Беър Грилс
Гореща зона (8)

7.

Йегер подхвана Нарова за краката и я изтласка нагоре. Тя стигна до горния край на стената и се набра, после се наведе и му помогна да се изкатери. Секунди по-късно двамата скочиха от другата страна.

Навсякъде цареше пълен мрак.

Прехвърлянето на стената им бе отнело секунди, но Йегер вече чуваше приглушени викове откъм сградата.

Предната врата се отвори и навън излезе човек. Лъчът на фенера се плъзна по двора и се отрази от автомата в ръката му. Йегер замръзна. Загледа как мъжът върви към бараката в единия ъгъл — вероятно към резервния генератор.

Щом фигурата изчезна вътре, Йегер се втурна напред, следван плътно от Нарова. Залепи се от едната страна на входа, а Нарова зае позиция от другата. Йегер грабна газова граната, като в същото време извади брадвичката си.

Погледна към Нарова.

Тя вдигна палец.

Очите й бяха като лед.

Йегер хвана халката. След като я издърпаше, гранатата щеше да бъде заредена и готова за действие. Вече нямаше връщане назад.

Внимателно изтегли иглата, като придържаше лостчето на детонатора. Ако отпуснеше пръсти, пружината щеше да се освободи и гранатата щеше да започне да изпуска съдържанието си.

— На позиция — каза той в микрофона.

— На позиция — като ехо повтори Раф. След като бе прекъснал електричеството на вилата, едрият маор бе минал отзад, където се намираше единственият друг вход на сградата.

Йегер събра кураж.

— Влизаме.

Замахна с брадвата към прозореца. Звънът на счупено стъкло бе заглушен от шума на онези вътре, които се блъскаха слепешком в мрака. Йегер измъкна брадвата и хвърли гранатата вътре, като пусна лостчето.

Срещу него Нарова повтори движенията му, запращайки своята граната през счупения прозорец.

Йегер мислено заброи секундите. Три. Четири. Пет…

През счупения прозорец се чу свирепо съскане, когато гранатите забълваха задушаващото си съдържание. Последваха хрипове, след като „Колокол-1“ започна да действа. Обхванати от паника тела започнаха да се блъскат в невидими препятствия.

Внезапно зад Йегер нещо се закашля и зарева генераторът беше заработил. Фигурата излезе от бараката да провери дали захранването е възстановено, но всичко си оставаше в мрак. Мъжът насочи лъча на фенера си насам и натам в опит да открие причината за тъмнината.

Йегер имаше част от секундата да се справи с него. Измъкна пистолета си от кобура на гърдите. Сега силуетът на оръжието беше различен — по-дълъг, с по-дебела цев. Йегер, Раф и Нарова бяха сложили заглушители на дулата на пистолетите си. Освен това бяха заредили пълнителите с патрони, чиито куршуми се изстрелваха със скорост под звуковата, за да избегнат пукота при преминаването на звуковата бариера.

За да компенсират ниската скорост, куршумите бяха по-тежки; комбинираният ефект правеше оръжието почти безшумно, но не по-малко смъртоносно.

Йегер вдигна своя Р228, но преди да успее да дръпне спусъка, от сенките се появи позната фигура и стреля два пъти — пззт, пззт; ново прицелваме — пззт. Раф го беше изпреварил с част от секундата.

Десет. Единайсет. Дванайсет… Гласът в главата на Йегер продължаваше да отброява секундите, докато „Колокол-1“ си вършеше работата.

За момент се постави на мястото на онези в сградата. Непрогледна тъмнина. Пълно объркване. После първото смразяващо докосване на „Колокол-1“. Момент на паника, докато всеки се опитва да осъзнае какво става, преди ужасът да го овладее и газът да изгори трахеята и да опари белите дробове.

Йегер познаваше от личен опит въздействието на „Колокол-1“ върху човека — едва ли имаше по-ужасен начин да изгубиш в съзнание. Можеше и да оцелееш, но изживяването бе нещо, което никога не можеше да се забрави.

За един ужасен момент се озова отново в Уелс, когато ножът разряза платнището на палатката и през отвора беше вкаран маркуч, който избълва облак задушаващ газ. Видя как някакви ръце бъркат вътре и грабват жена му и детето му, за да ги извлекат навън в мрака. Опита се да се надигне и да се бие, да ги спаси, но газът изгаряше очите и вцепеняваше напълно ръцете и краката му.

И тогава облечен в ръкавица юмрук го сграбчи грубо за косата и изви главата му нагоре, докато не се озова пред изпълнени с омраза очи зад газовата маска.

— Нека този момент се запечата в мозъка ти — изсъска глас. — Жена ти и детето ти са наши. Никога не забравяй. Не успя да защитиш любимите си хора.

На Йегер му се стори, че разпознава жестокия, изпълнен с омраза глас, макар и променен от противогаза, но за нищо на света не беше в състояние да го свърже с конкретно име. Познаваше нападателя, но в същото време не го познаваше и това се оказа мъчение, от което не можеше да се скрие.

Пропъди образите от ума си. Припомни си кого обгазяват. Беше видял с очите си ужасите, които бяха причинили на хората му в Амазония, да не говорим за горката Летисия Сантос. И разбира се, част от него се надяваше да открие тук нещо, което би могло да го отведе към жена му и детето му.

Всяка секунда беше безценна. Седемнайсет. Осемнайсет. Деветнайсет. Двайсет!

Отстъпи назад, вдигна крак и изрита силно вратата. Якото тропическо дърво почти не помръдна, но рамката беше направена от евтин шперплат и се сцепи, а вратата увисна на пантите си.

Йегер се втурна в мрака с насочен напред пистолет. Освети помещението с лъча на фенерчето, закрепено под цевта. Стаята беше пълна с гъста мъгла, която танцуваше на светлината. По пода се гърчеха тела и дращеха гърлата си, сякаш искаха да ги изтръгнат.

Никой дори не го забеляза. Очите им бяха ослепени от газа, телата им горяха.

Йегер пристъпи навътре. Прескочи една фигура, която се мяташе и гърчеше под него. Преобърна с крак друга, като оглеждаше внимателно лицата.

Нито едно от тях не бе на Летисия Сантос.

За момент лъчът му освети повръщано и едно извиващо се в сенките тяло. Вонята сигурно беше отвратителна, но през респиратора не можеше да мине никаква миризма.

Застави се да продължи напред, да загърби ужаса. Трябваше да остане съсредоточен върху задачата — да намери Летисия.

Докато вървеше през зловещия, дезориентиращ облак, лъчът на фенерчето освети призрачен бял фонтан — газова граната, бълваща последните остатъци от съдържанието си — и в следващия момент се озова в другия край на помещението. Пред него имаше стълбище, водещо нагоре и надолу. Инстинктът му подсказа, че Летисия ще е в мазето.

Бръкна в джоба си и извади втора граната. Но докато дърпаше халката, готов да запрати гранатата надолу, изпита пристъп на заслепяваща клаустрофобия, която бе като удар в корема. Замръзна на място. Умът му отново се беше върнал в онзи мрачен момент в планината, който сякаш се повтаряше непрекъснато в съзнанието му.

При щурм като този беше жизненоважно да поддържаш темпото. Но вълните на гадене се надигнаха от стомаха му и го сграбчиха в хватката си като менгеме. Йегер изпита чувството, че е отново в палатката, давещ се в морето на собствения си провал, неспособен да защити дори жена си и детето си.

Крайниците му бяха абсолютно сковани.

Не можеше да хвърли гранатата.