Жан дьо Лафонтен
Мише събрание

Имало едно време една котка, която била толкова бърза и ловка, че мишките си умирали от страх да не ги изяде! Веднъж те се събрали в килера да измислят как най-после да се избавят от нея.

— Ще заложим капан за котки! — рекла една малка мишка.

Но никой не знаел къде може да се намери такъв капан.

— Ще й сипем отрова в паничката! — подвикнал един едър мишок.

Но никой не знаел с какво може да се отрови такава голяма котка.

— Ще я хванем и ще й изрежем ноктите! — настояло едно мишле.

Но това не звучало много разумно.

Накрая най-мъдрата мишка се покатерила върху лампата, звъннала с едно звънче и помолила за тишина.

— Ето какво ще направим — казала тя. — Ще завържем за опашката й това звънче. Така винаги ще знаем къде е и ще имаме време да избягаме!

Всички мишки одобрили идеята и толкова се развълнували, че започнали да говорят една през друга:

— Ще го завържем много здраво и никога няма да се развърже!

— Отсега нататък котката няма да се промъква незабелязано!

— Представяте ли си, вчера изскочи точно пред мен!

— Ох, ако знаете пък на мен какво ми се случи…

— А мъдрата мишка отново звъннала със звънчето.

— Братя и сестри, трябва да решим кой ще завърже звънчето за опашката на котката — казала тя.

Изведнъж всички млъкнали!

В тишината се чуло нечие тънко гласче:

— Ами аз няма да мога, защото утре си имам работа!

След малко се обадило друго гласче:

— Аз също не мога! Утре трябва да водя децата си на училище!

И всички мишки започнали да говорят една през друга:

— Аз съм болна!

— Аз пък съм твърде малък!

Така и не се намерило кой да завърже звънчето.

Накрая мъдрата мишка слязла от лампата и се скрила в дупката си.

Защото едно е да даваш идеи, но осъществяването им е съвсем друга работа!