През последните години съм станал дяволски недоверчив към нови книги и нови за мен автори и ако те не ме грабнат на първите десетина страници, ги зарязвам без никакво съжаление. „Последното кралство“ на Корнуел обаче изчетох за 3 вечери. Много добре написана книга, особено ако се сравни със супер прехвалените и рекламирани „Игра на тронове“ на Джордж Мартин, които за мен са нечетивни.
При Корнуел има само 1 сюжетна линия (а не 20), като към нея се прикачат нови и нови персонажи и случки и това не те затормозява и скапва да следиш кой какъв е и за какво се бори. Корнуел майсторски редува събития с диалози, добавяйки стегнати, но на място поставени, описания на природа, интериор, облекло, хора и т.н. Отделя внимание и на дребни детайли, които обаче имат своето въздействие върху възприятията на читателя. А описанията на баталните сцени при Корнел са наистина майсторски не само с натурализма и реализма си, но с любовта към детайла.
Историческата обстановка от втората половина на 9 век — борбите на английските кралства срещу безмилостните и свирепи датчани — е въведена умело, с чести, но ненатрапчиви пояснения. Корнуел, който отбелязва, че е ползвал средновековни извори, както и трудове на съвременни историци, изкусно е предал „националния“ манталитет на нашествениците датчани с техния индивидуализъм, представляващ всъщност способността сам да вземаш решения и да носиш отговорност за тях, съчетан с тяхната задружност, плод на столетия живот в сурови природни условия. Единственото, което донякъде ме подразни, са отчетливите антихристиянски и антицърковни позиции на автора, предадени чрез мислите, думите и делата на главния герой Утред.
Две думи за превода. Преводачът, ако не броим някои несъобразени с епохата думи като „лидер“, „дискусии“, „армия“, звучащи добре в английски текст, но нелепо в български, си е свършил прилично работата и също е допринесъл за качеството на текста.
Оценка 6 от 6
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.