Тери Пратчет
Смрък (3)

Епилог

И така, три месеца по-късно Сам Ваймс отиде отново на почивка и този път му дадоха да върти руля на „Чернооката Сузи“ по целия път до Куирм, като почти не удари нищо кой знае колко важно и беше толкова щастлив, че трябваше да му намерят друг сит котак на припек, с който да се мери.

Направо се изненада колко може да бъде забавна една почивка. Е, все пак не чак толкова, колкото се изненада осем месеца след това, когато двамата със Сибил бяха поканени на сватбата на госпожица Емили Гордън за най-големия син на сър Абутвръз Бранотворски, собственик на прочутата грънчарница и между другото изобретател на бранотворските хрупкави ядки — закуската за шампиони, без чийто питателен трошляк анкх-морпоркското храносмилане би било по-затруднено, отколкото е здравословно. Сватбеният подарък на Ваймсови беше сребърна съдинка за варене на яйца, тъй като Сибил беше на мнение, че човек не може да сбърка с варени яйца.

А Ваймс беше поласкан, когато на церемонията забеляза, че една от Гордъновите щерки носи чисто нова и приятно насърчаваща униформа на медицинска сестра, а три други са се изтупали с доста живописни и — за голямо доволство на Сибил — доста скандални шапчици от новата колекция „Гордън“.

Бойната Хермеслава, по думите на майка й, била задържана в горите да се справя с много голям и проблемен Pinus. Като чу това, Ваймс придоби съвсем нелепо изражение, докато Сибил не го смушка с пояснението, че Pinus Strobus е научното наименование на веймутовия бор.

Но най-голямата изненада за Ваймс дойде по-късно същата година, когато се оказа, че бестселърът, превзел с щурм литературния свят на Анкх-Морпорк, е посветен на командир Самюъл Ваймс. Заглавието на книгата беше „Гордост и изключително големи предразсъдъци“.