Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stonehenge Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017 г.)
Разпознаване и корекция
WizardBGR (2017 г.)
Форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Сам Крайстър

Заглавие: Завещанието Стоунхендж

Преводач: Яна Маркова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 08.08.2011 г.

Главен редактор: Димитър Риков

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-685-622-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155

История

  1. — Добавяне

170

— Защо бягаш, Лий? — Меган изви още по-силно ръката му и я притисна към гърба му, после се наведе по-ниско. — Нямам време за глупости! Нито пък ти.

— Добре де, добре! Ще ви кажа!

Тя видя приближаващия се през полето Джими и отпусна хватката си. Джонс с усилие се изправи на колене и притисна към гърдите си болезнено пулсиращата си ръка.

— Уплаших се. Видях ви пред апартамента и си изкарах акъла!

Тя го дръпна рязко и го изправи на крака:

— Ти и Шон Граб сте убили Джейк Тимбърленд и сте помогнали да отвлекат Кейтлин Лок. Казано на полицейски жаргон, яко сте загазили, приятелче! — Заби пръст в хилавите му гърди. — Резултатите от лабораторните изследвания вече показаха, че Граб е свързан с убийството и отвличането. Абсолютно съм убедена, че като ти вземем ДНК, ще докажем и твоето участие. А пък съдебните заседатели направо обожават ДНК-резултатите. ДНК. Три букви, на които всички вярват много повече, отколкото на бивш наркоман като теб!

Джонс беше лежал в затвора и не желаеше да се връща там. Погледна към далечината отвъд гърбовете им. Там, където беше свободният свят, към който те му препречваха пътя. Преценяваше възможностите си. Най-накрая проговори:

— Искам имунитет, чувате ли? Гаранция, че няма да ме преследвате и няма да бъда обвинен в нищо!

— Мечтай си! — отряза го Джими. — Вече и дума не може да става за имунитет. Моли се да не ти треснат здрава присъда. Изплюй камъчето, преди да сме ти връчили обвинителния акт!

Кльощавият младеж разтри отново ръката си:

— Не е кой знае какво. И въобще не е това, което си мислите!

Меган го изгледа вбесено:

— Не ни занасяй! Искаме да знаем всичко, и то веднага! Не си и помисляй да лъжеш или да спестиш нещо. Трябва да знаем абсолютно всичко, до последната подробност!

Той притисна ръка към челото си. В съзнанието му нахлуха спомени, заляха го образи. Мъртвият мъж на пода на кемпера. Красивата жена, която пищеше и се бореше. Той самият, застанал в караваната; хладнокръвното му предложение да я убият, за да не рискуват да ги заловят.

— Беше нещастен случай. Никого не сме искали да убиваме. — Вдигна поглед и видя недоверието в очите им. — Наистина! Тръгнахме след тях, защото момичето докосна една от Светините. А после нещата просто излязоха от контрол. Шон цапардоса мъжа и го качихме в колата. После обаче видяхме, че е умрял. Направо откачихме. Изобщо не бяхме планирали нещо подобно!

— Казах да не пропускаш нищо! — натърти Меган и отново го бутна с пръст. — Защо сте били при Стоунхендж? Кой ги е искал и за какво?

Той преглътна с усилие:

— За ритуала трябва да бъде избран човек. Непознат човек. Шон ми обясни, че ще бъде онзи, който докосне един конкретен камък. Не беше казано, че трябва да е момичето или мъжът с нея. Можеше да е всеки, разбирате ли? Те просто се оказаха на неподходящото място в неподходящия момент.

— Добре, къде е тя сега? — запита Джими.

— В Светилището — онова място, за което ви разказах. Само че аз наистина не знам къде се намира то! Нали ви казах! — Виждаше гнева им и сериозно се притесни. — Истина е! Никога не съм го виждал отвън. Намира се някъде край път А360, близо до Имбър. Само това зная! Спряхме на едно шосе точно преди селото, съвсем близо до военната зона. Шон продължи със своята кола, в която беше момичето, а аз останах да чакам в кемпера с оня труп.

На Меган ѝ се прииска да му разбие физиономията:

— Говориш за млад човек, чийто живот сте отнели! Покажи малко уважение!

— Продължавай — процеди Джими.

— Шон се върна и каза, че се е обадил на някого от Вътрешния кръг. Изглеждаше малко по-спокоен, някак облекчен. Смяташе, че всичко ще се нареди.

— А каква беше тая история, дето ни пробута сутринта? — попита го Меган, която едва се сдържаше. — Че нещо голямо щяло да се случи при Стоунхендж?

В лицето му нахлу кръв. Тя видя, че се колебае, и го предупреди:

— Ако момичето умре, ще бъдеш обвинен в убийство.

Той явно схващаше ситуацията:

— Има един мъж, казва се Мат Атли. Ние го наричаме Муха. Та той дойде при мен. — При тези думи погледна към Джими. — Знаеше, че се опитвате да ме откриете. Че искате да разговаряме за Шон. Нареди ми, ако се свържете с мен, да ви кажа, че тази вечер при каменния кръг ще стане нещо.

Замълча за миг, после насочи поглед към Меган:

— Доста бях объркан, защото там наистина трябваше да се случи нещо важно. Тази вечер е началото на ритуала… — млъкна, останал без сили.

— Продължавай, Лий! — подкани го твърдо Джими.

Джонс се насили да изпълни заповедта:

— Нощес момичето ще бъде… нали разбирате? Принесено в жертва. Трябваше да се случи в Стоунхендж.

— Трябваше?

— Ами работата е там, че те знаят, че сте по петите им. Знаят всичко — обясни той, като гледаше ту единия, ту другия. — Затова Муха искаше да ви кажа, че ще има нещо. За да отидете при камъните.

Тя въздъхна дълбоко:

— Добре, къде тогава ще бъде ритуалът?

— Ами в Светилището, предполагам. — После допря китките си и протегна ръце към Джими. — Трябва да ме арестувате. Да ме вземете в програмата за защита на свидетелите и да ме скриете някъде. Муха каза, че ще ме убие, ако прецакам нещо. Че ще свърша по същия начин като Шон, ако не направя, каквото иска.

— Заключи го — обърна се тя към подчинения си. — Нека главен инспектор Томпкинс да се оправя с него.