Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The First Counsel, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Първият съветник
Преводач: Владимир Германов
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Весела Люцканова“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2000
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Петекстон“
Редактор: Вихра Манова
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-8453-43-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15586
История
- — Добавяне
Глава 32
Спускаме се до кухнята мълчаливо, в пълна тъмнина. Когато стигаме до приземния етаж, през прозорчетата прониква светлина. Нора надниква навън, вдига вратата и се оглежда в двете посоки.
— Хайде — подканя ме.
Докато се измъква от тясната клетка, коляното й се забива в ребрата ми. Отново си спомням за Вон.
Изпълзявам навън и виждам, че сме в задния край на кухнята — малко ъгълче, между редиците професионални фризери. Пред служебния вход виждам униформен пазач. Малко по-близо до нас, готвач и помощника му приготвят нещо върху плот от неръждаема стомана. Улисани в работата си, дори не ни забелязват.
— Насам — казва Нора и ме дърпа за ръката.
Отваря някаква врата вдясно от нас и излизаме от кухнята. Отново сме в коридора.
— Ето! — вика някой.
Петдесетина светкавици проблясват в очите ни. Нора застава пред мен, прикрива ме от… Момент. Това не са журналисти. Просто поредната група посетители.
— Нора Хартсън — обявява разпоредителят на група дипломати, както изглежда. — Нашата Първа дъщеря.
Тълпата започва да аплодира, а разпоредителят безуспешно опитва да им напомни, че не е позволено да се правят снимки.
— Благодаря — казва Нора и се извинява, че трябва да си върви. През цялото време стои пред мен и ме прикрива. Знам какво си мисли — ако снимката ми ще се появи утре във вестника, последното нещо, от което би имала нужда, ще бъде групова снимка с мен. Посетителите продължават по пътя си, а Нора ме улавя за китката.
— Хайде — шепне и продължава да стои пред мен. — Бързай!
Аз навеждам глава и тръгвам след нея. Минаваме забързано покрай любимия ми униформен. Не помръдва. Не докосва радиостанцията си. След като не минаваме по стълбището към Резиденцията, явно не дава пет пари. Заради това и не излязохме през сервизния вход на кухнята.
Пред Дипломатическата стая свиваме наляво. Нора отваря врата, между бронзови бюстове на Чърчил и Айзенхауер, която ни извежда в дълъг коридор, пълен със сложени един върху друг столове — резерва за големи банкети. Продължаваме нататък и подът става наклонен. Минаваме покрай купчини продукти в кашони, след това покрай стаята за боулинг, която се пада вляво. Нора продължава напред в лабиринта. Започвам да се чувствам далеч от дневната светлина.
— Накъде ме водиш?
— Ще видиш.
След малко подът отново става равен и излизаме в друг, перпендикулярен коридор, който е доста мръсен. Нисък таван. Мъждукащо осветление. Стените са влажни и миришат на мухъл.
Не разбирам — в сутерена сме. Нора няма повече място. Аз нямам повече време. Въпреки всичко, тя не намалява темпото. Завиваме надясно и продължаваме.
Клепачът ми започва да трепери. Имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне.
— Спри! — изкрещявам.
Тя спира и се вглежда в мен за първи път.
— Кажи ми къде отиваме, по дяволите!
— Казах ти, ще видиш.
Тъмнината не ми харесва.
— Искам да знам — настоявам подозрително.
Тя отново спира.
— Не се тревожи, Майкъл — успокоява ме Нора тихо. — Ще се погрижа за теб.
Не съм чувал този тон от деня, когато бяхме при баща ми. Сега обаче не е време за това.
— Нора…
Без да каже дума, тя се обръща и продължава напред по мрачния коридор. Виждам стоманена врата с електронна ключалка. Ако слуховете са верни, това е противобомбено скривалище. Нора набира някакъв код и чувам как ключалката изщраква. Нора дръпва рязко вратата и я отваря. Очите ми се разширяват. Не може да бъде. Все пак, пред мен е. Най-големият мит на Белия дом. Таен тунел.
Нора ме поглежда в очите.
— След като е бил добър за Мерилин Монро, добър е и за теб.