Карел Чапек
Гледачката

Всеки, който поне малко познава широкия свят, ще се съгласи, че това не би могло да се случи у нас, нито във Франция, нито в Германия, защото в тия страни, както е известно, съдиите са длъжни да раздават правосъдие според буквата на закона и никога по разум и съвест. Тъй като в тази история действуващо лице е един съдия, който издава присъди, ръководейки се не от параграфите, а от здравия човешки разум, от това следва, че събитието, което ще опишем, не е могло да се случи никъде другаде, освен в Англия, и то в Лондон или, по-точно казано, в Кенсингтън, или чакайте, може би беше в Бромптън или Бейсуотър, с една дума, там някъде. Съдията, за когото става дума, беше магистърът по право Кели, а жената се наричаше просто Майерс — мисис Едит Майерс.

И така тази иначе достопочтена дама бе привлякла вниманието на полицейския комисар Мак Лири.

„Скъпа моя — обърна се една вечер господин Мак Лири към жена си, — не мога да се освободя от мисълта за тази Майерс. Интересно от какво живее тази жена. Представете си само, сега, през февруари, тя праща слугинята си за аспержи. Освен това установих, че всеки ден я посещават от 12 до 20 жени, като почнеш от бакалката, та до херцогинята. Зная, зная, миличка, вие ще кажете, че тя сигурно им гледа на карти. Съгласен съм, но зад това може да се крие и нещо друго, например сводничество или шпионаж. И това именно, знаете ли, бих искал да разбера.“

„Хубаво, Боб! — каза великолепната госпожа Мак Лири — оставете това на мене.“

И ето че на следващия ден госпожа Мак Лири, разбира се, без венчалната си халка, но затова пък облечена твърде младежки и гримирана като девойка, за която е крайно време да остави лекомислените лудории, позвъни със смутено личице на вратата на госпожа Майерс в Бейсуотър или Мерилебон. Наложи се да почака известно време, докато госпожа Майерс я приеме.

— Седнете, мило дете — каза старата дама, след като изгледа крайно внимателно плахата посетителка. — С какво мога да ви услужа?

— Аз — запъна се госпожа Мак Лири, — аз… аз много бих желала… аз навършвам утре двадесет години. Много ми се иска да узная бъдещето си.

— Но, госпожице… хм, как казахте — попита госпожа Майерс, като взе колода карти и енергично започна да ги разбърква.

— Джонс — отрони плахо госпожа Мак Лири.

— Скъпа госпожице Джонс — продължи госпожа Майерс, — вие грешите: аз не се занимавам с гледане на карти, освен, разбира се, от време на време, на приятелки, което прави всяка стара жена. Сечете с лявата ръка, разпределете картите на пет купчинки. Така. Понякога за развлечение и аз си гледам на карти. Но иначе — ето на — каза тя, като обърна първата купчинка — каро. Това означава пари. И асо каро — едно хубаво писмо.

— Ах — възкликна госпожа Мак Лири, — ами по-нататък?

— Момче каро — отвърна госпожа Майерс, като обърна втората купчинка. — Десетка купа, път ви чака. А тук — извика тя — виждам спатия. Спатиите означават винаги неприятности, но накрая има дама купа.

— А то какво означава — попита госпожа Мак Лири, като разтвори широко очи, подчертавайки любопитството си.

— Още веднъж каро — замислено каза госпожа Майерс, след като обърна третата купчинка. — Мило дете, очакват ви много пари, но все още не мога да разбера вас ли чака далечно пътуване или някой ваш близък.

— Ще ходя у леля си в Саутамптън — каза госпожа Мак Лири.

— Не, това ще бъде по-далечно пътуване — отвърна госпожа Майерс и обърна четвъртата купчинка.

— Някой ще се опита да ви попречи — някакъв възрастен мъж.

— Сигурно татко — извика госпожа Мак Лири.

— Ето виждате ли? — каза госпожа Майерс тържествено при петата купчинка. — Мила госпожице Джонс, това са най-хубавите карти, които са се падали досега. Няма да мине и година, и ще се омъжите: за вас ще се ожени един много, много богат млад човек, трябва да е милионер или търговец, защото все е на път, но преди да се съберете, ще трябва да преодолеете големи пречки, някакъв възрастен мъж ще се опита да ви пречи, но вие трябва да издържите докрай. След женитбата ще заминете далече оттука, най-вероятно зад океана. Следва да получа една гвинея в полза на християнските мисии сред бедните чернокожи.

— Толкова съм ви благодарна — каза госпожа Мак Лири и извади от чантичката си лира и един шилинг. — Нямате представа колко съм ви благодарна. А колко ще струва това без неприятностите, госпожа Майерс.

— Картите са неподкупни — заяви с достойнство старата дама. — Къде работи татко ви?

— В полицията — излъга с невинно лице младата посетителка. — В секретния отдел.

— Аха — каза старата дама и извади от купчинката три карти. — Лошо, много лошо. Кажете му, мило дете, че го заплашва голяма опасност. Не е зле да дойде при мене, за да научи подробности. При мене идват мнозина от Скотланд Ярд да им гледам на карти: и ми разказват всичко, което ги тревожи. Та нека дойде. В секретния отдел ли казахте? Мистър Джонс? Предайте му, че ще го чакам. Сбогом, госпожице Джонс. Следващият!

— Това не ми харесва — каза господин Мак Лири и замислено се почеса по тила. — Никак не ми харесва това, Кети. Тая жена проявява прекалено голям интерес към покойния ви баща. Освен това тя не се казва Майерс, а Майерхофер и е от Любек. Пустата му германка — измърмори господин Мак Лири, — как да й открие спатиите човек? Бас държа, че тя се мъчи да изкопчи от хората някои неща, които никак не я засягат. Но ето какво ще направя аз, ще съобщя горе за тази работа.

Господин Мак Лири наистина съобщи за това горе и, не щеш ли, горе не подцениха въпроса, така, че достопочтената госпожа Майерс бе призована да се яви при съдията Кели.

— Е, госпожа Майерс — обърна се към нея съдията, — каква е тая работа с вашето врачуване?

— Боже мой, господине — нали все с нещо трябва да си изкарва човек прехраната. Да не искате на моите години да танцувам в някое вариете?

— Хм — подвоуми се господин Кели. — Но ето че има оплакване срещу вас, че гледате на карти, а не познавате. Та това, любезна госпожо Майерс, е все едно вместо шоколад да продавате на хората блокчета от глина. Срещу една гвинея те имат право на свястно врачуване. Просто ви се учудвам защо сте се заловили за работа, от която не разбирате.

— Не всички се оплакват — опита да се защити старата дама. — Знаете ли, господине, аз им предсказвам неща, които им са приятни. И като им създам радост, си струва парите. А понякога се случва и да познае човек. „Госпожа Майерс — каза ми преди известно време една дама, — знаете ли, че никой досега не ми е познавал като вас и не ми е давал толкова добър съвет.“ Тя живее в Сент Джонс Ууд и сега се развежда с мъжа си.

— Момент, моля — прекъсна я съдията. — Ето една свидетелка против вас. Разкажете ни как стои работата, госпожа Мак Лири.

— Госпожа Майерс ми гледа на карти — с голяма готовност започна госпожа Мак Лири — и ми предсказа, че до една година ще се оженя, че ще взема много богат млад мъж и че ще заминем двамата отвъд океана.

— Защо пък точно отвъд океана? — попита господин съдията.

— Защото във втората купчинка имаше десетка купа, а това нали означава път — каза госпожа Майерс.

— Глупости — измърмори съдията. — Десетка купа значи надежда. Път ви се пада, когато ви излезе вале купа, а когато заедно с него ви се падне и седмица каро, това вече значи далечно пътуване с голяма придобивка. Мене не можете ме подведе, госпожо Майерс. Така значи, вие сте предсказали на свидетелката, че до една година ще се омъжи за богат младеж, но госпожа Мак Лири от три години вече е съпруга на отличния полицейски комисар Мак Лири. Как ще обясните този абсурд, госпожо?

— Но, боже мой — отвърна кротко старата дама, — случва се. Тази дамичка дойде при мене лекомислено облечена, но в същото време лявата й ръкавица беше скъпа; парите й значи не са в излишък — помислих си аз, хвърчи нависоко. Казва, че е на двадесет години, а всъщност е на двадесет и пет.

— Двадесет и четири — прекъсна я госпожа Мак Лири.

— Все едно; значи, мисля си аз, иска й се да се омъжи. — Нали ми се беше представила за госпожица. — Затова й предсказах женитба и богат съпруг; това ми се стори най-подходящо.

— Ами неприятностите, ами възрастният мъж и пътуването отвъд океана? — попита госпожа Мак Лири.

— За да не останете недоволна — отвърна просто госпожа Майерс, — нали за една гвинея човек трябва да ви наговори цял куп глупости.

— Достатъчно — каза съдията. — Няма как, госпожо Майерс, такова врачуване не е нищо друго освен мошеничество. Човек трябва да умее да гледа на карти. Съществуват наистина различни теории, но никога, запомнете добре това, никога десетка купа не означава път. Ще платите петдесет лири глоба, каквато се налага на тия, които продават развалени продукти и долнокачествена стока. Освен това, госпожо Майерс, има подозрение, че се занимавате и с шпионаж, но струва ми се, това вие няма да признаете.

— Бог ми е свидетел — извика госпожа Майерс, но господин Кели я прекъсна.

— Хайде, хайде оставете; вие сте чужденка без постоянна професия и политическите органи ще се възползуват от правото си да ви експулсират от страната. Сбогом, госпожо Майерс; благодаря ви, госпожо Мак Лири. Още веднъж ви казвам обаче, че да се гледа по такъв начин на карти е безподобен цинизъм и недобросъвестност.

— Какво да се прави — въздъхна старата дама, — тъкмо работата ми беше потръгнала.

След около една година съдията Кели срещна комисаря Мак Лири.

— Хубаво време — любезно отбеляза съдията. — Впрочем как е госпожа Мак Лири?

Господин Мак Лири направи кисела физиономия.

— Ами… знаете ли, господин Кели — каза той с известно колебание, — тя, госпожа Мак Лири… всъщност ние се разведохме.

— Я гледай — учуди се съдията, — такава хубава млада жена!

— Там е работата — измърмори господин Мак Лири, — един млад безделник най-неочаквано се заплесна по нея… Някакъв милионер или търговец от Мелбърн… Опитах се да я възпра, но… — господин Мак Лири безнадеждно махна с ръка. — Преди седмица заминаха заедно за Австралия.