Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Васил Велчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Басня
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Заглавие: Приказки от цял свят
Преводач: Васил Велчев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: руски; полски
Издание: първо
Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Сборник
Печатница: Leo Paper Ltd, China
Редактор: Ира Коловска
Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров
ISBN: 978-954-9935-46-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402
История
- — Добавяне
Имало едно време един заек, който все се хвалел, че тича най-бързо от всички. Костенурката много се дразнела от това, защото била твърде бавна и заекът често й се подигравал. Един ден тя се ядосала и му рекла:
— Слушай, Зайо, много си се възгордял! Има животни, които могат да тичат по-бързо от тебе!
— По-бързо от мене ли?! — учудил се заекът и прихнал да се смее. — Няма животно, което да може да ме надбяга!
И понеже искал да натрие носа на костенурката, той й предложил да си премерят силите.
Ще, не ще, тя приела облога.
На другия ден още по изгрев-слънце двамата се срещнали на горската пътечка и хукнали да се надбягват.
Само че, като видял как костенурката едва-едва се примъква напред с малките си крачета, заекът се прозинал и решил да полегне.
— Закъде да бързам? — казал си той. — Костенурката е толкова бавна, че мога първо хубавичко да се наспя, пък после да стана и да я догоня.
По обяд заекът отворил очи и се озърнал. Клетата костенурка била изминала само няколко крачки, така че той решил да закуси. Отишъл на полето и си откраднал една сочна зелка.
После — дали защото му станало много горещо, или защото се наял до насита — толкова го домързяло, че му се приискало пак да подремне. Костенурката тъкмо била преполовила пътечката, когато Зайо се изтегнал на сянка и захъркал юнашки.
Ето че слънцето вече се скрило зад планината. Костенурката наближила финала, а заекът се събудил, скочил на крака и хукнал да я догони.
Тичал, тичал и страшно се запъхтял. Оставала му само още една педя до края на пътечката, когато бавната костенурка най-спокойно направила последната крачка и го изпреварила!
Засрамен, заекът се свлякъл на земята.
А победителката се усмихнала и му рекла:
— Видя ли, Зайо? Казах ти аз, че има животни, които могат да те надбягат! Бързай бавно, така ме е учила моята баба!