М. Николски
Вениаминъ Франклинъ (4)

IV. Доларътъ

Вениаминъ Франклинъ се хвърли насрѣща му.

— Моля, не вземайте, не затваряйте никого вмѣсто мене, — каза той: азъ съмъ авторътъ на статиитѣ, когото търсите. Азъ мога да ви докажа туй съ черновкитѣ отъ моя рѫка. Моля, оставете на покой брата ми: той не е въ нищо виновенъ.

Зачудениятъ конетаблъ се поклони.

— Азъ търся автора, — каза той, — за да му изразя своята дълбока благодарность за неговитѣ прекрасни статии: въ тѣхъ има толкозъ чувство и смисъль! Но нима сте вий? Вий сте още дете, а пишете, като възрастенъ? На колко години сте?

— На петнадесеть.

— Де и какво сте училъ?

— Ето тука, — каза момчето, като сочеше окрѫжаващитѣ го: — азъ слушахъ разговоритѣ имъ и сетне пишехъ.

— А отъ кого ще получа сега обещания доларъ? — попита Томасъ.

— Азъ ще ти заплатя, кога имамъ, — каза Вениаминъ.

— А за сега вземи отъ мене, — каза бащата, като даде на Томаса една златна монета.

Вениаминъ Франклинъ прекара цѣлия си животъ въ полезни трудове и открития и най-сетне изобрѣти гръмоотвода.

Като се спрѣчка нѣщо съ брата си, той напустна Бостонъ и отиде въ Ню-Йоркъ; но, като не си намѣри тамъ работа, принуди се да отиде въ Филаделфия, дето, отъ нужда, постѫпи въ печатницата на Кеймара. Скоро чу за него и го обикна тамошниятъ губернаторъ, който, като желаеше да отвори печатница, прати го въ Англия да купи, каквото е потрѣбно. Въ Англия Франклинъ има непредвидливостьта да заеме паритѣ си на единъ другарь и ги не получи вече; като нѣмаше, съ какво да се върне въ Америка, той постѫпи въ печатницата на Палмера; но скоро му омръзна, и той се завърна въ Филаделфия, дето нѣкой си Мередитъ му предложи да си отвори печатница.

Оттогава се начева неговата общественна дейность. У дома му веднажъ въ недѣлята се събираха учени да обсѫждатъ различни нравствени и политически въпроси; всѣки отъ членоветѣ бѣше длъженъ да прочете веднажъ въ месеца нѣщо свое. Франклинъ откупи лошия вестникъ на Кеймара, подобри го, направи го популяренъ и получаваше отъ него приличенъ доходъ. Той се ожени за мисъ Ридъ, дъщеря изъ богато семейство, което така сѫщо увеличи състоянието му. Той основа обществена библиотека и издаваше алманахъ, въ който се помѣстяха разумни съвети и наставления. Въ 1737 той биде назначенъ директоръ на пощитѣ въ Филаделфия. Този градъ му дължи пожарната си команда и застрахователното си дружество. Ето при какви обстоятелства Франклинъ изобрѣти гръмоотвода: на ученото дружество въ Филаделфия бѣха пратени отъ Англия сведения за новитѣ опити надъ електричеството, които бѣха зачудили учения свѣтъ; дружеството натовари Франклина да ги провѣри. При тия провѣрки той направи нови открития; той пръвъ забележи притегателната сила на заостренитѣ въ края металически прѫтове и тутакси намисли да опита да извлѣче електричество отъ облацитѣ, които той вече смѣташе за източникъ на гърмотевицата. Детската играчка — хвърчило или, както още го наричатъ учуртма^[1], му послужи за смѣлия опитъ: той пустна хвърчилото въ време на гърмотевицата, като привърза на връвьта му ключъ, който, кога се намокрѣше връвьта, и станѣше добъръ проводникъ на електричеството, пущаше искри срѣщу пръста. Зарадванъ отъ откритието си и заетъ съ него, Франклинъ, сякашъ, не мислѣше, че този проводникъ можеше да го убие на мѣстото му; като приложи, по обичая си, опита на дѣло, той изобрѣти гръмоотвода, приетъ отсетне, като благодеяние на науката отъ цѣла Европа.

Училищата въ Филаделфия бѣха бедни и лоши. Франклинъ откри подписка, състави планъ за ново училище и, като събра достатъчно пари, отвори учебното заведение. Нѣкому бѣ дошло на умъ да направи болница за беднитѣ; Франклинъ се залови за тая работа и я доведе до край. Всичкитѣ тия частни занятия не го отвличаха отъ главната му длъжность и, като бѣше отличенъ директоръ на пощитѣ, той скоро биде назначенъ главенъ директоръ.

Въ 1775 година, когато избухна Американската война, Франклинъ се обяви за свободата; той взе участие въ известната прокламация на 4 юлия, съ която се обявяваше независимостьта на тринадесетьтѣхъ съединени щати. Избранъ за председатель на Пенсилванската община, Франклинъ, благодарение на своята известность, биде изпратенъ въ Франция да моли за помощь; той бѣше тогава на 71 година.

Като стана по тоя начинъ пълномощенъ министъръ на Американския съюзъ, той пакъ се занимаваше усърдно съ науката, отдалеченъ въ града Паси.

Като паметникъ на неговитѣ научни занятия, служи и досега въ Парижъ армониката, що бѣ направилъ той за Мария Антуанета.

Боленъ и вече седемдесеть и деветь годишенъ старецъ, той пожела да се върне въ отечеството си, дето го посрѣщнаха тържествено. Неговото последно съчинение бѣше насочено противъ търговията съ роби. Той умрѣ на 17 Априлъ 1790 година. По тоя случай въ всичкитѣ Съединени щати бѣ наложенъ двумесеченъ трауръ.