Дейв Егърс
Кръгът (34)

* * *

Остана в О.К. до пет следобед, когато показа на зрителите си най-новото „просветление“ на губернатора от Аризона и заедно с тях се наслади и на изненадващия анонс за приемането на прозрачност от страна на целия му екип — нещо, което се правеше от много държавници, за да са спокойни поддръжниците им, че абсолютно нищо не се извършва на тъмно, извън светлината на прозрачния лидер. На събитието срещна Рената, Дениз и Джосая — които навремето имаха някаква власт над нея, но сега вече бяха нейни последователи — и след церемонията вечеряха заедно в Стъклената столова. Нямаше голям смисъл човек да яде извън кампуса, тъй като Бейли беше въвел нова политика с надеждата да породи повече дискусии, споделяне и социализиране сред кръгаджиите. Храната вече беше не само безплатна, а и всеки ден се приготвяше от различен бележит готвач. Майсторите се радваха на публичността — хиляди служители на Кръга публикуваха усмивки, коментари и снимки — и инициативата мигновено придоби невероятна популярност. Всички заведения за хранене из кампуса се пръскаха по шевовете от хора и вероятно от нови идеи.

Сред оживлението тази вечер Мей седна да се храни, обзета от чувство за несигурност, докато думите и тайнствените намеци на Калден още ехтяха в главата й. Затова всички развлечения, които предлагаше вечерта, бяха добре дошли. Импровизираното театрално надиграване беше подобаващо ужасно, но и смешно, въпреки пълната некомпетентност на участниците; събитието за набиране на средства беше силно вдъхновяващо — успяха да наберат 2,3 милиона усмивки за училището; а на барбекюто Мей си позволи втора чаша вино, преди да се оттегли в общежитието.

Стаята беше нейна от шест седмици. Вече нямаше смисъл да кара обратно до апартамента, който не само беше скъп, а и когато последно отиде там след осемдневно отсъствие, завари мишки. Затова прекрати наема и стана един от стоте Заселници — кръгаджии, които се бяха настанили в кампуса за постоянно. Предимствата бяха очевидни, а списъкът с чакащите вече надхвърляше 1209 имена. Общежитията вече имаха капацитет за 288 души, но освен тях Кръгът беше закупил една сграда наблизо, бивша фабрика, която възнамеряваше да преобрази в още 500 нови помещения. Стаята на Мей беше обновена и напълно обзаведена със смарт устройства, стенни екрани и щори, като всичко беше с централно управление. Стаята се почистваше всеки ден, а хладилникът се зареждаше с обичайните продукти, които се следяха от „Домко“, както и с продукти в бета фаза. Можеше да има всичко, което поиска, стига да снабдява производителите с отзивите си.

Изми си лицето и зъбите и се настани в снежнобялото легло. Прозрачността беше по избор след десет вечерта и Мей обикновено се изключваше, след като си измиеше зъбите (което беше установила, че е интересно за публиката й, а и освен това вярваше, че би поощрило добрата устна хигиена сред по-младите). В 10:11 часа каза лека нощ на зрителите — бяха останали само 98 027, няколко хиляди от които отговориха на поздрава — преметна камерата през глава и я прибра в калъфчето. Можеше също да изключи Очите в стаята, но рядко го правеше. Знаеше, че видеоматериалът, който трупа, например за движенията си по време на сън, може някой ден да се окаже ценен, затова остави камерите да работят. Беше й отнело няколко седмици да свикне да спи с двата датчика на китките си — веднъж се одраска по лицето, друг път спука екрана на левия, — но инженерите на Кръга подобриха дизайна, заменяйки твърдите екрани с гъвкави и нечупливи. Мей вече чувстваше гривните като неразделна част от себе си.

Седна в леглото, защото знаеше, че обикновено й трябва поне час да се унесе в сън. Включи стенния екран, за да провери какво правят родителите й, но образите от всички камери бяха тъмни. Изпрати им съобщение по Зинг, макар да не очакваше отговор — наистина не получи. Писа и на Ани, но от нея също не дойде нищо. Разгледа стената си в Зинг, прочете няколко забавни коментара, след което прекара двайсетина минути в търсене на нова пола и тениска, защото беше свалила близо три килограма, откакто стана прозрачна. Някъде около осмия сайт за дрехи, който разгледа, усети как процепът дълбоко в нея отново се разтваря. Без конкретна причина реши да провери дали сайтът на Мърсър все още е недостъпен, и не остана изненадана. Потърси някой скорошен коментар за него или местонахождението му, но не откри нищо. Разрезът се уголемяваше бързо — бездънен мрак, зеещ под нея. В хладилника имаше от сакето, с което я беше почерпил Франсис, затова Мей стана от леглото, наля си щедра доза и я изпи. Влезе в портала на Очите на промяната и гледа видеопредавания от Шри Ланка и Бразилия, които й донесоха спокойствие, топлота. Спомни си, че няколко хиляди колежани, нарекли се Свидетелите на промяната, се бяха пръснали по планетата да инсталират камери из най-откъснатите кътчета на земята. Прекара известно време пред гледката на едно селце насред пустинята Намиб, където две жени приготвяха ядене, докато децата им си играеха на заден план, но след няколко минути усети, че процепът се разтваря още по-широко, подводните писъци стават все по-силни, съскането — непоносимо. Отново потърси Калден в системата с нови, абсурдни вариации на името, четирийсет и пет минути сканира директориите на компанията лице по лице, но не намери никого, който да прилича на него. Изключи камерите, наля си още саке, изпи го, легна си и докато си мислеше за Калден и ръцете му, за фините му крака, за дългите му пръсти, Мей се заигра със зърната си с лявата ръка, докато с дясната отмести бельото си встрани и се опита да имитира движенията на език, на неговия език. Не се получи. Но сакето изсмукваше тревогите от ума й и в крайна сметка, малко преди дванайсет часа, успя да се унесе в подобие на сън.