Ран Босилек
Сторете ми път!

Ран Босилек
Сторете ми пѫть!

Имало едно време надменен кмет. Където ходел, все искал да е начело и всички във всичко да му отстъпват. Най-обичните му думи били: „Сторете ми път!“ Мало и голямо трябвало да му сторва път.

Един ден в селото влязъл с кола царят на оная страна, преоблечен като прост пътник. Насреща му се задал кметът, надут както винаги и завикал: „Сторете ми път!“

Коларят му дал знак да се отмести, но кметът чакал да му сторят път.

Царят дал заповед да спрат колата.

Повикал кмета и му рекъл:

— Аз съм царят. Утре ще дойдеш в двореца да изпитам ума ти. Ще видя дали си достоен да ти сторват път. Ще ти задам три въпроса и ще видя, как ще ми отговориш.

Царят дал знак и колата отминала.

Замислил се кметът. Дали ще може да отговори както трябва на царя?

През това време дошъл при него помощникът му, който бил умен и весел човек.

— Какво си се замислил, кмете? — попитал помощникът.

— Как да се не замисля! — отговорил кметът. — Преди малко оттука мина царят с колата си, преоблечен като прост пътник. Аз извиках на коларя да ми стори път. Той не отстъпи. Аз се изпречих пред колата. Царят ме повика и ми заповяда да се явя утре при него, за да ме изпита, дали съм достоен да ми сторват път. Щял да ми зададе три въпроса, за да види умно ли ще отговоря.

— Е, та какво има да му мислиш?

— Мисля, че царят може да е глупав, та няма да оцени умните ми отговори.

— Добре, да отида аз тогава. Ще се облека в твоите дрехи. Пък и, както казват мнозина, ние си поприличваме, та царят няма да разбере, че друго лице се явява пред него вместо кмета. Аз не се плаша и от глупави въпроси. Лесно ще се сетя, как да отговоря.

Кметът се съгласил на драго сърце.

Помощникът се явил пред царя и рекъл:

— Аз дойдох, царю честити, да отговоря на трите въпроса.

— Добре — рекъл царят, — кажи ми за колко време може да се измине пътя от изток до запад.

— За един ден, царю честити.

— Отгде знаеш?

— Слънцето изгрява сутрин от изток и вечер стига на запад. Значи, за един ден е изминало пътя от изток до запад.

— Добре отговори — рекъл царят. — Сега ми кажи колко пари струвам аз.

— Двадесет и девет сребърника.

— Защо?

— Защото Исус Христос бе оценен и продаден за тридесет сребърника. А най-добрият цар все трябва да се оцени един сребърник по-малко от Христа.

— И на втория въпрос отговори добре — казал царят. — Остава третият. Кажи ми, умни човече, какво мисля в тоя миг!

— Ти мислиш, царю честити, че пред тебе стои кметът, когото си повикал, но аз съм неговият помощник. Кметът не се осмели да дойде.

— Жив и здрав да си, помощниче! Ти си достоен да стоиш начело на вашето село. От сега нататък кметът ще ти сторва път, защото си смел и умен. Ти ще бъдеш кмет, а кметът ще ти стане помощник.

Още същия ден, по царска заповед, помощникът станал кмет.

Имало едно време надмененъ кметъ. Кѫдето ходѣлъ, все искалъ да е начело и всички въ всичко да му отстѫпватъ. Най-обичнитѣ му думи били: „Сторете ми пѫть!“ Мало и голѣмо трѣбвало да му сторва пѫть.

Единъ день въ селото влѣзълъ съ кола царьтъ на оная страна, преоблѣченъ като простъ пѫтникъ. Насреща му се задалъ кметътъ, надутъ както винаги, и завикалъ: „Сторете ми пѫть!“

Коларьтъ му далъ знакъ да се отмѣсти, но кметътъ чакалъ да му сторятъ пѫть.

Царьтъ далъ заповѣдь да спратъ колата.

Повикалъ кмета и му рекълъ:

— Азъ съмъ царьтъ. Утре ще дойдешъ въ двореца да изпитамъ ума ти. Ще видя дали си достоенъ да ти сторватъ пѫть. Ще ти задамъ три въпроса и ще видя, какъ ще ми отговоришъ.

Царьтъ далъ знакъ, и колата отминала.

Замислилъ се кметътъ. Дали ще може да отговори както трѣбва на царя?

Презъ това време дошелъ при него помощникътъ му, който билъ уменъ и веселъ човѣкъ.

— Какво си се замислилъ, кмете? — попиталъ помощникътъ.

— Какъ да се не замисля! — отговорилъ кметътъ. — Преди малко оттука мина царьтъ съ колата си, преоблѣченъ като простъ пѫтникъ. Азъ извикахъ на коларя да ми стори пѫть. Той не отстѫпи. Азъ се изпрѣчихъ предъ колата. Царьтъ ме повика и ми заповѣда да се явя утре при него, за да ме изпита, дали съмъ достоенъ да ми сторватъ пѫть. Щѣлъ да ми зададе три въпроса, за да види умно ли ще отговоря.

— Е, та какво има да му мислишъ?

— Мисля, че царьтъ може да е глупавъ, та нѣма да оцени умнитѣ ми отговори.

— Добре, да отида азъ тогава. Ще се облѣка въ твоитѣ дрехи. Пъкъ и, както казватъ мнозина, ние си поприличваме, та царьтъ нѣма да разбере, че друго лице се явява предъ него вмѣсто кмета. Азъ не се плаша и отъ глупави въпроси. Лесно ще се сѣтя, какъ да отговоря.

Кметътъ се съгласилъ на драго сърдце.

Помощникътъ се явилъ предъ царя и рекълъ:

— Азъ дойдохъ, царю честити, да отговоря на тритѣ въпроса.

— Добре, — рекълъ царьтъ, — кажи ми за колко време може да се измине пѫтя отъ изтокъ до западъ.

— За единъ день, царю честити.

— Отгде знаешъ?

— Слънцето изгрѣва сутринь отъ изтокъ и вечерь стига на западъ. Значи, за единъ день е изминало пѫтя отъ изтокъ до западъ.

— Добре отговори, — рекълъ царьтъ. — Сега ми кажи колко пари струвамъ азъ.

— Двадесеть и деветь сребърника.

— Защо?

— Защото Исусъ Христосъ бѣ оцененъ и продаденъ за тридесеть сребърника. А най-добриятъ царь все трѣбва да се оцени единъ сребърникъ по-малко отъ Христа.

— И на втория въпросъ отговори добре, — казалъ царьтъ. — Остава третиятъ. Кажи ми, умни човѣче, какво мисля въ тоя мигъ!

— Ти мислишъ, царю честити, че предъ тебе стои кметътъ, когото си повикалъ, но азъ съмъ неговиятъ помощникъ. Кметътъ не се осмѣли да дойде.

— Живъ и здравъ да си, помощниче! Ти си достоенъ да стоишъ начело на вашето село. Отъ сега нататъкъ кметътъ ще ти сторва пѫть, защото си смѣлъ и уменъ. Ти ще бѫдешъ кметъ, а кметътъ ще ти стане помощникъ.

Още сѫщия день, по царска заповѣдь, помощникътъ станалъ кметъ.