Ерих Кестнер
Един господин пада от стола

Известно е, че хората, които заспиват седнали, се навеждат напред. Все по-ниско и по-ниско. Ако въпреки заспиването телесните нерви останат будни, те усещат, че центърът на тежестта се е изместил твърде далеч от стола и дават на главата тласък. Тя полита назад и така нареченото клюмане може да започне отначало. Ако пък нервите пропуснат точния миг, спящият се търкулва от стола.

Така стана с Алфредо Торес, порядъчен гражданин на Буенос Айрес. Той заспа и падна от стола. Ако това се бе извършило в дома му, никой друг нямаше да узнае, а обществеността и до днес не би чула и дума за станалото. Но за жалост това не се случи с господин Торес вкъщи, а в театъра. А там редовете бяха тесни.

И ето че сега целият град се вълнува от историята. Защото господин Торес не заплати получената от лекаря му сметка, а я препрати на драматурга, който носел цялата вина за малката неприятност.

Защото — така аргументира адвокатът на пострадалия, — ако пиесата била по-забавна, господин Торес не би заспал. Ако пък не беше заспал, нямаше да падне от стола и не би понесъл болка. Следователно: пострадал е, понеже пиесата е била слаба.

Всъщност случаят е ясен. Но само за господин Торес и неговия адвокат. Авторът на пиесата и адвокатът му, естествено, са на съвсем друго мнение. Тъй като по време на представлението — макар и слабо — от две хиляди посетители само един-единствен е паднал от стола, случаят следвало да се отнесе повече за сметка на този посетител, отколкото на пиесата.

Все пак съдебният процес още е в ход. Искаме да се надяваме, че жалбата, но господин Торес ще бъде отхвърлена. Защото докъде ще стигнем, ако на авторите се създават такива затруднения при представянето на скучни драми?