Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от неизвестен език
- Н. Николаев, ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция и редакция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: М. Николски
Заглавие: Жанъ Батистъ Люли; Вениаминъ Франклинъ
Преводач: Н. Николаевъ
Издател: Книгоиздателство „Сполука“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1929
Тип: Сборник
Печатница: Печатница и книгоиздателство „Изгрѣвъ“ — ул. Владайска № 7 — София
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16523
История
- — Добавяне
Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от неизвестен език
- Н. Николаев, ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- mitashki_mitko (2022)
- Допълнителна корекция
- Karel (2022)
Издание:
Автор: М. Николски
Заглавие: Жанъ Батистъ Люли; Вениаминъ Франклинъ
Преводач: Н. Николаевъ
Издател: Книгоиздателство „Сполука“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1929
Тип: Сборник
Печатница: Печатница и книгоиздателство „Изгрѣвъ“ — ул. Владайска № 7 — София
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16523
История
- — Добавяне
III. Вземат го под стража
У Яков Франклин се бяха събрали няколко души да поговорят за последните статии на вестника, които вдигнаха толкова шум.
— Чудно нещо! — казваха едни. — Но пък нали в последния брой беше тъй рязко писано!
— Какво се интересува правителството за мнението на частен човек? — говореха други.
— Работата е, че сякаш полицията е обърнала особено внимание…
— Но…
— Все пак е чудно!
— Не, най-чудното е — заговори Яков, че авторът на тези статии е в дома ми и аз не го зная!
— Позволете на мен да кажа две думи — помоли Томас, — аз ще ви обясня всичко.
— Мълчи — прошепна му Бенджамин.
— Не, Вие ще ми позволите да кажа; да приемем, че съм глупав, но аз мога да назова автора на тези статии.
— Казвай по-скоро! Казвай кой е? — завикаха отвред.
— Не смея да го посоча, но господарят би могъл, да би желал.
Яков вдигна рамене.
— Видите ли — продължаваше Томас — авторът на тези статии ги пише сам, защото умее да пише, и тъй като казват, че е тук, вкъщи, а тук знаят да пишат само двамата братя Франклиновци, от които единият е много млад, пък и твърде зает с четене, Вие вече разбрахте…
Тук всички се спуснаха към Яков и взеха да го упрекват, че се е крил от всички.
— Аз намерих съчинителя, дайте ми обещания долар — смело каза Томас.
— Чухте ли новината? — попита той.
— Каква новина?
— Щели да арестуват съчинителя!
По-младият Франклин извика от учудване.
— Сиреч, ако още не е, без друго ще го арестуват.
— Ще рече, знаят го? — попита Яков.
— Съветвам те да идеш нейде — каза му някой, — защото ти, като издател на журнала, във всеки случай ще отговаряш. Тебе ще хванат пръв.
— Мигар мислиш, че могат да затворят брат ми? — попита уплашен Франклин.
— Разбира се, ако не се намери виновният.
— Полицейският дойде! — съобщи един от работниците и в същия миг вратата се отвори и конетабълът[1] влезе.
III. Взематъ го подъ стража
У Якова Франклинъ се бѣха събрали нѣколко души да поговорятъ за последнитѣ статии на вестника, които вдигнаха толкова шумъ.
— Чудно нѣщо! — казваха едни: — но пъкъ нали въ последния брой бѣше тъй рѣзко писано!
— Какво се интересува правителството за мнението на частенъ човѣкъ? — говорѣха други.
— Работата е, че, сякашъ, полицията е обърнала особено внимание…
— Но…
— Все пакъ е чудно!
— Не, най-чудното е, — заговори Яковъ, че авторътъ на тѣзи статии е дома ми, и азъ го не зная!
— Позволете менъ да кажа две думи — помоли Томасъ, — азъ ще ви обясня всичко.
— Мълчи — прошепна му Вениаминъ.
— Не, вие ще ми позволите да кажа; да приемемъ, че съмъ глупавъ, но азъ мога да назова автора на тѣзи статии.
— Казвай по-скоро! Казвай кой е? — завикаха отвредъ.
— Не смѣя да го посоча, но господарьтъ би могълъ, да би желалъ.
Яковъ вдигна рамене.
— Видите ли — продължаваше Томасъ — авторътъ на тѣзи статии ги пише самъ, защото умѣе да пише, и тъй като казватъ, че е тукъ, вкѫщи, а тукъ знаятъ да пишатъ само двамата братя Франклиновци, отъ които единиятъ е много младъ, пъкъ и твърде заетъ съ четене, вий вече разбрахте…
Тукъ всички се спуснаха къмъ Якова и взеха да го упрѣкватъ, че се е крилъ отъ всички.
— Азъ намѣрихъ съчинителя, дайте ми обещания доларъ, — смѣло каза Томасъ.
— Чухте ли новината? — попита той.
— Каква новина?
— Щѣли да арестуватъ съчинителя!
По-младиятъ Франклинъ извика отъ очудване.
— Сиречъ, ако още не е, безъ друго ще го арестуватъ.
— Ще рече, знаятъ го? — попита Яковъ.
— Съветвамъ те да идешъ негде, — каза му нѣкой, — защото ти, като издатель на журнала, въ всѣки случай; ще отговаряшъ. Тебе ще хванатъ пръвъ.
— Мигаръ мислишъ, че могатъ да затворятъ брата ми? — попита уплашенъ Франклинъ.
— Разбира се, ако не се намѣри виновния.
— Полицейскиятъ дойде! — обади единъ отъ работницитѣ, и въ сѫщия мигъ вратата се отвори, и конетаблътъ[1] влѣзе.