Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bad Little Kid, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стефан Георгиев, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2016 г.)
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Страшни сънища за продан
Преводач: Весела Прошкова; Павел Боянов; Стефан Георгиев; Денис Алов
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Националност: американска
Печатница: Симолини’94
Излязла от печат: 12.05.2016
Редактор: Стела Зидарова
Художник: Димитър Стоянов — Димо
ISBN: 978-954-409-361-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2599
История
- — Добавяне
3.
Холас млъкна и закри лицето си с длани. След малко ги отмести.
— Добре ли си, Джордж? — попита Брадли.
— Само съм жаден. Не съм свикнал да говоря толкова много. На смъртниците рядко им се случва да водят дълги разговори.
Адвокатът махна на Макгрегър. Надзирателят свали слушалките и се изправи:
— Приключихте ли, Джордж?
Холас поклати глава:
— Има още много.
— Клиентът ми иска вода, господин Макгрегър — намеси се Брадли. — Може ли една чаша?
Макгрегър отиде до вратата на помещението за наблюдение и каза нещо в интеркома. Брадли се възползва от паузата и попита Джордж голямо ли е било училището „Мери Дей“.
Холас сви рамене:
— Малък град, малко училище. Във всички паралелки от първи до шести клас имаше най-много сто и петдесет деца.
Вратата на стаята за наблюдение се отвори. Появи се ръка, държаща картонена чаша. Макгрегър я взе и я занесе на Холас, който отпи жадно и благодари.
— Няма защо. — Надзирателят отново седна на стола, сложи си слушалките и се заслуша в музиката.
— А момченцето… лошото момченце е било рижаво? Така ли?
— Косата му беше като оранжева неонова табела.
— Значи, ако е учило в „Мери Дей“, щеше да го познаваш, нали?
— Да.
— Обаче не ти е било познато и то не те е познавало.
— Точно така. Не го бях виждал преди и никога повече не го видях.
— Тогава как се е озовала у него кутията на момичето?
— Нямам представа. Но има един още по-важен въпрос.
— Какъв, Джордж?
— Как така изчезна безследно. Беше зад храста, после — хоп! — сякаш се изпари. Отстрани имаше само ливади. Нямаше къде да се скрие.
— Джордж?
— Да?
— Сигурен ли си, че си видял това момче?
— Кутията на Марли, господин Брадли, беше на улицата.
„В това не се съмнявам — помисли си адвокатът и почука с писалката по бележника си. — Естествено, че е била там, ако Марли я е носела. Има обаче и друга възможност (гадна мисъл, но гадните мисли са неизбежни, когато слушаш измислената история на детеубиец) — ти си взел кутията й за храна, Джордж. Може би си я грабнал от ръцете на Марли и си я хвърлил на улицата, за да подразниш «приятелката» си.“
Брадли вдигна глава и по изражението на клиента си разбра — онзи е прочел мислите му като в отворена книга. Усети, че по лицето му избива червенина.
— Желаете ли да чуете останалото? Или вече размислихте?
— Не, не — отвърна Брадли. — Моля те, продължи. Холас допи водата и продължи да разказва.