Жан дьо Лафонтен
Костенурка и заек

Имало едно време един заек, който все се хвалел, че тича най-бързо от всички. Костенурката много се дразнела от това, защото била твърде бавна и заекът често й се подигравал. Един ден тя се ядосала и му рекла:

— Слушай, Зайо, много си се възгордял! Има животни, които могат да тичат по-бързо от тебе!

— По-бързо от мене ли?! — учудил се заекът и прихнал да се смее. — Няма животно, което да може да ме надбяга!

И понеже искал да натрие носа на костенурката, той й предложил да си премерят силите.

Ще, не ще, тя приела облога.

На другия ден още по изгрев-слънце двамата се срещнали на горската пътечка и хукнали да се надбягват.

Само че, като видял как костенурката едва-едва се примъква напред с малките си крачета, заекът се прозинал и решил да полегне.

— Закъде да бързам? — казал си той. — Костенурката е толкова бавна, че мога първо хубавичко да се наспя, пък после да стана и да я догоня.

По обяд заекът отворил очи и се озърнал. Клетата костенурка била изминала само няколко крачки, така че той решил да закуси. Отишъл на полето и си откраднал една сочна зелка.

После — дали защото му станало много горещо, или защото се наял до насита — толкова го домързяло, че му се приискало пак да подремне. Костенурката тъкмо била преполовила пътечката, когато Зайо се изтегнал на сянка и захъркал юнашки.

Ето че слънцето вече се скрило зад планината. Костенурката наближила финала, а заекът се събудил, скочил на крака и хукнал да я догони.

Тичал, тичал и страшно се запъхтял. Оставала му само още една педя до края на пътечката, когато бавната костенурка най-спокойно направила последната крачка и го изпреварила!

Засрамен, заекът се свлякъл на земята.

А победителката се усмихнала и му рекла:

— Видя ли, Зайо? Казах ти аз, че има животни, които могат да те надбягат! Бързай бавно, така ме е учила моята баба!