Шарл Перо
Червената шапчица

Живяло някога едно малко момиченце, което било толкова весело и добро, че всички го обичали. За рождения си ден то получило от своята баба островърха червена шапчица и оттогава никога не я сваляло от главата си. Затова го нарекли Червената шапчица.

Един ден майката на Червената шапчица опекла вкусна погача, сложила я в една кошничка заедно с няколко курабийки и добавила бучка масълце.

После повикала малката си дъщеричка и рекла:

— Червена шапчице, баба ти е болна и по цял ден лежи в своята къщурка, чак в другия край на гората. Моля те, отиди й на гости и й занеси тази кошничка! Но по пътя не се отбивай никъде и с никого не разговаряй!

Малкото момиченце много се зарадвало, че ще отиде на гости на баба си. Грабнало кошничката и хукнало през гората, като по пътя тихичко си тананикало.

Разбира се, то никак не се страхувало да върви самичко, защото знаело, че ако не се отклонява от пътечката, нищо лошо не може да му се случи.

Било ранно утро. Слънцето греело, птичките чуруликали в клоните на дърветата и над тревата прелитали пеперудки. Момиченцето подтичвало и късало горски цветенца, за да ги подари на баба си.

Лека-полека се улисало да бере диви ягодки. Тук ягодка, там ягодка — така и не разбрало кога се е отдалечило от вярната пътечка и е навлязло навътре в гората.

През това време иззад един дънер го дебнел големият сив вълк, който много искал да го изяде.

— Къде отиваш, Червена шапчице? — попитал той и лакомо се облизал.

— Баба е болна — рекло момиченцето — и по цял ден е самичка. Затова й отивам на гости. Нося й топла погача, курабийки и масълце.

— А къде живее баба ти? — поинтересувал се вълкът.

— Къщурката й е в другия край на гората — отвърнала Червената шапчица и му обяснила как се стига дотам.

Тогава вълкът се обърнал и хукнал през гъсталака.

Червената шапчица продължила да си върви, без да бърза, а хитрият вълк стигнал до бабината къщурка по най-прекия път и почукал на залостената врата.

— Чук-чук! Чук-чук!

— Кой е там? — попитала бабата.

— Аз съм, бабо! Червената шапчица! — отговорил вълкът, като си преправил гласа. — Дойдох ти на гости, защото знам, че си болна и по цял ден си самичка. Нося ти топла погача, курабийки и масълце.

Бабата повярвала, че това е нейната внучка, и много се зарадвала. — Дръпни връвчицата — рекла тя — и вратата ще се отвори.

Вълкът я послушал — дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Тогава той нахълтал в къщурката и излапал бабата цяла-целеничка. После бързо залостил вратата и легнал в бабината постеля.

Ето че пристигнала и Червената шапчица.

— Чук-чук! — почукала тя на вратата.

А отвътре се обадил вълкът:

— Кой е?

Като чуло дрезгавия му глас, момиченцето много се уплашило. Но после решило, че баба му сигурно е пресипнала от простудата.

— Аз съм, бабо! Червената шапчица! — отговорило то. — Дойдох ти на гости, защото знам, че си болна. Нося ти топла погача, курабийки и масълце.

— Дръпни връвчицата — рекъл вълкът — и вратата ще се отвори.

Червената шапчица го послушала и влязла в къщурката. Но веднага забелязала, че нещо не е наред.

— Бабо, защо са ти толкова големи ръцете? — смаяла се тя.

— За да те прегръщам по-силно — отвърнал вълкът.

— А защо са ти толкова големи ушите? — недоумявала тя.

— За да те чувам по-добре — отвърнал вълкът.

— А защо са ти толкова големи очите? — настояла тя.

— За да те виждам по-добре — отвърнал вълкът.

— А защо са ти толкова големи зъбите? — не се стърпяла тя.

— За да те изям! — изръмжал вълкът, скочил от бабината постеля и налапал внучката цяла-целеничка, заедно с шапчицата и обувките!

После се тръшнал по гръб и заспал сладко-сладко.

Дрезгавото му хъркане проглушило цялата гора!

За щастие, точно в този момент наблизо минавал ловецът. Той отдавна искал да се разправи с вълка, защото проклетият звяр всяка нощ се промъквал в селото да пакости на хората.

Като чул, че някой хърка в къщурката на бабата, ловецът много се учудил и надникнал през прозореца да види какво става. А там лежал зъбатият вълк и огромният му търбух се поклащал под бабиното одеяло!

Досетил се ловецът каква е работата, втурнал се вътре с един огромен ловджийски нож и разпорил корема на вълка. От него веднага изскочила Червената шапчица, а после и бабата.

И двете били живи и здрави и много се радвали да се видят!

— Благодарим ти, ловецо! — казали те и го почерпили с топла погача, курабийки и масълце.

— Сега разбра ли защо не бива да се отклоняваш от пътечката и рз разговаряш с непознати? — рекла бабата на Червената шапчица.

А тя обещала повече никога да не прави така.

Накрая се върнала у дома си и всички заживели щастливо.