Читателски коментари (за „Винаги двамата “ от Никълъс Спаркс)

Безспорно творчеството на Спаркс е един печеливш бизнес модел, симбиоза между литература и кино. Хубави корици, харизматични актьори. Текстовете — в по-старите му книги красиво написани, но някак си неискрени, сега все по-инфантилни на моменти, нямащи нищо общо с реалния живот. Но не знам дали след краха на собствения си личен живот авторът все още вярва в приказките, които списва. Преди години, когато нашумя филмът по „Тетрадката“ (любимата книга на Григор Димитров — друг представител на романтичния жанр), попаднах на снимки на Никълъс със съпругата му Кейти. Независимо, че бяха „щастливо женени, с пет деца“, в погледите им си личеше, че са любители на различен тип порно, а раздялата им е само въпрос на време. Има някои неща, които се виждат въпреки заслепяващата светлина от силно обработените зъби на щастливата двойка. А интервютата на бившата Кейти Спаркс са една правдива резензия на творчеството на съпруга ѝ Никълъс. Не съм виждал друга съпруга на известен писател да се отнася с подобно презрение към бившния си съпруг — изкара го задръстен, импотентен, не му щяла романтиката („шибаните лебеди и писма в бутилка“). Сега е сита с милионите долари, които взе от мъжа си и с новите си любовници. А Никълъс пише ли пише — все по-инфантилно (а в тази книга и щипка политическа коректност се промъква). Има право да благодари на многобройните си потребители за тяхната благотворителност — пет деца са това, трябва да се гледат, за всяко трябва по няколко милиона да има. Пожелавам на автора да срещне новата си голяма любов, а слез нея още една, и още една — все по-голяма. И все със същия трепет да ги преживява и да отмята, да върви напред.