Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Karel (2019)

Издание:

Автор: М. Левиевъ; Дора Бенева

Заглавие: Пазете си очитѣ

Издател: Д-вото на българскитѣ слѣпи

Град на издателя: София

Година на издаване: 1940 (не е указана)

Тип: Научнопопулярен текст

Печатница: Печатница „Книпеграфъ“ — София

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16215

История

  1. — Добавяне

Зрението е най-голѣмото богатство, което притежава човѣкъ.

То е скѫпъ даръ, даденъ отъ природата, за да му отвори вратата на най-върховната радость въ живота — слънцето, свѣтлината.

Но хиляди деца, хиляди млади хора пълни съ жизнени сили, сѫ лишени отъ този скѫпоцененъ даръ. А колко стари хора изживѣватъ последнитѣ години отъ живота си въ мракъ и отчаяние.

Непоносимо тежко е бремето на слѣпотата.

Едни се раждатъ съвършенно слѣпи и при тази слѣпота въ повечето случаи играе роля наследственостьта, други загубватъ зрението си въ най-ранно детство или пъкъ въ по-късната възрасть.

Като наследственни, вродени заболѣвания на очитѣ могатъ да се смѣтатъ следнитѣ: много малко око, много голѣмо, албинизма, пълната цвѣтна слѣпота, частичната цвѣтна слѣпота, глаукомата, пигментозния ретинитъ, глиомата, помътнѣване на лещата, спадналитѣ клепачи, многобройни заболявания на роговицата, на ретината, нощната слѣпота, наследственитѣ трептения на очитѣ, смущенията въ рефракцията на очитѣ: кѫсогледство, далекогледство, пръчкогледство (астигматизъмъ) и много, много други.

Болни родители раждатъ много често болни деца (като предаватъ по наследство на децата си болеститѣ на очитѣ, отъ които тѣ самитѣ страдатъ: напр., кѫсогледство, далекогледство и др. Родители пъкъ съ здрави очи, но съ други вѫтрешни заболявания, раждатъ, благодарение на тѣзи свои заболявания, слѣпи деца или деца предразположени къмъ очни страдания.

Въ наследственостьта най-голѣма роля играе сифилисътъ.

Сифилисътъ е страшна болесть, която поражава всички органи, а особено предпочита очитѣ. Родители сифилистици раждатъ недѫгави, малко жизнеспособни деца съ всевъзможни деформации на очитѣ, а много често съвършенно слѣпи или съ заболявания, които съ растението на детето се развиватъ и унищожаватъ сѫществуващето зрение. Най-често проява на наследствения сифилисъ е дълбокото заболяване на роговицата, така наречения кератитисъ паренхиматоза. Това заболяване напада въ младата възрасть, между 2 — 5 години.

Кератисъ паренхиматоза се придружава обикновено и отъ други заболявания: на костната система, зѫбитѣ, ушитѣ (глухота) и др. заболявания, които красноречиво говорятъ за наследственъ сифилисъ. Сифилисътъ не щади нито една часть на окото.

Голѣма е отговорностьта на родителитѣ-сифилистици предъ поколѣнието.

Тѣ завещаватъ тежко наследство на своитѣ деца, но и наказанието за тѣхъ не е по-малко: да знаятъ, че тѣ единствени сѫ виновни за нещастието на децата си. Ето защо, болни отъ сифилисъ не трѣбва да се женятъ, преди да сѫ се лѣкували продължително и систематично, и само съ разрешението и съвета на лѣкаря, да встѫпятъ въ бракъ. Нелѣкуването на родителитѣ както и нередовното и краткотрайно лѣкуване, причинява най-често ослѣпяване на родителитѣ и на децата. Когато пъкъ детето се роди сифилистично, незабавно трѣбва да бѫде лѣкувано. Навременно и систематично лѣкуване може да даде абсолютно оздравяване, както на заболѣлия организъмъ, така и на болнитѣ очи. Сифилисътъ сѫщо може да се предаде на очитѣ чрезъ цѣлувка отъ лица, които иматъ сифилистично заболяване въ устата.

Хора, болни отъ туберкулоза, сѫщо не трѣбва да създаватъ поколѣние, защото, деца родени отъ туберкулозни родители, въпрѣки че не се раждатъ туберкулозни, но сѫ нежизнеспособни и предразположени на постоянни очни заболявания.

Друго страдание, което дава много голѣмъ процентъ слѣпота у новороденитѣ и за което голяма отговорность носятъ родителитѣ, е трипера на очитѣ. Когато майката страда отъ триперъ детето може да се зарази при самото раждане, като очитѣ му се заразяватъ отъ гнойния секретъ на гинеталитѣ на майката, или, ако следъ раждането зацапани предмети отъ гнойта дойдатъ въ съприкосновение съ очитѣ на новороденото.

На втория, третия день отъ раждането, очитѣ сѫ пълни съ гной, клепачитѣ подути, зачервени, гнойта заразява роговицитѣ, може да ги стопи, да ги унищожи цѣлитѣ и детето да ослѣпѣе за винаги. Ето защо, майки, болни отъ тази страшна за детето болесть, лѣкувайте себе си навреме, а ако детето е вече заболѣло, съзнавайки опасностьта да имате слѣпо дете, съветвайте се съ лѣкарь незабавно, защото нелѣкуването води къмъ сигурно ослѣпяване, а лѣкуването (ако е на време) къмъ пълно оздравяване.

Необходимо е да се взематъ предпазителни мѣрки при всѣко новородено.

Винаги, веднага следъ раждането, да се капне въ очитѣ на новороденото отъ лѣкаря или акушерката 2% разтворъ отъ сребъренъ нитратъ.

Трѣбва да се има предвидъ, че не всѣко гнойно възпаление, зачервяване, сълзене у новороденото се дължи на триперна зараза. Въ всички тѣзи случаи родителитѣ трѣбва да се посъветватъ съ лѣкарь.

Много често у новороденитѣ очичкитѣ сълзятъ — това сълзене може да се дължи сѫщо и на запушване на слъзно-носния каналъ. Лѣкува се много добре съ разширение на канала.

У кърмачетата, при изкуствено хранене, или недостатъчно хранене, много често се явяватъ заболявания на очитѣ, които заболявания могатъ да дадатъ пълно загубване на зрението.

По-късно къмъ 6–7 месеца, нѣкои деца не посѣгатъ къмъ подаденитѣ имъ предмети, не фиксиратъ. Такива деца на видъ съ чисти, ясни очи, не виждатъ добре. Тѣ страдатъ често пѫти отъ вродено перде или друго страдание, при което като се взематъ мѣрки навреме, детето проглежда.

Слѣпотата въ ранна възрасть се дължи още на прекарана инфекциозна болесть, най-често дифтеритъ, шарка, скарлатина, тифусъ, менингитъ. При тѣзи болести, паралелно съ общото лѣчение, трѣбва да се обърне голѣмо внимание на заболѣлитѣ очи, защото много често следъ оздравяването, тѣ сѫ, които носятъ страшния отпечатъкъ презъ цѣлия животъ на прекараната болесть. Такава инфекциозна болесть, която причинява тежки поражения на очитѣ и на която заслужава да се обърне сериозно внимание е дифтерита. Дифтеритътъ поразява очитѣ по 2 пѫтя: 1) директно, като заразата се настанява въ лигавитѣ ципи на самитѣ очи, и по нервенъ пѫть, като дифтеритнитѣ бацили съ своитѣ отрови причиняватъ парализа на акомодацията (децата не могатъ да четатъ, да пишатъ — затруднено е гледането на близко разстояние, получаватъ сѫщо парализи на очнитѣ мускули, обикновено и на дветѣ очи), придружени често съ парализа на мекото небце. Тѣзи парализи могатъ да минатъ за 4 до 6 седмици. Необходимо е засилване на детето, чистъ въздухъ, силна храна, инжекции и др., мѣрки, които трѣбва да бѫдатъ предписани отъ лѣкаря. Много по-сериозно е заболяването на очитѣ, когато дифтеритътъ нападне лигавитѣ ципи на самото око и се прояви въ по-тежка форма. Тогава дифтеритътъ може да причини пълна и непоправима слѣпота. Заразата се предава или отъ страдащитѣ отъ дифтеритъ на лигавитѣ ципи (носа, гърлото) или пъкъ чрезъ вещи замърсени съ дифтеритна зараза, или чрезъ здрави лица, които сѫ въ съприкосновение съ дифтеритно болни.

Дифтеритътъ на очитѣ представлява гнойно възпаление на лигавитѣ ципи, дължащо се на зараза съ дифтеритния бацилъ на Льофлеръ. Характерно е за дифтеритното заболяване образуването на мембрани (ципи) върху заболѣлото мѣсто.

Когато дифтеритния бацилъ попадне въ окото при леката форма — окото се зачервява, неможе да гледа свѣтлината, клепачитѣ се много подуватъ, отдѣлятъ се гнойни секреции върху лигавицата на клепачитѣ секретътъ образува сиво бѣли-мембрани (ципи), които лесно се отдѣлятъ. Като се махне мембраната отдолу подъ нея лигавата ципа е силно подута, зачервена, кървяща. Страданието трае около 2 седмици и може да премине безъ тежки последици за очитѣ. Съвсемъ другояче стои въпросътъ съ тежката форма.

Кратко време следъ заразяването, се явява силно бурно възпаление. При тази форма на възпаление, клепачитѣ се много подуватъ, почти затварятъ очитѣ, силно сѫ зачервени, горещи, много болезнени, твърди и обръщането имъ е почти невъзможно. Отъ окото тече гнойна отлѫчка. Възпалителнитѣ явления при тежката форма не се развиватъ на повърхностьта на лигавата ципа на клепачитѣ, а вѫтре въ самата тъкань, като заразенитѣ мѣста се подлагатъ на некротизиране — умиране. На мѣстото на умрѣлата тъкань се образуватъ рѫбци, които свиватъ, изкривяватъ, обезобразяватъ клепачитѣ. Възпалителнитѣ явления нападатъ и лигавицата на ябълката. По такъвъ начинъ се нарушава нормалното кръвообращение, вследствие на което се прекѫсва храненето на роговицата. Така се създаватъ условия за образуване на рани по роговицата. Ако тѣзи рани заздравяватъ, на тѣхно мѣсто се получаватъ бѣли непрозрачни петна, които споредъ голѣмината си, намаляватъ повече или по-малко зрението. Понѣкога ранитѣ сѫ толкова голѣми, че обхващатъ цѣлата роговица и я унищожаватъ напълно. При тежката форма лимфатичнитѣ жлези по шията и предъ ушитѣ се подуватъ. При тази форма страда не само окото.

Болнитѣ сѫ бледи, отпаднали, температурата е повишена. Слабитѣ и неиздържливи деца нѣкога даже умиратъ.

Отъ дифтеритното заболяване на очитѣ страдатъ повече децата и то най-много между 2 и 8 години. Възрастнитѣ боледуватъ по-рѣдко и въ по-слаба форма. Като се има предвидъ начина на заболяването, въ връзка съ него ще става и предпазването.

Да се избѣгва съприкосновението съ болни отъ дифтеритъ, а сѫщо и съ хора, които се грижатъ за дифтеритно болни. При всѣко заболяло око, кѫдето има съмнение за дифтеритъ, незабавно да се превърже здравото око и да се покаже болния на лѣкарь. Всички вещи, които сѫ били въ досегъ съ дифтеритно болни да се поставятъ на щателна дезинфекция; непотрѣбнитѣ вещи (памукъ, книги, кърпи) да се изгорятъ. Тѣзи, които се грижатъ за дифтеритно болни да пазятъ рѫцетѣ си чисти и да избѣгватъ въобще пипането на очитѣ си. Инжектирането на дифтеритенъ серумъ дава отлични резултати. На време взети мѣрки при лѣкуване на дифтерита въ очитѣ, може да даде пълно оздравяване и запазване на очитѣ.

Страданието, което съпѫтствува детската възрасть и което може да се смѣта като заболяване, даващо най-голѣмъ брой слѣпи, е лимфатизма на очитѣ. Както казахме и по-горе, туберкулознитѣ родители раждатъ деца предразположени къмъ постоянни заболявания на очитѣ — най-често лимфатични. Предразположението и лошитѣ хигиенични условия сѫ главнитѣ фактори за заболяването и разпространяването на лимфатичнитѣ заболявания. Хиляди и хиляди деца, наследственно обременени, принудени да живѣятъ въ влажни, безъ слънце и въздухъ жилища, недохранени, ставатъ жертва на скрофулозата. Ще ги видите тѣзи малки нещастници съ подути, особено на шията жлѣзи, съ силно зачервени подути клепачи, плашещи се отъ свѣтлината, която прѣчи на болнитѣ имъ очи, въ очитѣ съ пѫпки, рани и гнойни секреции, съ зачервени и подути носове, боледуващи години подредъ да скитатъ отъ една болница на друга. Отъ всички очнострадующи лимфатично болнитѣ сѫ най-честитѣ пациенти, защото, за да се премахне тази болесть сѫ необходими много нѣща: коренно промѣняне на хигиеничнитѣ условия, а това е много трудно, понеже лимфатичното заболяване се среща предимно въ бедната класа. Родителитѣ не могатъ да промѣнятъ условията въ кѫщи, сѫщо така нѣматъ възможности да водятъ децата си на прегледъ или пъкъ, когато ги заведатъ при лѣкарь, болестьта е толкова напреднала, че е унищожила голѣма часть отъ зрението. А най-тежкото е тамъ, че тѣзи деца носятъ причината въ своята плъть и кръвь, наследена отъ болнитѣ си родители.

Заболяване, което сѫщо се явява въ детската възрасть (първитѣ 4 години) и което въ повечето случаи причинява смърть на детето е глиомата. Глиомата е злокачествено новообразувание изходящо изъ ретината на окото и развиващо се на почва на вродено предразположение. Страданието се открива обикновено отъ майката. Тя се явява при лѣкаря и разправя, че окото на детето свѣти като на котка. Ако лѣкарьтъ не вземе нужднитѣ мѣрки, не само че окото ослѣпява, но и детето умира, защото тумората отъ окото се разраства и напада мозъка.

Нечистото държане, болеститѣ на кожата, носа, коситѣ, даватъ често заболяване на очитѣ.

Друго страдание, което се среща повече въ бедната класа, и при което наредъ съ инфекциозния му произходъ, нѣкои автори търсятъ връзка съ лимфатизма е трахомата. Трахомата е страшна болесть, силно заразителна, траеща понѣкога цѣлъ животъ и причиняваща поражение на очитѣ, които обикновено унищожаватъ зрението. Трахомата почва въ повечето случаи незабелязано: очитѣ глождатъ, гноясватъ, свѣтлината имъ прѣчи. Болнитѣ обикновено не обръщатъ внимание на заболяването си, а въ това време болестьта бавно, но сигурно напредва, клепачитѣ се подуватъ, образуватъ се зрънца на вѫтрешната имъ страна и гнойни отдѣляния отъ начало слаби, въ последствие въ голѣмо изобилие. Възпалителнитѣ явления преминаватъ върху роговицата, зрението силно намалява. Тогава болнитѣ търсятъ лѣкарска помощь, но болестьта е вече много напреднала а презъ всичкото време на боледуването, болнитѣ не сѫ взели никакви мѣрки за опазване околнитѣ. А почти всѣка вещь, съ която се е обслужвалъ трахоматозния, може да е зацапана съ гнойнитѣ секреции и да бѫде източникъ на зараза. Ето защо болнитѣ отъ трахома трѣбва да иматъ пълното съзнание за моралната отговорность, която носятъ и да пазятъ околнитѣ отъ зараза. Никога вещи на трахоматозенъ: кърпа за лице, дрехи да не се употрѣбяватъ отъ други лица. Особено голѣма е опасностьта отъ заразяване въ училищата, пансиони, казармитѣ. Необходимо е да се прави медицински прегледъ въ поменатитѣ заведения.

Въ чужбина има специални училища за трахоматозни деца. Болнитѣ трѣбва да се лѣкуватъ и да не се отчайватъ отъ бавностьта на оздравяването. При не лѣкуванитѣ случаи не само че се загубва въ повечето случаи зрението, но клепачитѣ спадатъ надолу и се изкривяватъ. Изкривенитѣ навѫтре мигли дращятъ роговицата и правятъ рани по нея. Очитѣ изглеждатъ мънички, постоянно пълни съ гной, така че и външния видъ на болния е обезобразенъ.

Особено за отбелязване сѫ неправилноститѣ въ зрението: като кѫсогледство, далекогледство, астигматизъмъ, разногледство. Тѣзи аномалии се откриватъ въ по-късната възрасть, тогава когато децата започнатъ да гледатъ наблизо — да четатъ и пишатъ. Въ тази възрасть се проявява най-често кривогледството, и то е резултатъ на не еднаквото виждане съ дветѣ очи: когато сѫществува голѣма разлика въ дветѣ очи — едното съвсемъ нормално или много по-слабо отъ другото, или съ едното око детето вижда добре на близо, а съ другото на далечъ, тогава, понеже не може да си служи съ дветѣ очи едновременно, детето започва да работи само съ здравото око, като изключва отъ задружната работа по-слабото око. Последното се изкривява на страна и съ време отъ негледане престава да вижда. Много малко родители водятъ децата си навреме при лѣкарь, като се надѣватъ, че кривогледството ще мине отъ само себе си.

Навременното слагане на очила поправя разногледството и запазва и дветѣ очи годни за работа. Ако до 12 год. възрасть кривогледството не може да се поправи съ очила, тогава това може да стане по оперативенъ начинъ.

Безброй упорити главоболия, които се отдаватъ на други заболѣвания и се лѣкуватъ безрезултатно, се дължатъ често пѫти на смущения въ очитѣ и преставатъ съ слагане на очила.

Слабото зрение на децата проличава най-често въ училищната възрасть. Деца съ слаби очи не виждатъ на черната дъска, навеждатъ се много надъ книгата, уморяватъ се при работа, оплакватъ се отъ чести главоболия, особено деца, които страдатъ отъ далекогледство. Тази картина се изразява особено силно у деца слаби, анемични недохранени. Тѣ не могатъ да следятъ уроцитѣ, и оставатъ назадъ въ учението си. Много деца наследяватъ слаби очи отъ родителитѣ си, или предразположени къмъ очно заболяване: кѫсогледство, далекогледство и астигматизъмъ.

Кѫсогледството може да е вродено (наследствено може да се предаде опредѣлна форма кѫсогледство и да се проследи въ цѣли поколѣния). Но въ повечето случаи е придобито. Придобива се най-често и бърже прогресира въ ученическата възрасть — ето защо говори се повече за „училищно кѫсогледство“. Училищната възрасть е най-благоприятното време за проявяване и за прогресиране на сѫществуващето кѫсогледство. Много фактори влияятъ за получаването на кѫсогледство: лоши хигиенични условия, недостатъчна свѣтлина, продължително работене наблизо, дребенъ, неясенъ шрифтъ, предразположение, крехъкъ организъмъ, лоша недостатъчна храна.

Като се знае всичко това, трѣбва на всѣко кѫсогледство да се обърне сериозно внимание, понеже прогресирането му води до тежки измѣнения въ очитѣ, които намаляватъ работоспособността на индивида, а понѣкога предизвикватъ отлепяне на ретината и слѣпота.

Отъ голѣма важность при кѫсогледството е избирането на професия. Кѫсогледитѣ не трѣбва въ никой случай да избиратъ професия, съпроводена съ тежка и продължителна работа на близки разстояния.

Дългъ се налага на родители и учители да контролиратъ зрението на децата.

На време направена корекция съ очила, дава зрение на очитѣ и предпазва отъ прогресирането на кѫсогледството и далекогледството.

Голѣмо заблуждение е да се мисли, че слагането на очила е вредно за очитѣ. Очила точни, на време предписани отъ лѣкарь, съ лѣкарство и то необходимо. Често пѫти, когато лѣкарьтъ предпише очила на нѣкое дете, майката казва: „не ми се иска да сложи детето отъ сега очила, ще свикне съ тѣхъ и ще му отслабнатъ очитѣ“. Колко много съ хората, които дължатъ своето голѣмо кѫсогледство и далекогледство на това, че не съ сложили на време очила. Както споменахме по-рано отъ голѣмо значение е свѣтлината, при която се работи. Ако работата се извършва при изкуствено освѣтление (електрическо) необходимо е то да наподобява дневната свѣтлина, значи да е достатъчно силно, за да позволява ясно виждане. Особено голѣмо значение има доброто освѣтление при писане, четене, чертане. Ламбата на работната маса трѣбва да бѫде поставена на такава височина, че крайнитѣ лѫчи, които падатъ отъ нея на очитѣ, да сключватъ ѫгълъ най-малко 30 градуса. Освѣтлението трѣбва да бѫде равномѣрно, т.е. да нѣма по-тъмни и по-свѣтли кѫтчета въ стаята; това може да се постигне като гори ламбата на работната маса, а сѫщо и ламбата за общото освѣтление на стаята. Равномѣрното освѣтление и избѣгване заслѣпяването на очитѣ съ силна свѣтлина се постига съ абажуръ. Той може да бѫде стъкленъ отъ матово или млѣчно стъкло. Най-добри сѫ млѣчнитѣ конически абажури, боядисани отгоре зелено, въ вѫтрешностьта на които се поставя електрическата крушка напълно скрита отъ погледа. За да се предпазимъ отъ ултра виолетовитѣ лѫчи, абажурътъ трѣбва да е дебелъ 3–4 мм.

За по-добро упазване на очитѣ добре е ученицитѣ да се приучатъ да пишатъ съ отвесенъ (правъ почеркъ). Правия почеркъ отъ хигиенична гледна точка е най-добъръ.

При него тѣлото се държи право, по такъвъ начинъ се избѣгватъ порочнитѣ изкривявания на гръбначния стълбъ (дефектъ, отъ който страдатъ повечето ученици). При правия почеркъ тѣлото е право, очитѣ сѫ еднакво отдалечени отъ книгата. При полегатия почеркъ всички тѣзи положения не се спазватъ: главата е изкривена на една страна, следствие на това, едното око (дѣсното) е по-близо до книгата, гледането на дветѣ очи не е еднакво — като резултатъ на това се явява една разлика въ зрението на дветѣ очи (дѣсното око става по-кѫсогледо отъ лѣвото). Положението на книгата, върху която се пише, е сѫщо отъ значение. При правия почеркъ книгата трѣбва да се държи въ срѣдната линия на тѣлото. Необходимо е въ училището да се обърне внимание на чиноветѣ. Тѣ трѣбва да отговарятъ на съответния ръстъ на ученика, така че той да стои удобно и положението на тѣлото да бѫде право. Учебницитѣ да иматъ едъръ и ясенъ шрифтъ, за да не се напрѣгатъ очитѣ при работа. Родителитѣ и учителитѣ да следятъ щото ученикътъ да не навежда главата си близко до книгата и тя да стои далече отъ очитѣ най-малко на 30 см. Ученикътъ да не носи тѣсни яки, понеже всѣкакъвъ застой на кръвь въ главата увеличава кѫсогледството. Да се изследва зрението на ученицитѣ, като се корегиратъ навреме дефектитѣ съ очила. Очилата даватъ не само зрение на окото, но го предпазватъ отъ евентуални усложнения.

Нормално, съ възрастьта 45–50 год. даже у хора, които сѫ имали до тогава добро зрение, се явява така наречената презбиопия или старческо гледане. Способностьта на очитѣ при презбиопа да гледатъ на близко се намалява. Такива хора не виждатъ добре на близко, а за да виждатъ ясно отдалечаватъ книгата отъ очитѣ си. Отъ началото презбиопътъ при по-добро освѣтление все още може да работи, като отдалечава работата отъ очитѣ си, но по-нататъкъ идва моментъ, когато работата става невъзможна, буквитѣ започватъ да бѣгатъ, да се сливатъ. Явява се тежесть въ главата и очитѣ, рѫбоветѣ на клепкитѣ се зачервяватъ; чувствува се неприятна сухота въ очитѣ, явява се сълзене, парене и силна умора, която кара презбиопа да затваря очитѣ си, та по такъвъ начинъ да имъ даде временна почивка. Често пѫти презбиопията дава главоболие, не повлияващо се отъ никакви прахове.

За да се избѣгнатъ всички тѣзи неприятни усѣщания и за да бѫде презбиопътъ въ състояние да работи на близо, необходими сѫ точни очила, предписани отъ лѣкарь.

Въ старческата възрасть се явява и пердето — помътняване на лещата. Безъ видими причини, безъ да боли или да се зачервява окото, зрението постепенно намалява, докато болнитѣ престанатъ да виждатъ. Винаги при такова намаление на зрението трѣбва да се иска съвета на лѣкаря, защото не всѣко премрежване и недовиждане е перде. При обикновеното перде, ако се направи операция, болнитѣ проглеждатъ.

Но има и едно друго заболяване наречено глаукома или зелено перде. То може да се яви съ кризи отъ силно зачервяване на окото, болки въ окото, главоболие, виждане на цвѣтни крѫгове около запалената ламба. Пристѫпитѣ по нѣкога сѫ толкова силни, че болнитѣ търсятъ лѣкарска помощь. Но понѣкога това страдание се развива много коварно. Явява се само отъ време на време замрежване предъ болното око, постепенно намаляване на зрението до пълното му загубване. Понеже болнитѣ мислятъ, че се касае за обикновено „перде“, чакатъ да узрѣе и търсятъ лѣкарска помощь, когато зрението е почти или съвсемъ загубено. Но какъвъ е ужасътъ и отчаянието на такива болни, когато лѣкарьтъ имъ каже, че сѫ много закъснѣли и че тази болесть може да се лѣкува успѣшно, само ако се почне навреме лѣкуването.

Честото сълзене е въ повечето случаи симптомъ, че сѫ запушени сълзнитѣ канали, а нѣкога, че сѫ заболѣли сълзнитѣ торбички. Когато тѣ сѫ болни едно незначително одраскване на роговицата, може да внедри намиращитѣ се въ слъзната торбичка бактерии въ раничката на роговицата, последната да загнои и окото да ослѣпѣе. Ето защо, при всѣко сълзене, залепване на окото да се иска съвета на лѣкаря, за да се види, дали се касае за обикновенъ катаръ на лигавитѣ ципи или има гнойно заболяване на сълзнитѣ торбички, или запушване на сълзния каналъ. Ако се укаже, че е загноила слъзната торбичка, като се има предвидъ опасностьта, която тя представлява за окото, то тя трѣбва да се отстрани незабавно оперативно.

При разстройство въ общото хранене: слаба недостатъчна храна, особено бедна отъ къмъ витамини и тлъстини, както това става при дългитѣ пости, се получава изсъхване на роговицитѣ. Такова изсъхване на роговицитѣ може да се получи и при други заболявания: дифтеритъ, изгаряния, трахома. Червата съ своитѣ токсини могатъ сѫщо да служатъ като източникъ за зараза на очитѣ, а най-вече паразититѣ, които живѣятъ въ тѣхъ: свинската, говеждата, кучешката тения (ехинокока) криятъ голѣма опасность за очитѣ.

Тежки заболявания въ очитѣ даватъ сѫщо болеститѣ на обмѣната на веществата въ организъма: диабетъ, анемия, подагра, левкемията. Хора съ болни бѫбреци сѫ изложени на чести очни заболявания. Внезапно ослѣпяване и на дветѣ очи може да се дължи на уремично заболяване — резултатъ на бѫбречно заболяване.

Уремичната слѣпота може да се яви изведнажъ, но може да премине напълно, и зрението да се възвърне. Заболяванията на бѫбрецитѣ у бременни жени могатъ да дадатъ тежки поражения въ очитѣ, поради което да се наложи спѣшно прекѫсване на бременностьта. Заболяването на очитѣ у бременнитѣ въ връзка съ бѫбрецитѣ е сигналъ, че живота както на майката, така и на детето, се намиратъ въ опасность. Тѣзи заболявания иматъ тенденция да се повтарятъ при всѣка бременность, ето защо, като се има предвидъ гореказаното, дългъ се налага на всѣка бременна жена често да контролира урината си и да се съветва незабавно съ лѣкарь, особено ако има притъмнявания предъ очитѣ. Препорѫчва се на такива жени да избѣгватъ нова бременность. Всички форми на бѫбречно страдание могатъ да дадатъ усложнения на очитѣ. Най-често това става при хроническитѣ нефрити, съпроводени съ албуминъ (дори следи) въ урината и високо кръвно налѣгане. Бѫбречнитѣ заболявания нападатъ най-чувствителната часть на очитѣ — ретината. Заболяванията на ретината не се проявяватъ съ бурни явления и изведнажъ, а постепенно. Болниятъ се оплаква отъ мъгла предъ очитѣ. Зрението и на дветѣ очи намалява. Има често смѣна въ подобрение и влошаване на зрението. Понѣкога се явява кокоша слѣпота (виждане по-лошо, когато се свечерява), неразпознаване на цвѣтоветѣ. Когато заболѣятъ очитѣ въ връзка съ бѫбрецитѣ, трѣбва да се знае, че и тукъ, както при бременнитѣ, животътъ е въ опасность. Отокътъ на клепачитѣ е единъ отъ първитѣ симптоми на бѫбречно заболяване, но не винаги се явяватъ тѣзи отоци. Пиелитътъ, циститътъ сѫщо могатъ да нападнатъ очитѣ по кръвенъ пѫть. Заболяванията на носа, синуситѣ, ушитѣ, сливицитѣ, зѫбитѣ, стомахътъ, нервната система, черния дробъ и др., могатъ да служатъ като източникъ за заболяване на очитѣ.

Въ последно време се говори много за огнищната инфекция. Многобройнитѣ изследвания въ тази насока сѫ довели до резултати, че заболяванията на сливицитѣ, били тѣ остри или хронически и заболяванията на синуситѣ, зѫбитѣ, сѫ огнища за инфекции, въ очитѣ. Като последица отъ тѣзи инфекции се получаватъ безброй много заболявания, нападащи почти всички части на очитѣ: възпаление на ириса, на склерата, катаракта, загнояване на цѣлото око — много отъ тѣзи заболявания завършватъ съ пълно унищожение на окото. Наблюдавани сѫ многобройни случаи отъ често повтарящи се заболявания на ириса или отъ заболявания, които сѫ преминавали невѣроятно бързо следъ изваждането на сливицитѣ, лѣкуване на синуситѣ или изваждане на боленъ зѫбъ. Инфекцията става по кръвенъ пѫть. Както остритѣ заболявания на сливицитѣ (ангини) така и хроническото имъ възпаление, сѫ източникъ на огнищната инфекция. При всѣки хронически и често повтарящъ се случай отъ заболяване на очитѣ, налага се щателно изследване на сливицитѣ, и, ако се окаже, че сѫ източникъ на заразата, необходимо е да се извадятъ незабавно. Сѫщото се отнася и до болнитѣ зѫби.

Почти всички инфекциозни болести наредъ съ пораженията, които даватъ въ цѣлия организъмъ, засѣгатъ и очитѣ. Очнитѣ усложнения, дължащи се на инфекциозни страдания сѫ толкова многобройни и толкова разнообразни, че не е излишно да се кажатъ нѣколко думи за тѣхъ.

Инфекциознитѣ болести: шарката, скарлатината, маларията, инфлуенцата, менингита, ревматизма, тифуза, дифтерита, нападатъ очитѣ, като се локализиратъ въ самото око или пъкъ действуватъ на очитѣ чрезъ токсинитѣ си (отровитѣ).

Заболяванията на сърдцето, кръвоноснитѣ сѫдове (особено артериосклерозата) даватъ сериозни заболявания въ очитѣ.

Смущение въ храносмилателната система (силнитѣ диарии, чревния катаръ у децата, недостатъчното хранене у децата, особено на кърмачетата) или изкуственото имъ хранене, даватъ сериозни заболявания въ очитѣ.

Алкохолътъ и никотинътъ сѫ отрови, които сѫщо не щадятъ очитѣ. Тѣзи две отрови вървятъ обикновено рѫка за рѫка. Алкохолътъ е отрова на клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Действието му се обяснява съ свойството му да разтваря липоидното вещество на клетката. Ето защо най-чувствителнитѣ къмъ алкохолната отрова сѫ тъкани, богати съ липоидно вещество — и това сѫ нервната система, сърдцето, кръвоносната система. Наредъ съ многобройнитѣ нервни заболявания, предизвикани отъ алкохола, много често заболява зрителния нервъ. Особено тежки сѫ пораженията, когато отровата се поема продължително време, било то даже и въ не много голѣми количества. При алкохолнитѣ хронически отравяния главна роля играе етиловия алкохолъ. Но най-тежкитѣ зрителни смущения, а по нѣкога и смърть, дава метиловия алкохолъ.

Алкохолътъ за едни хора е по-силна отрова, а за други по-слаба, това зависи отъ здравословното състояние и индивидуалното предразположение на организма, а сѫщо и отъ възрастьта. Вредното влияние се усилва, ако алкохолътъ се приеме на празенъ стомахъ, следъ безсънна нощь, физическата умора и най-вече продължително време. Отравянето може да бѫде остро или хроническо. При остро отравяне на очитѣ съ алкохолъ, болния чувствува болки въ орбитата, главоболие, болки, при движение на очнитѣ ябълки. Болестьта започва бързо съ ясно забелѣзано отъ пациента намаление на централното и периферично зрение, достигащо до пълна слѣпота, която, ако се лѣкува, може да мине, като се запази периферичното зрение, а централното се загубва. По-тежки сѫ пораженията на очитѣ при хроническото отравяне съ алкохолъ. Заболяването на очитѣ започва бавно, толкова незабелязано за пациента, че той не е въ състояние да посочи началото на болестьта. Явява се най-напредъ замайване предъ очитѣ, особено на свѣтлина. Обикновено заболяватъ дветѣ очи. Характерно е, че се засѣга централното зрение. Болнитѣ се оплакватъ, че не виждатъ презъ деня добре, а особенно вечерь, мѫчно различаватъ дребни предмети, не могатъ да четатъ, да виждатъ зеления и червения цвѣтъ. Зрението полека-лека намалява до минимумъ и често свършва съ атрофия на зрителния нервъ. Алкохолътъ дава заболяване на ретината, на очнитѣ мускули и др. Той предразполага къмъ заболяване отъ артериосклероза, която пъкъ дава редица заболявания на очитѣ. Горе казаното се отнася и до хроническото отравяне съ никотинъ. Никотинътъ е особено опасенъ за диабетици, понеже при диабета съпротивляемостьта на нерва къмъ никотина се силно понижава. Дветѣ отрови алкохола и никотина вървятъ обикновено заедно. Децата на алкохолицитѣ се раждатъ често слѣпи или съ предразположение къмъ очни страдания. Алкохолната слѣпота у хора, които пиятъ ракия е най-честа.

Сѫщо така, много вреденъ е никотина за бременитѣ жени. Поетъ дори и въ малки количества, той действува като отрова. Никотинътъ се констатира при бременни жени пушачки въ около плодната вода, а сѫщо и въ самия плодъ. Понеже никотина преминава и въ млѣкото на майката, то майка, която кърми, не трѣбва никога да пуши. При хронични отравяния на майката съ никотинъ, децата се раждатъ по-слаби, и неустойчиви, и предразположени къмъ заболяване, а най-често, къмъ очни заболявания.

Хроническото отравяне съ олово дава понѣкога заболяване на очитѣ. Поразява се зрителния нервъ. Може да се получи пареза на очнитѣ мускули.

Срещатъ се отравяния съ хининъ, които даватъ сериозни заболявания на очитѣ, особено при вземане на голѣми дози хининъ.

У женитѣ се среща често порочната практика да предизвикватъ абортъ съ вземане вѫтрешно хининъ. Хининовото отравяне може да даде силно намаление на зрението — атрофия на зрителния нервъ, намаление на зрителното поле до пълна слѣпота. Сѫщо отравяне на очитѣ може да има отъ препарати, които съдържатъ салицилова киселина, ерготинъ, отоксилъ, оптохинъ, вѫглероденъ окисъ. Хронически отравяния даватъ иодоформа, тиреиодина, хлоръ хидрата, сѣроводорода (употребява се при вулканизиране на каучукъ), динитробезолъ (при работа въ фабрикитѣ за патрони). Отравянето съ нафталинъ дава катаракта (перде). Йода — възпаление, сълзене, отокъ на клепкитѣ. Сантонинътъ, който се дава на децата противъ глисти — даденъ въ по-голѣма доза, може да даде отравяния — болнитѣ виждатъ всичко въ жълтъ цвѣтъ. Отравянето съ лоши меса — риба, шумка даватъ тъй нареченото отравяне ботулизъмъ, при което заболяване се явява пареза на очнитѣ мускули.

Очитѣ сѫ постоянно изложени на външни влияния: атмосферни злополуки.

Въ детската възрасть, благодарение на слабия надзоръ на родителитѣ, децата при разни игри, нараняватъ сами очитѣ си, или се нараняватъ едно друго: съ играчки, камъчета хвърлени съ пражки, съ запалки, съ вретена (по селата), съ бомбички, ножчета и др. предмети. Предметитѣ, съ които се наранява окото сѫ често замърсени.

Особено внимание трѣбва да се обърне на тѣзи наранявания, при които става пробивъ на очната ябълка. При тѣхъ бактериитѣ нахлуватъ въ вѫтрешностьта на окото, тамъ тѣ намиратъ благоприятна срѣда за развитие, следствие на което окото сериозно заболява и ослѣпява въ повечето случаи. Но нещастието не свършва тука, понеже едно око ослѣпѣло отъ раняване преставлява голѣма опасность за заболяването и ослѣпяването на другото око. Другото око заболѣва по симпатия — и отъ тамъ това страдание, при което едно око заболѣва и ослѣпява, вследствие нараняване на другото око носи името „офталмия симпатика“. Заболяването на здравото око може да се появи обикновено 10 дни или до 7–8 седмици следъ нараняване на другото око, но има наблюдавани случаи, когато се е развила офталмия симпатика 20 год. следъ нараняването.

Ето защо, при всѣко нараняване необходимъ е лѣкарски прегледъ, и ако лѣкарьтъ даде мнение, че нараненото око е напълно загубено и трѣбва да се извади, за да се спаси другото, то това трѣбва да се направи незабавно. Само по този начинъ може да се избѣгне офталмия симпатика.

Едно трѣбва да се знае, че никой лѣкарь нѣма да пристѫпи къмъ изваждане на едно око, ако не е сигуренъ, че това око никога нѣма да прогледне, а ще е източникъ само на зараза, която ще погуби и другото око.

Като най-често заболѣване на очитѣ се смѣтатъ катаритѣ (възпаленията на лигавитѣ ципи). Тѣ се причиняватъ отъ най-различни бактерии и споредъ това протичатъ по-леко или по-тежко. Нападатъ очитѣ въ всички възрасти.

Болниятъ се оплаква отъ глождене, сърбежи, чувство на чуждо тѣло въ окото, свѣтлобоязънь, парене, залѣпване на клепачитѣ (особенно когато отдѣлянията отъ очитѣ сѫ гнойни). Възпалението се развива бърже и обикновенно заболяватъ и дветѣ очи. При лѣкуване, катарътъ бърже минава, безъ да остави каквито и да е лоши последици въ очитѣ. Но понѣкога протичатъ по-тежко, съ усложнения въ роговицитѣ — явяватъ се язви.

Нѣкога тѣзи катари избухватъ (особенно въ училищата) подъ форма на епидемия и въ такъвъ случай училището трѣбва да се затвори и да се предприеме бързо лѣкуване на заболѣлитѣ.

Често заболяване на очитѣ, особено въ младата възрасть и то повече у слаби лимфатични деца, е пролѣтния катаръ. Болестьта се проявява напролѣть и такива болни не могатъ да понасятъ свѣтлината и топлината. Протича благоприятно, но понѣкога може да даде усложнения въ роговицата.

Необходимъ е съвета на лѣкаря по отношение заболяването въ очитѣ и заякване на общото състояние на организма.

Нараняването на очитѣ става най-често въ връзка съ професията. У занаятчиитѣ въ връзка съ упражнявания отъ тѣхъ занаятъ, влизатъ въ очитѣ имъ различни частички: стружки, камъчета, стъкла, варь, осили (бодването съ осили у селянитѣ, особено ако се случи да е болна слъзната торбичка се получава така наречената жетварска язва, която може да унищожи съвършено окото). Необходимо е при всички тѣзи случаи да се яви пациента при лѣкарь, а не да се лѣкува съ капки, компреси и други. Обикновено тѣзи частички сѫ остри, забиватъ се въ роговицата и когато се извадятъ нѣкога оставатъ петна по роговицата, които петна намаляватъ зрението на работника. Ето защо работници, които сѫ изложени на наранявания, силна свѣтлина и топлина: лѣяри, ковачи, работещи съ електричество, трѣбва да носятъ предпазни очила. Отъ голѣмо значение е и доброто освѣтление, което да не заслѣпява очитѣ на работницитѣ, нито да ги кара да напрѣгатъ очитѣ си. Внезапната силна свѣтлина е вредна и може да даде чувство на заслѣпяне, и ако това се случи на единъ работникъ, стоящъ близо до движещи се каиши и шайби, може да струва живота му.

Химически професионални очни заболявания се срѣщатъ у работницитѣ съ олово, и други, които работятъ съ разни газове.

Тѣзи, които работятъ съ кожи могатъ да получатъ антраксъ (синята пѫпка), която да унищожи цѣлитѣ клепачи, а ако не се взематъ мѣрки и самото око.

Очитѣ не сѫ пощадени и отъ туморитѣ (буцитѣ). Тѣ могатъ да бѫдатъ доброкачествени и злокачествени. Може да се развиятъ първично въ самото око. Понѣкога злокачественитѣ буци отъ самото око може да преминатъ въ другъ органъ на човѣшкото тѣло, напр., черния дробъ и др., и да причинатъ смърть. Може сѫщо тумората: напр. рака отъ другъ органъ вторично да се настани въ окото и да причини поражението му.

При всички новообразувания въ очитѣ трѣбва да се иска съвета на лѣкаря.

Избирането на професия е тѣсно свързано съ здрави очи — особено нѣкои професии изискватъ идеално зрение. Какъ би могълъ единъ авиаторъ, единъ морякъ, единъ желѣзничарь, да притежава слабо зрение, когато професията имъ е такава, че отъ зрението имъ зависи, както тѣхния животъ, така и живота на много хора.

Архитекти, инженери, лѣкари, учители, чиновници трѣбва да иматъ добро зрение, понеже непрѣкѫснато напрѣгатъ очитѣ си. Има хора съ добро зрение, но слѣпи за всички или за отдѣлни цвѣтове. Хора, които не виждатъ червения и зеления цвѣтъ се казватъ далтоници, тѣ се раждатъ съ това заболѣване. Тѣ не могатъ да бѫдатъ желѣзничари, понеже сигналитѣ се даватъ съ червенъ и зеленъ цвѣтъ, не могатъ да бѫдатъ техници, нито художници. Изобщо, не могатъ да заематъ служби, кѫдѣто разпознаването на цвѣтоветѣ е важно.

Ето защо, необходимо е всѣки младъ човѣкъ, преди да избере професията си, преди да опредѣли своето бѫдаще, да прегледа очитѣ си, да поиска съвета на лѣкари специалисти. Ако не стори това и се открие късно, слабото зрение, много млади сили ще се похабятъ, много млади хора съ ужасъ ще разбератъ, че това, за което съ прахосали години, е неосѫществимо.

Отъ всичко макаръ и на кратко изложено е ясно, че сѫ необходими много грижи за опазването и лѣкуването на очитѣ.

Нуждно е повече съзнание у родителитѣ да се не женатъ болни или алкохолици, и ако сѫ създали болни или предразположени къмъ заболѣвания деца, да взематъ мѣрки за лѣкуването и закрепването имъ. Нуженъ е голѣмъ контролъ отъ страна на родителитѣ върху подрастващето поколѣние, като се създадатъ хигиенични условия за животъ.

Декларирането на трипера въ очитѣ на новороденитѣ, като и други заразни очни болести, трѣбва да бѫде задължителенъ.

Необходимъ е честъ медицински прегледъ въ училищата, като особени мѣрки се взематъ за корегиране съ очила зрѣнието на болнитѣ ученици. Въ сѫщото време трѣбва да се бди върху условията при които работи, чете и пише ученикътъ.

Болнитѣ отъ заразителни болести на очитѣ трѣбва да бѫдатъ своевременно отстранявани отъ училище.

При завършване на гимназията, като се има предъ видъ зрѣнието на ученика да се предпази отъ погрѣшно избиране на професия. Нуженъ е повече надзоръ въ работилницитѣ, отъ работодателитѣ, подобрение на условията за работа, вземане мѣрки за запазване очитѣ на работницитѣ (очила и др.).

И най-после, нуждно е при всѣко заболѣване на очитѣ, дори често пѫти невинно на гледъ, да се прибѣгне до съвета на лѣкаря, и ако е необходимо лѣкуване, то това лѣкуване да се извърши своевременно и систематично. Само при тѣзи условия, голѣмия процентъ на слѣпи въ България може да се намали и хиляди нещастници осѫдени на вѣчна тъмнина, ще могатъ да бѫдатъ работоспособни, полезни граждани на себе си и обществото и радващи се на най-голѣмото човѣшко благо — слънцето, свѣтлината.

Край