Стоян Михайловски
Крайвековно тление

Епоха на разкапалост!… Век на душевно тление!

Ни Идеал, — ни Идол!… Свяст, блян, всичко е разбито!

В душа пресищане и скръб, а в разума съмнение!

Което беше светло, днес е в тъмноти обвито!

 

Горчив анализ подкопа догмати и начала!

Прибежище — във никакви учения — няма трайно!

Морал, предание, правда, ред — са мода отживяла!

Във Лабиринт от Знания загина всичко знайно!

 

… О, като жалко купище от черни развалѝни,

пред нас стоят Идеите на тисящи години!…

Духовната — издигнатата от рой народи — сграда,

върху ни, сякаш с пъклен шум и разгромлене пада!

И сякаш че, — от смрадност всесветовна задушени,

в нас воля и желание са вече умъртвени!