М. Николски
Вениаминъ Франклинъ (4)

М. Николски
Бенджамин Франклин (4)

— Моля, не вземайте, не затваряйте никого вмѣсто мене, — каза той: азъ съмъ авторътъ на статиитѣ, когото търсите. Азъ мога да ви докажа туй съ черновкитѣ отъ моя рѫка. Моля, оставете на покой брата ми: той не е въ нищо виновенъ.

Зачудениятъ конетаблъ се поклони.

— Азъ търся автора, — каза той, — за да му изразя своята дълбока благодарность за неговитѣ прекрасни статии: въ тѣхъ има толкозъ чувство и смисъль! Но нима сте вий? Вий сте още дете, а пишете, като възрастенъ? На колко години сте?

— На петнадесеть.

— Де и какво сте училъ?

— Ето тука, — каза момчето, като сочеше окрѫжаващитѣ го: — азъ слушахъ разговоритѣ имъ и сетне пишехъ.

— А отъ кого ще получа сега обещания доларъ? — попита Томасъ.

— Азъ ще ти заплатя, кога имамъ, — каза Вениаминъ.

— А за сега вземи отъ мене, — каза бащата, като даде на Томаса една златна монета.

Вениаминъ Франклинъ прекара цѣлия си животъ въ полезни трудове и открития и най-сетне изобрѣти гръмоотвода.

Като се спрѣчка нѣщо съ брата си, той напустна Бостонъ и отиде въ Ню-Йоркъ; но, като не си намѣри тамъ работа, принуди се да отиде въ Филаделфия, дето, отъ нужда, постѫпи въ печатницата на Кеймара. Скоро чу за него и го обикна тамошниятъ губернаторъ, който, като желаеше да отвори печатница, прати го въ Англия да купи, каквото е потрѣбно. Въ Англия Франклинъ има непредвидливостьта да заеме паритѣ си на единъ другарь и ги не получи вече; като нѣмаше, съ какво да се върне въ Америка, той постѫпи въ печатницата на Палмера; но скоро му омръзна, и той се завърна въ Филаделфия, дето нѣкой си Мередитъ му предложи да си отвори печатница.

Оттогава се начева неговата общественна дейность. У дома му веднажъ въ недѣлята се събираха учени да обсѫждатъ различни нравствени и политически въпроси; всѣки отъ членоветѣ бѣше длъженъ да прочете веднажъ въ месеца нѣщо свое. Франклинъ откупи лошия вестникъ на Кеймара, подобри го, направи го популяренъ и получаваше отъ него приличенъ доходъ. Той се ожени за мисъ Ридъ, дъщеря изъ богато семейство, което така сѫщо увеличи състоянието му. Той основа обществена библиотека и издаваше алманахъ, въ който се помѣстяха разумни съвети и наставления. Въ 1737 той биде назначенъ директоръ на пощитѣ въ Филаделфия. Този градъ му дължи пожарната си команда и застрахователното си дружество. Ето при какви обстоятелства Франклинъ изобрѣти гръмоотвода: на ученото дружество въ Филаделфия бѣха пратени отъ Англия сведения за новитѣ опити надъ електричеството, които бѣха зачудили учения свѣтъ; дружеството натовари Франклина да ги провѣри. При тия провѣрки той направи нови открития; той пръвъ забележи притегателната сила на заостренитѣ въ края металически прѫтове и тутакси намисли да опита да извлѣче електричество отъ облацитѣ, които той вече смѣташе за източникъ на гърмотевицата. Детската играчка — хвърчило или, както още го наричатъ учуртма^[1], му послужи за смѣлия опитъ: той пустна хвърчилото въ време на гърмотевицата, като привърза на връвьта му ключъ, който, кога се намокрѣше връвьта, и станѣше добъръ проводникъ на електричеството, пущаше искри срѣщу пръста. Зарадванъ отъ откритието си и заетъ съ него, Франклинъ, сякашъ, не мислѣше, че този проводникъ можеше да го убие на мѣстото му; като приложи, по обичая си, опита на дѣло, той изобрѣти гръмоотвода, приетъ отсетне, като благодеяние на науката отъ цѣла Европа.

Училищата въ Филаделфия бѣха бедни и лоши. Франклинъ откри подписка, състави планъ за ново училище и, като събра достатъчно пари, отвори учебното заведение. Нѣкому бѣ дошло на умъ да направи болница за беднитѣ; Франклинъ се залови за тая работа и я доведе до край. Всичкитѣ тия частни занятия не го отвличаха отъ главната му длъжность и, като бѣше отличенъ директоръ на пощитѣ, той скоро биде назначенъ главенъ директоръ.

Въ 1775 година, когато избухна Американската война, Франклинъ се обяви за свободата; той взе участие въ известната прокламация на 4 юлия, съ която се обявяваше независимостьта на тринадесетьтѣхъ съединени щати. Избранъ за председатель на Пенсилванската община, Франклинъ, благодарение на своята известность, биде изпратенъ въ Франция да моли за помощь; той бѣше тогава на 71 година.

Като стана по тоя начинъ пълномощенъ министъръ на Американския съюзъ, той пакъ се занимаваше усърдно съ науката, отдалеченъ въ града Паси.

Като паметникъ на неговитѣ научни занятия, служи и досега въ Парижъ армониката, що бѣ направилъ той за Мария Антуанета.

Боленъ и вече седемдесеть и деветь годишенъ старецъ, той пожела да се върне въ отечеството си, дето го посрѣщнаха тържествено. Неговото последно съчинение бѣше насочено противъ търговията съ роби. Той умрѣ на 17 Априлъ 1790 година. По тоя случай въ всичкитѣ Съединени щати бѣ наложенъ двумесеченъ трауръ.

Бележки

[1] Учуртма̀ — диал. (тур. uçurtma) хвърчило. — Бел.ел.кор. ↑

Край

IV. Доларът

Бенджамин Франклин се хвърли насреща му.

— Моля, не вземайте, не затваряйте никого вместо мене — каза той: аз съм авторът на статиите, когото търсите. Аз мога да ви докажа туй с черновките от моя ръка. Моля, оставете на покой брат ми: той не е в нищо виновен.

Зачуденият конетабъл се поклони.

— Аз търся автора — каза той, — за да му изразя своята дълбока благодарност за неговите прекрасни статии: в тях има толкоз чувство и смисъл! Но нима сте Вие? Вие сте още дете, а пишете като възрастен? На колко години сте?

— На петнадесет.

— Де и какво сте учил?

— Ето тука — каза момчето, като сочеше окръжаващите го, — аз слушах разговорите им и сетне пишех.

— А от кого ще получа сега обещания долар? — попита Томас.

— Аз ще ти заплатя, когато имам — каза Бенджамин.

— А засега вземи от мене — каза бащата, като даде на Томас една златна монета.

Бенджамин Франклин прекара целия си живот в полезни трудове и открития и най-сетне изобрети гръмоотвода.

Като се спречка нещо с брат си, той напусна Бостън и отиде в Ню Йорк; но като не си намери там работа, принуди се да отиде във Филаделфия, дето, от нужда, постъпи в печатницата на Кеймър. Скоро чу за него и го обикна тамошният губернатор, който, като желаеше да отвори печатница, прати го в Англия да купи каквото е потребно. В Англия Франклин има непредвидливостта да заеме парите си на един другар и не ги получи вече; като нямаше с какво да се върне в Америка, той постъпи в печатницата на Палмър; но скоро му омръзна и той се завърна във Филаделфия, дето някой си Мередит му предложи да си отвори печатница.

Оттогава се начева неговата обществена дейност. У дома му веднъж в неделята се събираха учени да обсъждат различни нравствени и политически въпроси; всеки от членовете беше длъжен да прочете веднъж в месеца нещо свое. Франклин откупи лошия вестник на Кеймър, подобри го, направи го популярен и получаваше от него приличен доход. Той се ожени за мис Рид, дъщеря на богато семейство, което така също увеличи състоянието му. Той основа обществена библиотека и издаваше алманах, в който се поместваха разумни съвети и наставления. В 1737 той бе назначен директор на пощите във Филаделфия. Този град му дължи пожарната си команда и застрахователното си дружество. Ето при какви обстоятелства Франклин изобрети гръмоотвода: на ученото дружество във Филаделфия бяха пратени от Англия сведения за новите опити над електричеството, които бяха зачудили учения свят; дружеството натовари Франклин да ги провери. При тия проверки той направи нови открития; той пръв забележи притегателната сила на заострените в края металически прътове и тутакси намисли да опита да извлече електричество от облаците, които той вече смяташе за източник на гръмотевицата. Детската играчка — хвърчило или както още го наричат учуртма^[1], му послужи за смелия опит: той пусна хвърчилото във време на гръмотевицата, като привърза на връвта му ключ, който, когато се намокреше връвта и станеше добър проводник на електричеството, пущаше искри срещу пръста. Зарадван от откритието си и зает с него, Франклин сякаш не мислеше, че този проводник можеше да го убие на място; като приложи, по обичая си, опита на дело, той изобрети гръмоотвода, приет отсетне като благодеяние на науката от цяла Европа.

Училищата във Филаделфия бяха бедни и лоши. Франклин откри подписка, състави план за ново училище и като събра достатъчно пари, отвори учебното заведение. Някому бе дошло на ум да направи болница за бедните; Франклин се залови за тая работа и я доведе докрай. Всичките тия частни занятия не го отвличаха от главната му длъжност и като беше отличен директор на пощите, той скоро бе назначен главен директор.

През 1775 година, когато избухна Американската война, Франклин се обяви за свободата; той взе участие в известната прокламация на 4 юли, с която се обявяваше независимостта на тринадесетте съединени щати. Избран за председател на Пенсилванската община, Франклин, благодарение на своята известност, бе изпратен във Франция да моли за помощ; той беше тогава на 71 години.

Като стана по тоя начин пълномощен министър на Американския съюз, той пак се занимаваше усърдно с науката, отдалечен в града Паси.

Като паметник на неговите научни занятия служи и досега в Париж хармониката, която той бе направил за Мария Антоанета.

Болен и вече седемдесет и девет годишен старец, той пожела да се върне в отечеството си, дето го посрещнаха тържествено. Неговото последно съчинение беше насочено против търговията с роби. Той умря на 17 април 1790 година. По тоя случай във всичките Съединени щати бе обявен двумесечен траур.

Бележки

[1] Учуртма̀ — диал. (тур. uçurtma) хвърчило. — Бел.ел.кор. ↑

Край

М. Николски Вениаминъ Франклинъ (4) М. Николски Бенджамин Франклин (4)

Метаданни

Данни

Жанъ Батистъ Люли. Вениаминъ Франклинъ

Информация

История

Сваляне / Връзки