Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sen kvartána Papouška, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ярослав Хашек

Заглавие: Само за зрели мъже

Преводач: Таня Капинчева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: чешки

Издател: Издателство Делакорт

Година на издаване: 2016

Печатница: Полиграфюг АД

Редактор: Людмила Андровска

ISBN: 978-954-690-070-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1537

История

  1. — Добавяне

Ученикът в четвърти клас на гимназията Папоушек[1] се разхождаше с Гай Юлий Цезар.

— Не знам, момче — каза Юлий Цезар на Папоушек с тон, с какъвто говори професор по латински, — колко далеч ще стигнеш в латинския език.

Бяха точно зад града в полето и Папоушек с тревога погледна към Юлий Цезар, който изглеждаше точно така, както на картината, висяща в класната стая. Строг, закръглен, пристегнат в тога, а на нозете сандали. Само че на главата си имаше венец от глухарчета, вместо от лаври.

— Уча заедно с Тоник Палка — отговори боязливо Папоушек, който забеляза, че Юлий Цезар носи отстрани и меча, с който е пробол водача на аремориките[2].

— Тоник Палка не се справя добре — заяви начумерено Юлий Цезар, — чух от директора ви, че не знаел кога е била битката при Фарсал[3], където победих… кого, Папоушек?

Нещастникът се стресна. Надлъж и нашир само голи поля, никъде жива душа, мечът на Цезар блести на слънцето, а Папоушек не знае нищо за битката при Фарсал.

— Тоник Палка — изтръгна от себе си Папоушек, за да се спаси, — каза за бас, господин Гай Юлий Цезар, че не сте преминал Рубикон[4].

— Моля? — изкрещя Цезар. — Quid dam?[5] Ама хубав приятел имаш ти! Ще го заведа впрегнат до Рим и ще заповядам на ликторите[6] да му отсекат главата. Знаеш ли какво направих с Ариовист?

— Толкова далеч, моля ви, още не сме напреднали — ужасено зашепна Папоушек, — учихме, че Галия е разделена на три части, quarum unam incolunt Belgae, tertiam Aquitani[7].

— Къде остави втората част? — извика злобно Цезар, плюейки на полето. — Всички сте негодници! През 54 година преди Христа завладях Британия и написах за тази битка глава в своите записки за Галската война. През 1909 година за това ще научи едно такова момче, каквито сте повечето, и няма да помни датата, дори да го убия! Това беше през 54 година преди Христа, а не 53, както вчера грешно каза твоят съученик Букач в часа по история. Получи за това слаб две и нека му. Затова ли се сражавах с британите, поразявах аедузите, белгите, аремориките, победих Версенжеторикс, вожда на арверните, че Букач да получи двойка и да плаче.

Юлий Цезар сечеше с меча глухарчета на синора и украсяваше с тях главата си.

Ученикът Папоушек изплашено гледаше Цезар и тъй като искаше да му се хареса, каза:

— Знам, почитаеми, че веднъж сте произнесъл: Veni, vidi, vici[8].

— Разбира се — отговори благосклонно Юлий Цезар, — казах нещо подобно, не си съвсем незаинтересован спрямо моята особа и това ме радва.

Продължаваше да говори като професор[9] по латински:

— За съжаление твоето образование е повърхностно, ако те попитам през коя година напуснах Египет, ще се разревеш. По мое време не се плащаха толкова високи такси за обучение, но въпреки това момчетата бяха по-умни. Помня, че като момченце на твоята възраст убих с кама един роб, който не искаше да скочи в казана с вряща вода. Имах учител ретор М. Антоний Гуифон; на тоя отхапах пръста. Вървях по форума[10] на Рим и на шестнайсет години убих втори роб, който не ме поздрави. После продължих по пътя на славата и спечелих най-после няколко победни битки, а накрая и Клеопатра. Ама вие сте страхливци. Получите ли забележка за лош успех или поведение, се боите от пръчката, страхувате се от контролни. Когато директорът ви погледне, побледнявате. Не заслужавате пощада. Би било добре да ви закарат на арената и да насъскат срещу вас професорите и директорите на средните училища, въоръжени с къси мечове. След това ликторите биха ви питали публично за синтаксиса на латинския и вашите отговори биха разгневили преподавателите. Биха ви избили в пясъка на арената, понеже не можете да използвате правилно конюнктив след съюза сит и инфинитив сит accusativo[11]. Други бих заповядал да хвърлят на лъвовете, тъй като неправилно употребяват futura exacta[12]. Ужасно е, че твоят съученик Винтер си измисля латински думички, а когато е питан за различните значения, осквернява латинския език, а още по-срамно е, че не знае нищо за битката при Мунда, след която на 17 март 45 година преди Христа станах господар на цялата римска империя.

Юлий Цезар се изправи и заплете във венеца си от глухарчета листа от живовляк и мащерка.

— И.к. училищен съвет[13] — продължи, — одобри моите „Записки за Галските войни“, затова бъди така добър да предадеш този венец на и.к. главен училищен инспектор.

Юлий Цезар сне от главата си венеца от глухарчета, живовляк и мащерка, подаде го на Папоушек и възкликна:

— Мисли за синтаксиса на латинския! — и се възнесе на небето.

Ученикът Папоушек се събуди. Отсреща на леглото дишаше и свиреше с нос неговият баща. В утринния полумрак неговото лице изглеждаше строго. Папоушек изведнъж си спомни, че на следващия ден баща му ще получи от училището забележка за неговия успех, тъй като беше получил двойка по латински. След това погледът му попадна върху панталона, който вечерта остави метнат на стола. Ученикът Папоушек тихо заплака под юргана…

Бележки

[1] Папоушек — папагал. — Бел.прев.

[2] Келтско племе. — Бел.прев.

[3] Решително сражение между войските на Гай Юлий Цезар и Помпей Велики, които се борят за едноличната власт на Рим. — Бел.прев.

[4] Река в Италия. — Бел.прев.

[5] Quid dam (лат.) — какво? — Бел.прев.

[6] Ликтори — освободени роби в древен Рим, които бдят над официалните жертвоприношения и изпълняват смъртни присъди. — Бел.прев.

[7] Quarum unam incolunt Belgae, tertiam Aquitani — от лат. — едната от които се обитава от белги, а третата — от аквитани. — Бел.прев.

[8] Veni, vidi, vici — от лат. — Дойдох, видях, победих. — Бел.прев.

[9] Професор — учител в средно училище в Чехия. — Бел.прев.

[10] Център. — Бел.прев.

[11] Четвърти падеж. — Бел.прев.

[12] Бъдеще време. — Бел.прев.

[13] Съкращение, означаващо императорско-кралски. — Бел.прев.

Край