Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Васил Велчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Басня
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Заглавие: Приказки от цял свят
Преводач: Васил Велчев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: руски; полски
Издание: първо
Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Сборник
Печатница: Leo Paper Ltd, China
Редактор: Ира Коловска
Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров
ISBN: 978-954-9935-46-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402
История
- — Добавяне
Живял някога на света един колар. Той си имал кон и магаре. Обичал ги еднакво, но тъй като конят му теглел каручката, коларят се грижел много по-добре за него — хранел го повече и го товарел по-малко. С годините конят ставал все по-снажен и красив и страшно се възгордял. А дългоухият му събрат станал грозен и мършав и с мъка понасял теглото си.
Един ден стопанинът насъбрал малко стока и тръгнал към пазара, за да я продаде.
По пътя магарето носело всичкия товар на гърба си, а конят подтичвал, впрегнат в каручката.
По едно време измършавялото добиче простенало изпод тежките дисаги:
— Ох, не мога повече! Едва се държа на краката си!
Помогни ми, братко! Поеми част от моя товар!
А конят го изгледал презрително и отвърнал:
— Ти луд ли си? Къде се е чуло и видяло благороден кон да носи дисаги!
Клетото магаре залитало и се спъвало, но продължавало да върви. След малко отново простенало:
— Моля те, братко! Умирам! Поеми част от моя товар!
Но конят не го и погледнал.
Изминали още няколко крачки. Накрая магарето паднало и издъхнало.
Като видял това, коларят заплакал:
— Горкото магаренце! Толкова години ми служи послушно и вярно… Какво ще правя без него?
А конят се навел да си отскубне сочна тревица.
Тогава стопанинът му се обърнал към него и казал:
— Ела тук, конче! Сега ти ще носиш товара на мъртвия си приятел. И преметнал дисагите на гърба му. Сетне двамата си продължили по пътя.
Докато мъкнел тежките дисаги и теглел каручката, конят жално простенал:
— Ох, не мога повече! Едва се държа на краката си! Трябваше да помогна на магарето! Сега и аз ще умра! Но колкото и да се вайкал, от това не му ставало по-леко.