Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Литературен алманах „Миналото“, Брой 1
Български и чужди автори до средата на 20. век - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от многоезично
- Иван Андрейчин, ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Разни
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и редакция
- Karel (2022)
- Източник
- Алманах Везни: Литературен сборник под ред. на Гео Милев. — София: Придворна печ., 1923. / Изъ чуждата книжнина. Литературенъ сборникъ отъ прѣведени раскази, драми, поеми, стихотворения и изречения. Наредени от Ив. Ст. Андрейчинъ. София: [Напредък], 1898.
Издание:
Заглавие: Литературен алманах „Миналото“, брой 1
Преводач: Иван Андрейчин; Неделчо Щърбанов
Език, от който е преведено: руски; френски; немски
Издател: Читанка
Година на издаване: 2022
Тип: Сборник
Редактор: Karel
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17104
История
- — Добавяне
Всякога, във всички епохи, е имало две литератури, които, съвършено различни помежду си, се развиват паралелно една с друга: една действителна и една илюзорна — лъжелитература. Първата дораства до висотата на трайна литература. Създавана от хора, които живеят ЗА изкуството, тя се развива сериозно и тихо, но съвсем бавно — ражда в цяла Европа едва една дузина произведения за цял век, които обаче остават. Другата литература, с която се занимават хора, които живеят ОТ изкуство, върви в галоп, с голям шум и вик от страна на нейните създатели, и изнася ежегодно много хиляди произведения на пазара. Но не след много човек се пита: де са те? Де е някогашната гръмка тяхна слава? — Едната — текуща, другата — трайна литература; и въобще: текущо и трайно изкуство.
* * *
Числото на книгите, които се пишат на един известен език, се отнася към числото на ония, които образуват истинската и трайната литература на този език, приблизително както сто хиляди към едно. И какви ли не изпитания прекарват тези последните, докато хвърлят в забрава другите сто хиляди и достигнат до почетното място, което заслужават! То са винаги дела на безкрайно велики умове и затова те са тъй рязко различни от другите; което впрочем става явно — рано или късно.
* * *
Величието на човешките дела се мери с подтика, който ги е родил.
* * *
Който не умее да търпи сиромашия, роден е за робство.
* * *
Всички очи са добри, когато са отправени към небето.
* * *
Ако не можеш да заповядваш на света, то заповядвай поне на себе си.
* * *
Хитростта е дребни пари: с нея не можеш купи много нещо.
* * *
Нашите пороци отпърво са минувачи, после гости и най-подир господари.
* * *
Комуто правим добро — обичаме го, когото сме оскърбили — мразим го.
* * *
Речта е отражение на душата: ако е префинена и изгладена, знай, че и душата на говорещия е пълна с дреболии.
* * *
Щастието е като здравето: ако не го забелязваш, значи, че го има.
* * *
Оставете ми народното просвещение за сто години, и аз ще изменя света.
* * *
Дори когато те налегне най-злата неволя, съдбата пак оставя мъничка вратичка за излизане.
* * *
Идеите са като гвоздеи: колкото повече ги чукаш, толкова повече се забиват.
* * *
Речеш ли да станеш добродетелен, ти си станал вече наполовина такъв.
* * *
Клеветата е като оса. Ако не можете да я убиете, стойте мирно. При най-малкото ви помръдване тя става по-люта и напада по-ожесточено.
* * *
Комуто жлъчката е в устата, всичко му е горчиво.
* * *
Ония, що вечно се грижат за своето здраве, приличат на скъперници, които трупат богатства, без да се ползуват някога от тях.
* * *
Когато трябва да слушаш, бъди пръв, а когато трябва да говориш, бъди последен.
* * *
Когато сърцето ми е тясно, каква полза имам, че светът е широк?
* * *
Животът е мигване между две вечности.
* * *
Съзналият своята грешка доказва, че е поумнял.
* * *
Мухите биха могли да повлекат цял човек, ако действуват задружно.
* * *
Някои хора се изкачват на високо положение в живота, както коминочистачите, които се промъкват през тъмни, задушливи, кални канали и цели потъват в катран и сажди.
* * *
Съвестта е без зъби, а пък гризе.
* * *
Всички смятаме за нули, а себе си за единици.
* * *
Неблагодарното сърце прилича на пустиня, която поглъща много дъжд, паднал от небето, но не ражда нищо.
* * *
Греховете и престъпленията на другите са по-поучителни за нас, отколкото добрите им дела.
* * *
Не се лови за колелото, когато то се търкаля надолу — напусто ще си счупиш врата. Друго е, когато то отива нагоре — дръж се тогава за него, ще излезеш нависоко.
* * *
В политиката е по-добре да обещаваш, отколкото да даваш: по-изгодно е да управляваш хората чрез надеждата, отколкото чрез благодарността.
* * *
Трябва да напущаме живота като угощение, след като поблагодарим на домакина и си приберем нещата.
* * *
Завистниците умират, но завистта никога.
* * *
Златен век е бил оня, в който златото още не е господствувало.