Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Остриетата на Кардинала (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le dragon des arcanes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2018 г.)

Издание:

Автор: Пиер Певел

Заглавие: Драконът на Арканите

Преводач: Георги Цанков

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Litus“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Litus

Излязла от печат: 25.05.2016

Редактор: Зоя Захариева-Цанкова

Коректор: Павлина Върбанова

ISBN: 978-619-209-010-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5927

История

  1. — Добавяне

4.

Анес едва намери сили да свали ботушите си, преди да заспи. Събуди се облечена, легнала напряко на леглото. Първите слънчеви лъчи проникнаха през отворения прозорец. Птичките пееха и Париж се изпълваше с оживление. През лятото животът започваше рано. Трябва да беше малко преди шест часа.

Младата баронеса Дьо Водрьой стана и се протегна. Беше спала непробудно, но пак я измъчваха кошмари, отново се появи големият черен дракон с бляскавия скъпоценен камък на челото и тя видя как Париж изчезва сред пламъци и викове.

Разтревожена, тя се облегна на прозореца. Затвори очи. Опита се да диша спокойно.

Дворецът на Ястреба се събуждаше безметежен, в съзвучие с града и с големите предградия.

Андре скоро щеше да отвори вратите на конюшнята, които винаги скрибуцаха, когато се удряха в стената. Куцук-куцук, чичо Гибо бързаше на свой ред да посрещне първите снабдители, а дървеният му крак ехтеше по паветата в двора. Красивият тембър на гласа на Наис се чуваше отдолу: срамежливата прислужничка си тананикаше песничка рано сутринта, когато предполагаше, че никой не я чува. Ла Фарг също щеше да стане скоро. Беше времето, по което понякога Марсиак се връщаше, а преди изглеждаше напълно възможно да се сблъска с Алмадес, вече приключил с упражненията си по фехтовка; независимо от сезона, той се миеше навън, с голи крака и гърди. Ленкур вероятно четеше, а само Бог знаеше къде беше и какво правеше Сен Люк.

Ами Балардийо?

Анес не подозираше, че Балардийо беше починал в съня си.

Изтощеното му сърце просто беше спряло да бие.