Даниил Юруков
Размишления върху произхода на българите (7)

VI

Нашите историци често се оплакват в писанията си, че нямало паметници, за да се открие истината. Какъв по-добър паметник от езика и наречието?

Езикът и наречието са неща, които най-вече се съхраняват във всичките векове и поколения.

Преследването на чуждите езици е нещо модерно, а в старите времена не е имало и помен от подобно преследване. Ако българите са изучавали гръцкия език, това те са правили доброволно, защото са го считали за по-културен и по нямане на свои учители и училища.

Владиците са се изпращали все от Цариград и са имали най-голямо влияние върху образованието, и понеже повечето от тях са били гърци, всеки е считал за чест да научи гръцки и да приказва с него на тоя език.

Охридската и Ипекската архиепископии, ако и да са били славянски, повечето от владиците им са били гръцки, през всичкото време на съществуването на тия архиепископии. Пловдив, Одрин, Ксанти, Гюмюрджина, Серес, Драма и много други градове са се погърчили само благодарение на гръцките владици и поради близкото съседство с гърците.

Училищата днес са голям фактор за изменението, както на езика, така и на наречието, но все пак, това изменение мъчно прониква в семейството.

Сърбите почти от един век са завладели една част от западна България и от петдесет години друга част. Навсякъде по тия места ще чуете да се говори официално сръбски език, но ако проникнете в семействата, ще чуете чисто български език — шопското наречие.

Помаците, които са помюсюлманчени преди 250 години, и до днес са съхранили най-чист български език, ако и да се казват турци.

Брациговци са се преселили масово от Костурско преди 160 години и училищата са успели да наложат на младите тракийското наречие, но в семействата македонското наречие е все още господствуващо. Дори у най-културния брациговец ще забележите следи от Костурското наречие.

Ако говорите с кой и да е културен българин от Тракия или от Източна България, или с българин от Македония, изведнъж ще забележите акцента на неговото родно наречие.

Но не е само това. В трите провинции навсякъде има подразделение на наречията и навсякъде те са запазени и се съхраняват от род в род. Дори и в някои градове се запазват особени звукови наречия, които никога не се повлияват или изменят от културата. Един Панагюрец или един Копривщенец, колкото и млад да е излязъл от града си, дето и да се е учил, той все пак не губи родното си наречие.

Всичко това не е ли най-добрият паметник и най-доброто доказателство за произхода на един човек или на един народ? И ако и днес в някогашните Тракия, Македония и Дардания се говори един и същи език с три различни наречия, според както са били разделени политически и в най-древните времена, това не е ли доказателство, че там живее един и същи народ, и че тоя народ е живял в същите места още от времето на Херодота?