Матю Райли
Планината на троловете (22)

22.

Троловете се изсипаха от единствения тунел, по който се стигаше до Зимната тронна зала, разгърнаха се и се втурнаха нетърпеливо към източната страна на огромното открито пространство, за да заемат най-добрите места, откъдето да гледат какво става на Бойната платформа.

Буреносни облаци се носеха тежко в небето. Скоро щеше да завали.

Кралят и антуражът му се настаниха на подиума, а Раф и Грондо тръгнаха през откритата зала между редиците тролове към дъсчения мост, водещ към Бойната платформа.

Докато Раф вървеше между троловете, те му се подиграваха, плюеха го и крещяха, че скоро ще пролеят кръвта му.

И тогава Раф забеляза две неща — зърна за миг едно от малките зелени бурета на Ко до северозападната колона. Освен това видя Дюм.

Добрият трол се мотаеше зад тълпата, недалеч от единствения вход към Зимната тронна зала, невидим за останалите.

Преди да успее да засече погледа му, Раф беше изблъскан по моста на Бойната платформа. Грондо го следваше.

Шутовете хобгоблини вече бяха на дървената сцена и имитираха смъртен двубой. Единият наръга другия с въображаем меч и онзи падна, притиснал ръце към гърдите си в гротескна агония. Шутовете побързаха да се ометат от платформата, когато Раф и Грондо стъпиха на нея.

Дъсченият мост беше махнат и Раф изведнъж се озова сам с трола шампион на кръглата дървена сцена, високо над източния склон на планината. Платформата представляваше идеален кръг, широк около двайсет стъпки, изработен от яки дебели дъски.

О, богове, помисли си Раф. Дано наистина да бе изтълкувал правилно думите на Ко.

Бурето го накара да си помисли, че може би е разбрал стареца правилно, но пък от друга страна може да е объркал ужасно всичко…

— Изберете оръжия! — извика един трол, който сякаш изникна от нищото.

— Избирам бойния си чук! — обяви Грондо.

Тълпата нададе ликуващи викове.

— А ти, крадецо? Избирай оръжие. Не че ще ти свърши работа!

Троловете се разсмяха.

Раф се замисли за момент.

— Брадвата ми.

На платформата беше хвърлен тежък чук. Един трол бе изпратен долу при килиите, където държаха конфискуваната брадва на Раф.

Докато чакаше да му я донесат, Раф огледа отчаяно Бойната платформа. Сигурен беше, че Ко е искал Раф да предизвика краля — знаел е, че подобно предизвикателство не може да бъде отказано и следователно кралят щеше да дойде тук. Но може би Ко не е знаел за особената привилегия, с която се ползва кралят. А Раф беше видял бурето и Дюм…

Но защо? Какъв беше планът на Ко? Бойната платформа беше напълно гола. Наоколо нямаше нищо, което Раф би могъл да използва.

Погледна нагоре и откри, че благодарение на разположението на платформата извън Зимната тронна зала можеше да види назъбените бойници на върха на Тронната зала, допълнително украсени с добавените от троловете рогове.

Ако можеше да метне въже през роговете, оттук би могъл да се изкатери до Върховната стражева кула, но не беше в състояние да хвърля толкова далеч, а и точно сега, когато внушителната фигура на Грондо се извисяваше пред него, намирането на въже и хвърлянето му бе последното нещо, което би могъл да направи.

В този момент брадвата на Раф бе хвърлена на платформата и всичко беше готово.

Насъбралите се тролове се наведоха напред, като се присмиваха и лигавеха. Кралят се ухили по гадния си начин. Синът му Турв също се ухили — сватбеният му ден щеше да се помни дълго, много дълго време.

Сърцето на Раф се сви.

Явно беше разтълкувал погрешно плана на Ко и сега щеше да се изправи в смъртен двубой срещу най-добрия воин на троловете.

Грондо се извисяваше над него, невъобразимо голям, бивните му се издигаха от кичурите косми на челюстите му, стиснал с огромен сив юмрук гигантския си чук.

Раф стоеше пред него, жалък и мършав, хванал самоделната си двуостра брадва. Оръжието му не изглеждаше способно дори да одраска дебелата кожа на Грондо.

И тогава започна да вали. Едри, тежки капки. Троловете дори не ги забелязаха. Дъждът изобщо не им пречеше.

— Не е нужно да го правим, нали знаеш — каза Раф на шампиона. — Не е нужно да се бием.

Грондо се усмихна презрително.

— Глупак. Ти не разбираш. Боят вече започна.

Грондо се хвърли напред.

Раф се метна настрани и чукът се стовари върху платформата с оглушителен трясък. Силата на удара беше такава, че от дъските се разхвърчаха трески.

Грондо замахна отново, докато гонеше Раф, но Раф отново се метна настрани.

Бум, бум, бум!

Мятане, претъркулване, мятане.

Дъждът продължаваше да се лее. Блесна светкавица.

Тълпата ревеше при всяко замахване на чука.

* * *

Докато троловете ревяха към представлението на Бойната платформа, стоящият в самия край на тълпата Дюм приближи незабелязано Грая.

— Грая — прошепна той, — ако искаш завинаги да напуснеш Планината на троловете, ела с мен веднага.

Без да каже нито дума, Грая хвана ръката му и го последва надолу по стълбите, извеждащи от Зимната тронна зала.

След няколко стъпала в теснотията на тунела, докато виковете на тълпата отекваха далеч от тях, Дюм направи нещо странно — затвори дебелата каменна врата, единственото място, откъдето се влизаше и излизаше от залата, след което я подпря с две тежки каменни шейни, които бяха оставени наблизо.

Почти всички тролове бяха горе в Зимната зала и гледаха битката, а той току-що ги беше вкарал в капан.

По някакво чудо Раф беше все още жив, извърташе се и избягваше мощните замахвания на Грондо, като се хлъзгаше и пързаляше по мократа платформа.

Дъждът не помагаше особено на движенията на Грондо с краката и в един момент Раф успя да приклекне под една мощна атака на големия трол, замахна към него с леката си брадва и му пусна кръв!

Брадвата разряза кожата на Грондо под мишницата, на едно от малкото места, където тя беше по-мека и чувствителна.

Грондо замръзна.

Тълпата ахна.

Исполинският шампион докосна врата си и видя собствената си кръв по пръстите. Изгледа убийствено Раф.

Не беше ранен. Беше бесен.

Грондо изрева оглушително, вдигна чука над главата си и се втурна към Раф.

Ударите заваляха около пъргавата фигура на Раф и ако дори един го улучеше, щеше да го просне бездиханен и всичко щеше да приключи.

Атаката на Грондо беше бърза, яростна и неумолима и не даваше възможност на Раф да отвърне. Трябваше да впрегне цялата си пъргавина, за да избягва пороя от удари, докато неочаквано Грондо предвиди едно от движенията му и го хвана в капан на ръба на платформата.

Беше му паднал в ръцете.

Раф нямаше къде да отстъпва. Стоеше открит, целият вир-вода, осветяван от блясъка на светкавиците.

Едрият трол замахна да нанесе последния удар в този двубой и Раф полетя от платформата.