Жан дьо Лафонтен
Как конят надхитрил вълка

Един кон кротко си пасял в долината, когато от близката горичка се дотътрил вълкът. Дни наред той не бил хапвал нищичко и направо умирал от глад!

— Какво охранено конче! — зарадвал се хищният звяр. — Така ми се иска да го изям!

Но конят бил твърде едър и едва ли щял да се даде толкова лесно. Затова вълкът решил да го прилъже с измама.

— Добра среща, друже! — подхванал учтиво той.

— Добра да е, Вълчо.

— Какво ти е? — попитал вълкът. — Изглеждаш ми нещо болнав. Не те ли храни стопанинът ти? Не се ли грижи за тебе? Да не би ти да те бие?

— Какво говориш, Вълчо?! — учудил се конят. — Как ще изглеждам болнав! Хранят ме до насита, а стопанинът ми е много добър човек!

— Явно наистина е добър човек — рекъл вълкът, — щом те е оставил тук да си пасеш на воля, докато оздравееш. Ако те беше впрегнал да теглиш каруцата, както си тежко болен…

— Но аз съм здрав! — настоявал конят.

А вълкът го обикалял, облизвал се и все повече огладнявал.

— Знаеш ли, конче, аз съм лекар — излъгал той. — Ако ми кажеш къде те боли, веднага ще ти помогна. Послушай съвета ми, нека да те прегледам!

Конят познавал лошия нрав на вълка и решил да се престори на глупав.

— Ох, да ти кажа право, Вълчо — продумал жално той, — сега си спомних, че ме боли копитото. Дали ще можеш да го излекуваш?

Вълкът се навел уж да прегледа копитото му и в миг отворил зъбатата си уста. А конят това и чакал: събрал всички сили и го ритнал право в муцуната! Че като ревнал оня ми ти звяр — цялата гора се разклатила! Затъркалял се по ливадата и заплакал колкото му глас държи!

По едно време се съвзел и се изправил на крака. Тогава конят се подсмихнал и казал:

— Слушай, Вълчо, май и другото копито ме боли, искаш ли да прегледаш и него?

А вълкът мълчаливо подвил опашка и се потътрил обратно в горичката.