отвъд думите. На въпроса дали човек живее след смъртта, той също би могъл да даде отговора, на един от последователите си:

 

 

Ние не знаем дали той е тялото, или в тялото, или е различен от тялото, докато е жив: как можем да разберем дали след смъртта на тялото той е мъртъв?

 

 

Буда иска от нас да почувстваме спешност при решаването на нашия духовен проблем и да използваме причината си за решението на моралния си проблем. Има стара индийска молитва, която може да бъде универсална молитва за човека:

Нека злият човек стане добър и нека добрият човек има мир. Нека този, който има мир, да стане свободен, а който е свободен, да направи другите свободни.

Стих от Дхаммапада изразява това чувство за спешност:

Как може да има смях, как да има удоволствие, когато целият свят гори? Когато си в дълбока тъмнина, няма ли да попиташ за лампа? (Дхаммапада, 146)

Дхаммапада е лампа. Нека помислим за първите два стиха, които ни казват, че ако човек има чист ум, радостта го следва, но ако той има нечист ум, страданието го следва. Духът на тези стихове е предложен в Майтри Упанишад:

Самсара, превъплъщението на живота, се случва в съзнанието на човека. Следователно нека човек поддържа ума чист, защото това, което човек мисли, той става: това е тайната на Вечността.

Думите на санскрит, започващи това изречение, могат да бъдат девиз за книга по психология: Cittam eva hi Samsaram, от санскрит — „Умът е Самсара“. Всеки момент от нашия живот е нов живот и стара смърт: ние умираме в минало, което вече го няма, и живеем в бъдеще, което идва, и по този начин животът ни на тази земя е вечна трансмиграция (превъплъщение).

* * *

Пътят, даден от Буда, е път от осем етапа, а осемте етапа са осем съвършенства. От мелодии и хармонии по време на пътуването стигаме до тишината на Нирвана.

Майтри Упанишад казва:

Звукът на Брахман е ОМ. В края на ОМ настъпва тишина. Това е радостта от тишината. Това е свършекът, където страхът и скръбта вече не съществуват: краят е постоянен, неподвижен, никога срутващ се, вечен, безсмъртен.

За да достигнете Висшето, помислете с обожание за звука и тишината на Брахман. Защото е казано: „Бог е звук и мълчание. Казва се ОМ. Следователно постигнете съзерцание — съзерцание в мълчание върху него“.

Първите стихове на Дхаммапада ни показват началото на Пътя. В тези стихове е даден закон на духовната гравитация с възвишена простота. Чистият Ум^[5] дава възможност да имаме правилни възгледи, първият етап от Пътя. Чистият ум е като ясно огледало, което отразява нещата, но не отнема нищо и ги вижда в една и съща светлина. Този чист ум е изразен с думите на Кришна: „Аз съм един и същ към всички същества, и моята любов винаги е една“. (Бхагавад Гита, 9.29)

В думите на Исус се предлага: „Ако някой чуе думите Ми и не им вярва, аз не го осъждам“. (Йоан, 12.47)

Ако попитаме, „какво е правилно?“, можем да отговорим с думите на Дхаммапада:

Ароматът на цветята не се пренася срещу вятъра, нито дори ароматът на сандалово дърво, на розов залив, или на ясмин; но ароматът на добродетелността пътува срещу вятъра и достига до краищата на света. (Дхаммапада, 54)

На първия етап по Пътя намираме и четирите добродетели, чийто аромат „достига до краищата на света“, четирите велики добродетели на будизма и наистина на цялата духовна религия или хуманизма: Майтри, Каруна, Мудита, Упекша. Майтри на пали е „дружелюбност“, „добра воля“, „доброжелателност“, „любов“, „доброта към всички“. Каруна е „съчувствие“ (състрадание), „съжаление“, „скръб за страданията на всички“. Мудита е „радост“ в доброто на всички. Упекша е „прошка“, чрез отхвърляне (и така отдръпване от влиянието в себе си) на грешките на другите. Тези добродетели помагат на човека да влезе в Пътя и са негови големи приятели в пътешествието му.

„Правилните възгледи“ са чист поглед (чиста визия) спрямо четирите велики истини.

 

 

Вторият етап е правилна решителност. Виждаме звездата над Пътя на съвършенството и решаваме да следваме звездата, като си спомняме думите на Упанишад: „Човек идва с неговите действия до края на неговата решителност“. Тъй като духовният живот е един, думите на Исус могат да бъдат цитирани:

„Никой човек, който е сложил ръка на плуга и е погледнал назад, не е годен за Божието Царство.“

 

Третият етап са правилни думи. Бхагавад Гита казва:

Думи, които дават мир, думи, които са добри, красиви и верни, както и четенето на свещени книги: това е хармонията на думите. (Бхагавад Гита, 17.15)

И Дхаммапада ни казва: „По-добре от хиляда безполезни думи е една-единствена дума, която дава мир“.

Буда определя правилните думи като „думи в точното време, истински, печеливши и любезни“. Идеалът на истината е абсолютен. Само истината може да спаси човека.

 

 

Четвъртият етап е правилно действие. Това е Карма Йога в Бхагавад Гита: добра и чиста работа като принос за любов. Това ще изпълни индийския стих на мъдростта:

Чуйте същността на хиляди свещени книги: Да помагаш на другите е добродетел; да нараняваш другите е грях!

Това се вижда и във възвишените думи на Исус Христос: „Правете добро на онези, които ви мразят“.

 

 

Петият етап е правилната прехрана или правилното средство за поддържане (подпомагане) на живота.

Човекът, който следва Дхамма на Буда, или всъщност Дхаммата на великите духовни водачи, не може да изкарва прехраната си, като работи за производството и използването на неща, които са безполезни, вредни или зли. Само вътрешната светлина и духовният героизъм могат да помогнат на човека в неговото морално издигане.

 

 

Шестият от осемте етапа на Пътя, от онези съвършенства, които като духовни вълни подтикват човека към брега на НИРВАНА, е правилно усилие.

Правилното усилие означава правилно напрягане и правилно отпускане. В концентрация това означава правилното внимание към нещо, докато има отпускане на всичко, което не е свързано с обекта на внимание. Всички правилни усилия са правилни, в смисъл че никога не мислим за тях като усилия. Мъдреците от всички времена са виждали тази истина.

Епиктет, 60 — 140 г. сл.Хр., пише:

Знайте, че няма нищо по-лесно за боравене от човешката душа. Нужно е да се иска, и нещото е направено: душата е на прав път. Обратно, трябва само да кимнеш и всичко е загубено. Защото разруха или възстановяване са отвътре.

Трябва да научим парадокса, че искането да не мислим за едно нещо, всъщност означава — да мислим за това нещо; и че докато мислим, че това е усилие да се изхвърлят нежеланите мисли или навици, ние го правим усилие.

 

 

Седмият етап е правилната памет, правилната внимателност. Това е постоянно помнене на Пътя, една тиха бдителност на живота.

Това е възхвалявано във втората глава на Дхаммапада в „Пътят на Безсмъртието“ и предлагано в тринадесета глава: „Повдигни се! Бди. Запомни и не Забравяй“.

Исус казва: „Бдете и се молете“. Св. Йоан на Кръста говори за „мълчание и работа“. В нашия мрак си спомняме думите на Исаия:

 

11. Страже, какво остава от нощта? Страже, какво остава от нощта?

12. Стражът отговаря: „Утрото идва, но след това нощ. Ако искате да попитате, попитайте; върнете се отново.“ (Исаия, 21:11-12)

Духовният път е наблюдение, питане и завръщане.

 

 

Последният от осемте вълни на духовен живот, които ни пренасят на другия бряг, се нарича Самадхи, дълбока духовна връзка. Това е последното общение на крайното с Безкрайното, краят на пътуването, споменат в Дхаммапада: „Пътешественикът е достигнал края на пътуването.“ (Дхаммапада, 90)

Думата САМ-А-ДХИ идва от корена ДХА, което означава да се държи на място. С префикса САМ (от санскрит „заедно“) и А, Самадхи предлага съюз, дълбока връзка: съюз с БАХМАН от Упанишадите, съюз с Бог на християнските мистици, съюз с Нирвана на Буда.

Четирите етапа на Самадхи, споменати в будистките писания, ни напомнят за четирите етапа на молитвата на Света Тереза. Първият етап на Самадхи е чиста мисъл, памет и медитация, и е последван със спиране на мисълта, съзерцание. В тези два етапа има дълбоко съзнание за радост и мир. В третия етап на будисткия Самадхи, „молитвата за тишина“ на Света Тереза, съзнанието за радост, което е общо за първите два етапа, изчезва; но все още има съзнание за мир, остатък от съзнанието на „Аз“ във времето. Тежестта на егото на този етап е много лека, но все още е с човека; докато в последния четвърти етап се постигне НИРВАНА, бремето на егото, бремето на живота, е паднало завинаги и човекът е свободен:

Пътникът е стигнал до края на пътешествието! В свободата на Безкрайността той е свободен от всякакви тъги, оковите, които са го вързали, се изхвърлят и изгарящата треска на живота престава.

(Дхаммапада, 90)

* * *

Посланието на Буда е в Дхаммапада и изслушването на това послание е радост:

Също както езеро, което е чисто, и мирно и дълбоко, така става душата на мъдрия човек, когато чуе думите на ДХАММА. (Дхаммапада, 82)

А думите на Дхамма са думи на Истината.

Посланието на Буда е послание на радостта. Намерил съкровище, иска да следваме пътя, който води до съкровището, което е открил. Той казва на човека, че е в дълбока тъмнина, но също така му казва, че има път, който води към светлината. Той иска от нас да се повдигнем от мечтания живот във висш живот, където човек обича и не мрази, където човек помага и не наранява. Неговият призив е универсален, тъй като той апелира към разума и към универсалното във всички нас: „Вие сте тези, които трябва да положат усилията. Великите от миналото само показват пътя“. Той постига върховна хармония на визията и мъдростта, като поставя духовната истина на решаващия тест за опит; и само опитът може да задоволи ума на съвременния човек. Той иска да бдим, да сме будни, иска да търсим и да намираме.

В Дхаммапада можем да чуем гласа на Буда. Това Евангелие на светлината и любовта е сред най-големите духовни творби на човека. Всеки стих е като малка звезда и целият има сиянието на Вечността.

Бележки

[1] William Wordsworth, Lines Written a Few Miles above Tintern Abbey — Бележка на преводача на български ↑

[2] Иччха санскрит इÍछा — искане, желание. ↑

[3] На български се среща и като Тао Те Кинг (Tao The Ching). — Бележка от преводача на български. ↑

[4] Тук и нататък в текста се използва полуслято изписване на думи, които преводачът на български е подбрал, за да подчертае смисъл. — Бел.кор.ел.изд. ↑

[5] Читта санскрит चित्त — ум, разум; който се отнася към съзнание и мисли. В Будизма (и Патанджали Сутра) конкретно се отнася до „овладяване на ума“, или „състояние на подчинение на ума“, и представлява едно от „десетте майсторства, умения на Бодхисаттва“. ↑