Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
13 Reasons Why, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джей Ашър

Заглавие: 13 причини защо

Преводач: Мария Чайлд

Година на превод: 2011; 2016; 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (допечатка)

Издател: Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: DPX

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-68-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6496

История

  1. — Добавяне

— Господине? — повтаря тя. — Колко бързо искате да пристигне пратката?

Потърквам силно с два пръста челото над лявата си вежда. Пулсирането се е засилило.

— Няма значение — отвръщам.

Служителката взема пакета. Същата кутия от обувки, която лежеше на прага ми преди по-малко от двайсет и четири часа; увита наново в кафява амбалажна хартия, залепена с прозрачно тиксо точно както когато я получих. Но този път адресирана с ново име. Следващото от списъка на Хана Бейкър.

— Дузината на Бейкър — измърморвам под носа си. После се упреквам, че съм забелязал тази подробност.

— Извинете, колко струва?

Жената слага пакета върху една гумена подложка, после започва да набира поредица от цифри на клавиатурата си.

Оставям на плота купената от бензиностанцията чаша с кафе и се втренчвам в екрана. Изваждам няколко банкноти от портфейла си, изравям някакви монети от джоба си и слагам парите на тезгяха.

— Не мисля, че кафето е започнало да действа — отбелязва пощенската служителка. — Давате ми един долар по-малко.

Подавам й липсващия долар, после разтърквам очи, за да прогоня съня. Кафето е хладно, когато отпивам глътка от него. С мъка го преглъщам. Но все някак трябва да се събудя. Или може би не. Може би е най-добре да изкарам деня в полусънено състояние. Може би това е единственият начин да изкарам днешния ден.

— Би трябвало да пристигне на посочения адрес утре — осведомява ме тя. — Или вдругиден. — После пуска кутията в количката зад гърба си.

Трябваше да го оставя за след училище. Трябваше да дам на Джени един последен ден спокойствие.

Въпреки че не го заслужава.

Когато утре или вдругиден се прибере у дома, Джени ще намери пакет на прага си. А ако майка й, баща й или пък някой друг я изпревари, може би ще го открие на леглото си. И ще се развълнува. Аз се развълнувах. Пакет без подател? Дали са забравили да си напишат адреса или нарочно са го пропуснали? Може би е от някой таен обожател?

— Искате ли касова бележка? — пита пощенската служителка.

Поклащам отрицателно глава.

Въпреки това малкият принтер ми отпечатва такава. Виждам как жената откъсва хартийката от назъбената пластмаса и я хвърля в кошчето за боклук.

В града има само една поща. Чудя се дали същата тази жена е обслужвала и останалите хора от списъка, онези, които бяха получили пакета преди мен. Дали бяха запазили касовите си бележки като някакъв извратен сувенир? За да ги забутат на дъното на чекмеджетата си за бельо? Или да ги забодат на корковата дъска сред снимките и задачите за деня?

За малко да си поискам бележката. За малко да кажа: „Извинете, мога ли все пак да си я получа?“. За да ми напомня.

Но ако исках нещо за спомен, можех да направя копия от касетите или да запазя картата. Никога вече през живота си не искам да чуя тези записи, макар че гласът на Хана вечно ще кънти в главата ми. Къщите, улиците, гимназията винаги ще бъдат около мен, за да ми напомнят.

Вече всичко е извън моя контрол. Пакетът е на път. Излизам от пощата без касовата бележка.

Главата ми продължава да бучи дълбоко зад лявата ми вежда. Всяка глътка горчи и колкото повече приближавам училище, толкова по-близо съм до припадък.

Искам да припадна. Искам да се строполя ей тук, на тротоара, и да се завлека сред бръшляна. Защото точно зад бръшляна тротоарът прави завой, като следва очертанията на училищния паркинг. Пресича тревните площи отпред и се насочва към главната сграда. Стига до входната врата и преминава в коридор, който криволичи сред редиците шкафчета и класни стаи от двете му страни, за да влезе през вечно отворената врата на кабинета, в който имаме първи час.

В предната част на стаята, с лице към учениците, е бюрото на господин Портър. Той ще е последният, който ще получи пакет от неизвестен подател. А в средата на стаята, през един чин вляво, е чинът на Хана Бейкър.

Празен.