Гласъ отъ сърцето (1) (Приятелство)

I. Любовь

Най-голѣмо щастие въ живота е увѣреностьта, че ни обичатъ.

В. Хюго

* * *

Любовьта е поздравъ, който ангелитѣ ни изпращатъ отъ звездитѣ.

В. Хюго

* * *

Любовьта има една могѫща сестра — умразата; пази се да не обидишъ първата, защото втората ще те убие.

Хуемеръ

* * *

Да обичашъ красотата, значи да виждашъ свѣтлината.

В. Хюго

* * *

Любовьта е дете на шесть хиляди години.

В. Хюго

* * *

Човѣкъ може да люби и да не е щастливъ, може да бѫде щастливъ и да не люби; но да люби и да бѫде щастливъ, това би било чудо.

Балзакъ

* * *

Колко раковини въ морето, толкова ядове въ любовьта.

Овидий

* * *

Нещастната любовь е достатъчна да направи човѣка съвсемъ другъ, отколкото е билъ.

Лесингъ

* * *

Когато се преживѣе любовьта, настѫпва приятелството.

Хайне

* * *

Любовьта почти замѣстя мисленето. Тя прави да се забрави съвършенно всичко друго.

В. Хюго

* * *

Раздѣлата въ любовьта действува, както вѣтърътъ върху огъня; угасва слабия, разпалва силния.

В. Хюго

* * *

Месецътъ е адютантъ на любовьта.

* * *

Любовьта е дадена за човѣка, само че трѣбва да се люби толкова, колкото прилича на човѣка.

Гете

* * *

Сѫществува само една любовь, но тя има хиляди различни копия.

Ларошфуко

* * *

Любовьта е небесна роса, която освѣжава сърцата.

Петрарка

* * *

Любовьта е най-хубавата и най-безумната отъ всички страсти.

Оксенщирнъ

* * *

Между всички болести любовьта е единствената, отъ която човѣкъ не иска да оздравѣе.

Мишелъ

* * *

Въ човѣшкия животъ любовьта е само единъ епизодъ, при все това, плодоветѣ й се жънатъ цѣлъ животъ.

* * *

Любовьта е единъ видъ война.

Овидий

* * *

За първата любовь всѣкога се мисли, че е последня, за последнята, че е първа.

Агалъ

* * *

Любовьта прощава или всичко или нищо.

Балзакъ

* * *

Това, което и най-голѣмата глава не може да схване, а най-малкото сърце може, се нарича любовь.

* * *

Любовьта е едно нищо, отъ което всѣко сърце твори цѣлъ новъ миръ; тя е едно нищо, което е и всичко, и нищо.

Сафиръ

* * *

Любовьта е истинска треска, само че треската почва съ студъ и свършва съ огънь, а любовьта обратно.

Веберъ

* * *

Любовьта никога не е онова, което ние си мислимъ, догдето не сме я познали: тя всѣкога е или нѣщо повече или нѣщо по-малко.

Шубертъ

* * *

Любовь, която произхожда отъ почитание и уважение, въздига и крепи чистотата на характера.

Смайлсъ

* * *

Ако свѣтлината е първата радость на живота, то любовьта не е ли първата свѣтлина на сърцето?

Балзакъ

* * *

Има работи, които убиватъ любовьта, като гръмъ.

Шербилий

* * *

Искрената любовь предчувствува и знае, че любовьта предизвиква любовь.

Балзакъ

* * *

Любовьта въ сърцето на жената е диамантъ въ вѫгленъ; на него има свѣтлина, огънь и смърть.

* * *

Когато човѣкъ обича, съмнява се често тъкмо въ онова, въ което най-добре е увѣренъ.

Ларошфуко

* * *

Любовьта прилича на ония болести, които сѫ опасни за онзи, когото на младость сѫ пощадили.

Оми

* * *

Когато любовьта ни окове въ своитѣ окови, разумътъ ни напуща.

Лафонтенъ

* * *

Много повече умъ е нуженъ да се владѣемъ въ любовьта, отколкото да командуваме една войска.

В. Хюго

* * *

Въ любовьта една минута дава толкова, колкото се достига съ най-тежки мѫки въ други случаи.

Гете

* * *

Любовьта, както и огъньтъ, не може да трае безъ непрекѫснато поддържане; щомъ престане да се надѣва или да се бои, тя престава и да живѣе.

В. Хюго

* * *

Сърце, въ което има любовь, лесно се обижда.

Голдсмитъ

* * *

Има мнозина, които не разбиратъ очарованието на искрената любовь, но още по-много има такива, които го разбиратъ, безъ да могатъ да се владѣятъ, понеже сѫ слаби сърца.

В. Хюго

* * *

Да сведешъ вселената къмъ едно единствено творение и да въздигнешъ едно единствено творение до самия Богъ, това е любовьта.

В. Хюго

* * *

Съмнението вреди на любовьта, невѣрностьта я убива, а забравата я погребва.

Лаврансъ

* * *

Любовьта повечето пѫти се явява ненадейно; тя е импровизация.

Мюрже

* * *

Въ любовьта не трѣбва да се бърза, защото това, което избухва бързо, изгасва сѫщо тъй бързо.

Гете

* * *

Любовьта е огънь, който сгрѣва, страстьта е болесть, която разрушава.

Нееръ

* * *

Щастието, което дава любовьта е нѣщо особено и свято. Нека го пазимъ грижливо отъ всѣко осквернение.

Шервильо

* * *

Истинската любовь развива и умътъ.

Смайлсъ

* * *

Ако се сѫди за любовьта отъ последствията й, то тя ще ни се види по-близка до умразата, отколкото до приятелството.

Ларошфуко

* * *

Любовьта е животъ, ако не е смърть. Люлка, но и погребаленъ ковчегъ.

В. Хюго

* * *

Завистьта изчезва, щомъ настѫпи истинското приятелство, а въ истинската любовь нѣма кокетство.

Ларошфуко

* * *

Любовьта не е преходна, ако душитѣ се разбератъ.

Сталъ

* * *

Платоническата любовь е най-мѫчителна.

Лермонтовъ

* * *

Любовьта сама се издава на лицето.

Байронъ

* * *

Любовьта ни вдъхва велики идеи, но заедно съ това и ни бърка да ги използуваме.

Дюма — синъ

* * *

И морето има дъно, но любовьта и копнежътъ — не.

В. Хюго

* * *

Любовьта е огънь, — мѫката димъ. Нѣма огънь безъ димъ.

Гюйо

* * *

Любовьта е случайность, а не цель на живота. Животътъ не може да мине безъ тая случайность, но не трѣбва да я търси.

Дюма — баща

* * *

Любовьта е единъ видъ пиянство; опива и оставя следъ себе си главоболие.

Крашевски

* * *

Любовьта прилича на луната: ако не се уголѣмява — трѣбва да се намалява.

Дюма — синъ

* * *

Поради любовь мнозина сѫ си изгубили любовьта.

В. Хюго

* * *

Истинската любовь е свѣтла като зората, и мълчалива като гробъ.

В. Хюго

* * *

На влюбенитѣ никога не е досадно, когато сѫ заедно, понеже всѣкога говорятъ за себе си.

Ларошфуко

* * *

Съвършено лесниятъ успѣхъ лишава любовьта отъ радость; спънкитѣ я правятъ по-ценна.

Стендалъ

* * *

Има единъ дивъ, но невидимъ свѣтъ, — този, който влюбенитѣ носятъ въ своето сърце.

В. Хюго

* * *

Въ любовьта всичко е истинско и всичко е лъжливо; тя е единствениятъ случай, въ който човѣкъ не може да каже безсмислица.

Шанфоръ

* * *

Не ония, които мразимъ, а ония, които обичаме, ни причиняватъ най-много нещастия въ живота.

Шилеръ

* * *

Познанството трае три седмици, обичьта три месеца, а търпението тридесеть години.

Тенъ

* * *

Има сълзи, които се смѣятъ и смѣхове, които плачатъ.

Анри

* * *

Недостойно е да обичашъ онази, за която се срамувашъ да се оженишъ.

Стендалъ

* * *

Любовьта е егоистична.

Гете

* * *

Любовьта е религия и нейнитѣ обряди трѣбва да ставатъ по-чести, отколкото у всички други религии.

Балзакъ

* * *

Любовьта е свѣтлина небесна, добита отъ оня безсмъртенъ огънь, на който се грѣятъ ангелитѣ и който е даденъ отъ Бога, за да освѣтли нашитѣ земни желания. Набожностьта въздига душата къмъ небето, а любовьта сваля небето при душата.

Байронъ

* * *

Любовьта е като огъня: безъ поддържане тя угасва.

Лермонтовъ

* * *

Любовьта е временна лудость, а бракътъ изцѣрява тази кратка лудость, като я обръща на дълготрайна глупость.

Ницше

* * *

Всѣкога почти грознитѣ жени измислятъ модитѣ, хубавитѣ пъкъ сѫ толкова глупави, че се подчиняватъ на тия моди.

Русо

* * *

Дали една жена е духовита се познава само следъ като престане да бѫде хубава.

Нарей

* * *

Женитѣ иматъ тая особена дарба, че разбиратъ мѫжа по-добре и отъ него самия.

В. Хюго

* * *

Единственото нѣщо, което ми харесва у женитѣ, е това че само тѣ умѣятъ да лъжатъ съ такава увѣреность, щото даже и самата истина прилича на лъжа, когато излиза изъ тѣхнитѣ уста.

Байронъ

* * *

Жената обича само веднажъ.

Балзакъ

* * *

Единственото блаженство на жената въ свѣта е да обича, а единственото й щастие — да бѫде обичана.

Шпилхагенъ

* * *

Женитѣ си играятъ съ своята красота, както децата съ ножоветѣ, съ които се и порѣзватъ.

В. Хюго

* * *

Жената ни свързва често пѫти повече съ изневѣрата, която ние вършимъ спрямо нея, отколкото съ вѣрностьта, въ която тя живѣе съ насъ.

Дюма — синъ

* * *

Малко сѫ женитѣ, за които е все едно какво впечатление ще направятъ на другитѣ.

Шпилхагенъ

* * *

Ние укоряваме непостоянството на женитѣ само тогава, когато сме тѣхни жертви.

Л. Денае

* * *

Жена, която се харесва на всички жени, сигурно, нѣма да се хареса нито на единъ мѫжъ.

* * *

Жената прави свѣта по-хубавъ, но не и по-съвършенъ.

* * *

Най-милата хвалба за жената е, когато се укорява нейната сѫперница.

Г-жа Жерарденъ

* * *

Усмивката на жената, която обичаме, е толкова свѣтла, щото и въ тъмно я виждаме.

В. Хюго

* * *

Женитѣ въ любовьта приличатъ на смъртьта: идатъ, когато ги не викатъ, и бѣгатъ, когато ги търсятъ.

Кампоаморъ

* * *

Жената прилича на правило; и правилото лъже често, но жената — още по-често.

Оуенъ

* * *

И най-бедниятъ покривъ може да стане домъ на задружно щастие и благодать, ако въ него борави и управлява добра, способна и честна жена.

Смайлсъ

* * *

Въ погледа на влюбена жена има почти толкова кокетство, колкото и дълбочина.

Балзакъ

* * *

Тайната на истинската цивилизация се състои въ влиянието на добритѣ майки.

Емерсонъ

* * *

Жената, сигурно, би била по-силна, отколкото всички мѫже, взети вкупомъ, ако не би преувеличавала истинската си сила.

Нееръ

* * *

Малко сѫ женитѣ, на които значението трае по-дълго отъ красотата имъ.

Ларошфуко

* * *

Заблужденията на жената всѣкога почти идатъ отъ нейната вѣра въ доброто или на вѣрата й въ онова, което е истинско.

Балзакъ

* * *

Женитѣ въ любовьта отиватъ по-далечъ отъ повечето мѫже; но мѫжетѣ ги надминаватъ въ приятелството.

Лабрюйеръ

* * *

Жената е създадена за любовь; както въ нейнитѣ слабости, тъй и въ нейнитѣ жертви, непрекѫснато тържествува любовьта.

Еме Мартенъ

* * *

Догдето жената има само една искра майчина любовь въ гърдитѣ си, не може да бѫде съвсемъ покварена.

Еренбергъ

* * *

Нѣма нищо по-драго за човѣка, отколкото да види жена съ дете на рѫце, и нищо по-достойно за уважение, отколкото майка между здрави деца.

Гете

* * *

Отъ сто паднали жени, деветдесеть и деветь сѫ пресмѣтнали своето падане.

* * *

Колко често, и колко майсторски умѣе всѣки пѫть жената да каже „да“ съ едно стискане на рѫката!

Монтегаца

* * *

Мѫжетѣ обожаватъ това, което обичатъ, женитѣ обичатъ това, което обожаватъ.

Сафиръ

* * *

Има два вида жени на свѣта: еднитѣ иматъ едно сърце и обичатъ едного, а другитѣ нѣматъ нито едно и обичатъ сто души.

Томъ

* * *

Каква страшна дилема; свѣтътъ безъ жени — жената безъ свѣта.

Монтегаца

* * *

Нежнитѣ женски рѫце сѫ излѣкували много рани, но още повече рани сѫ отворили.

Хилариусъ

* * *

Не се препирайте за правото на жената. Правото на жената е да отстѫпва всичко на мѫжа.

Сенека

* * *

Женитѣ сѫ винаги крайни: тѣ сѫ или по-добри или по-лоши отъ мѫжетѣ.

Лабрюйеръ

* * *

Животътъ на женитѣ може да се раздѣли на три части; тѣ мечтаятъ за любовь — тѣ любятъ — тѣ оплакватъ любовьта.

* * *

Хубавата жена е рай за очитѣ, пъкълъ за душата.

Фонтенелъ

* * *

Женитѣ любятъ отъ любопитство, отъ суетность, отъ подражание, най-често отъ скука — а нѣкога и отъ любовь.

Кантъ

* * *

Да чувствува, да обича, да страда — това ще бѫде вѣчно съдържание на живота на жената.

Балзакъ

* * *

Женитѣ много повече ценятъ духовития, отколкото красивия мѫжъ.

В. Хюго

* * *

На войникътъ е нуженъ мечъ, на владѣтелитѣ престолъ, на философа книга, на поета перо, — жената пъкъ се бори за победа само съ единъ погледъ.

Нееръ

* * *

Жената е като сѣнка; ако вървите следъ нея, тя бѣга отъ васъ; ако бѣгате отъ нея, тя върви подире ви.

* * *

Цвѣтътъ е мома въ растителното царство, а момата е цвѣте въ човѣшкото общество.

Рубинщайнъ

* * *

Най-зле е за жената, когато трѣбва да живѣе сама.

Мишле

* * *

Въ първия жаръ женитѣ обичатъ любимиятъ: по-късно тѣ обичатъ любовьта.

Ларошфуко

* * *

Може да се намѣри жена, която не е имала нито една авантюра, но мѫчно е да се намѣри такава, която е имала само една.

Ларошфуко

* * *

Жена, която обича, прави това непрекѫснато и въ всѣко време е сѫщата; но за мѫжа има прекѫсвания, когато той може да работи и друго нѣщо.

Рихтеръ

* * *

Трѣбва по-напредъ да почакаме да престане да бѫде хубава една жена и тогава да сѫдимъ каква е.

Г-жа Жиберъ

* * *

Милосърдието е най-доброто украшение на жената.

Шилеръ

* * *

Отъ всички жени на свѣта само една единствена заслужава всичката наша любовь — нашата майка.

* * *

По-лесно е да воювашъ съ мѫже, отколкото съ своята жена.

Балзакъ

* * *

Не е прилично човѣкъ да се шегува съ женитѣ.

Гете

* * *

Въ всѣки моментъ женитѣ иматъ повече причини за оплакване, отколкото мѫжетѣ и страдатъ повече отъ тѣхъ.

Балзакъ

* * *

Най-ценниятъ скѫпоцененъ камъкъ на свѣта е жената.

Л. Шпайделъ

* * *

Жената е по-горчива отъ смъртьта, и нейнитѣ рѫце сѫ като окови.

* * *

Най-отлична е оная жена, която е способна да замѣсти за децата си бащата, когато последниятъ го нѣма.

Гете

* * *

Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече ни обича тя. Това е законъ.

Пушкинъ

* * *

Това, което мѫжътъ е построилъ за една година, жената го разрушава въ единъ день.

Демостенъ

* * *

Женитѣ сѫ ангели, когато човѣкъ ги търси; намѣри ли ги, всичко изчезва.

Шекспиръ

* * *

Ако въобще има на свѣта красота, любовь и добродетель, то трѣбва да се търсятъ преди всичко въ жената.

Гете

* * *

Бракътъ е връзка, чрезъ която мѫжътъ и жената се задължаватъ да оплакватъ своята неволя, доде сѫ живи.

Хиперъ

* * *

Всѣка победа, нанесена въ брака отъ едната страна надъ другата, винаги бива само поражение на домашното щастие.

Кнабелъ

* * *

Да се оженишъ за една жена, само заради красотата й, е толкова умно, колкото, ако купишъ ливади само заради цвѣтята имъ. Последното има впрочемъ това преимущество, че цвѣтята цъвтятъ всѣка година.

Коцебу

* * *

Ако би се давало и въ брака време за проба, то цѣлиятъ свѣтъ би се ограничилъ само съ пробата.

* * *

Жененъ или нежененъ — всѣкога ще се каешъ.

Сократъ

* * *

Бракътъ за това е нареченъ святъ, защото въ него има най-много мѫченици.

* * *

Колкото и да сѫ противници на брака нѣкои хора, тѣ все пакъ потайно мечтаятъ за него.

В. Хюго

* * *

Нито въ единъ дуетъ не се свири тъй погрѣшно, както въ брака.

Хиперъ

* * *

Често пѫти бракътъ представява две капчици масло, които плуватъ надъ водата, безъ да се слеятъ.

Шекспиръ

* * *

Де е този бракъ, въ който нѣма „но“?

Балзакъ

* * *

Най-голѣмото доказателство за пожертвователностьта на мѫжа спрѣмо жената въ любовьта е това, че се оженва за нея.

* * *

Първиятъ съветъ на жената е най-умния; нейното последно решение е най-опасно.

(Кит. посл.)

* * *

Жената въ брака приема името на мѫжа, както победительтъ приема името на битката, която е спечелилъ.

Сафиръ

* * *

Да се оженишъ, значи да удвоишъ своитѣ длъжности и да раздѣлишъ своитѣ права.

Шопенхауеръ

* * *

Вдовецъ, това е осѫденъ, който е излежалъ наказанието си.

Нарелъ

* * *

Заслужава най-голѣма похвала онази жена, за която не се говори.

(Кит. посл.)

* * *

Жената мисли чрезъ сърцето си, почне ли да мисли съ главата си, тя престава да е жена.

(Кит. посл.)

* * *

Бракътъ е първата глупость, която човѣкъ прави, когато се помисли за уменъ.

* * *

Свети Соломоне! ти си превъзнасялъ за щастливъ оня човѣкъ, на когото небето е дало добра жена, и азъ съмъ съгласенъ съ тебе: но за това трѣбвало ли е да имашъ 3000 жени, и да не намѣришъ нито една такава?

Веберъ

* * *

Бракътъ е като сѫдебенъ процесъ: едната страна е винаги неудовлетворена.

Балзакъ

* * *

Бракътъ иде подиръ любовьта, както димътъ — подиръ огъня.

Шамфоръ

* * *

Мнозина прекарватъ времето си въ самота, не защото мнението имъ за брака е долно, а защото е много възвишено.

Кнабелъ

* * *

Жената въ брака става свободна; мѫжътъ пъкъ въ него изгубва своята свобода.

Кантъ

* * *

У женитѣ има известни недостатъци, за които мѫжътъ преди брака ги обича, а въ брака ги мрази.

Линднеръ

* * *

Бракътъ е кръстоносенъ походъ, въ който, за жалость, много малко хора стигатъ до Божия гробъ.

Шпауръ

* * *

Жената се омѫжва, за да влѣзе въ обществото, а мѫжътъ — да излѣзе отъ него.

Тенъ

* * *

Следъ като проживѣхъ еднакво въ царски палати и въ бедни колиби, твърдо се убедихъ, че щастието не бѣга отъ никѫде и не обитава изключително на едно мѣсто.

Старъ философъ

* * *

За нищо да не молишъ и отъ никого да се не плашишъ е едно превъзходно срѣдство да бѫдешъ щастливъ.

Де Боналъ

* * *

Единствено нѣщо да бѫдешъ щастливъ е да не мислишъ за себе си, да работишъ за други, да се предадешъ на едно дѣло, въ което вѣрвашъ. Човѣкъ още не е изнамѣрилъ друго срѣдство да бѫде щастливъ. Удобствата умръзватъ скоро. Честолюбието никога не е удовлетворено. Самопожертвуването единствено намира удовлетворение и награда.

Ф. Декуланжъ

* * *

Онѣзи сѫ само щастливи, които сѫ устремили духътъ си къмъ предметъ, вънъ отъ своето собствено щастие, напр. къмъ чуждо щастие, къмъ подобрение на човѣчеството, дори къмъ нѣкое дѣло, нѣкое издирване, което се преследва не като срѣдство, а като идеалъ. Като се стремимъ така къмъ друго нѣщо, ние намираме щастието на пѫтя си.

Удоволствията въ живота сѫ достатъчни да го направятъ приятенъ, когато ги откѫсвате минавайки, безъ да ги правите главенъ предметъ на живота; опитате ли се да ги направите цель на живота, изведнажъ ще се окажатъ недостатъчни. Тѣ не издържатъ строгъ изпитъ. Попитайте се дали сте щастливи, и вие преставате да бѫдете щастливи.

Дж. Ст. Милъ

* * *

Мѫжетѣ се стремятъ къмъ произвеждане на нѣщо ново; жената запазва и усъвършенствува това, което притежава; мѫжътъ добива и е разточителенъ, а жената спестява и запазва.

Бурдахъ

* * *

Любовьта не умира никога отъ гладъ, а често отъ пресищане.

Нинонъ де Ланкло

* * *

Нѣма баща и майка, на които децата имъ да изглеждатъ грозни.

Сервантесъ

* * *

По-добре е да имаме единъ писатель по-малко, отколкото една авторка повече.

Гаспаренъ

* * *

Между две влюбени сѫщества, трайностьта на любовьта е въ преко отношение съ първоначалната съпротива въ жената.

Балзакъ

* * *

Любовьта между две лица, които се обичатъ, почти всѣкога не е сѫщата. Страстната любовь има своитѣ фази, презъ течение на които, и по редъ, единъ отъ двамата обича повече.

Стендалъ

* * *

Ония мѫже, които сѫ злословили най-много противъ женитѣ, обикновено сѫ били всѣкога най-много обичани отъ тѣхъ, и поради тази причина, защото тѣ сѫ имали желанието да се покажатъ каквито сѫ, то напълно сѫ се разкрили предъ тѣхъ.

Ксавие Ейма

* * *

Женитѣ умѣятъ по-добре да се преструватъ, че не обичатъ, отколкото да обичатъ истински; тѣ чувствуватъ по-голѣмо удоволствие да завладѣятъ едно сърце съ своята срѫчность, отколкото съ своята искреность. Тѣхната суета се ласкае повече отъ причинените отъ тѣхъ страдания; не се съмнявамъ никакъ, че по-скоро тѣ се трогватъ отъ стѣснението на любимия, отколкото отъ удоволствието да го направятъ щастливъ.

Сентъ-Евремонъ

* * *

Да се научи човѣкъ да познава женитѣ, то е да се научи да познава предварително подробноститѣ на злото, което ще му причинятъ, безъ да може да се предпази отъ него. Тази наука служи за увеличение мизерията на любовьта, чрезъ ясното предвиждане на тази мизерия.

Полъ Бурже

* * *

Грацията е външната дума на хубостьта.

Ж. Жубертъ

* * *

Жени! Не се уединявайте никога сами съ единъ мѫжъ: и най-похвалното занимание е подозрително, когато жената и мѫжътъ сѫ сами.

Ж. Ж. Русо

* * *

Нѣма човѣкъ, на когото любовьта да не помрачва разсѫдъка.

Менандъръ

* * *

Силно свързанитѣ сърдца не се раздѣлятъ, тѣ се разкѫсватъ.

А. Дюпюи

* * *

Въ едно сърце, което истински обича, или завистьта убива любовьта, или пъкъ любовьта убива завистьта.

Полъ Бурже

* * *

Влечението на единъ полъ къмъ другъ полъ е единъ законъ на човѣшката природа, както гладътъ, както нуждата отъ сънь. Никое уравновесено човѣшко сѫщество не би могло да се отърве отъ него, както и отъ закона да спи и да се храни. Да отричате този законъ на човѣшката природа е така сѫщо комично, по-скоро глупаво, както ако бихме казали: човѣшкото сѫщество нѣма нужда отъ храна, или нѣма нужда отъ сънь.

Марселъ Прево

* * *

Човѣкъ трѣбва да се ожени, за да има деца.

Фенелонъ

* * *

Една грозна жена е въ състояние да поправи това, което й липсва на лицето, само като украси своя умъ, ако го има.

Г-жа де Рийо

* * *

Нищо не е толкова почтено за една жена, колкото нейното търпение; и нищо не й струва толкова малко, както търпението на нейния съпругъ.

Ж. Жубертъ

* * *

Злословието е като фалшивата монета: много хора, които не биха желали да я изпуснатъ, я оставатъ да циркулира съвсемъ безскруполно.

Контеса Диана

* * *

Женитбата е почтенъ и логически институтъ. Отъ насъ зависи да я накараме да създаде хубость и щастие, всичко, което тя действитално съдържа.

Марселъ Прево

* * *

Сълзитѣ сѫ като мъртавцитѣ; тѣ печелятъ уважението на тълпата, която не пита за тѣхнитѣ имена.

Рене Базенъ

* * *

Всѣкога ще сѫдимъ по-добре за единъ мѫжъ, чрезъ рода на неговитѣ удоволствия, отколкото чрезъ естеството на работитѣ, които го занимаватъ.

Бомарше

* * *

Внушениятъ отъ любовьта страхъ е необходимъ инструментъ, за да се направлява ума на една жена. Който обича, той се страхува и който се страхува е по-близо до любовьта, отколкото до умразата.

Балзакъ

* * *

Нищо не повдига толкова единъ мѫжъ, колкото неговитѣ рѫце и една жена — нейната уста.

Полъ Брюлатъ

* * *

Подържайте любовьта на съпруга, като се стараете да останете за него най-милата и най-желаната отъ женитѣ. Но най-вече не пренебрегвайте да поддържате вашата собствена любовь, която зависи само отъ васъ.

Марселъ Прево

* * *

Сѫдимъ за една жена по начина, по който се облича; чудовищностьта на тоалета й ни кара да подозириме нейното чудновато поведение.

В. Рикардо

* * *

Завистницитѣ иматъ право на снизходителность; тѣ самитѣ страдатъ много повече отъ ония, на които причиняватъ страдания.

Р. Рожинеръ

* * *

Любовьта е такова деликатно чувство, че единъ любовникъ не трѣбва никога да знае дали е обичанъ, а самъ трѣбва да го отгадае.

Г-жа де Сартори

* * *

Колкото единъ мѫжъ е по-щастливъ, толкова повече той трепери… Силнитѣ души не сѫ нито завистливи, нито страхливи: завистьта е едно съмнение, страхътъ — низость.

Балзакъ

* * *

Отъ всички грозотии, най-отвратителенъ е порокътъ.

А. Рикердо

* * *

Не се намира въ сърцето на една млада личность толкова силна любовь, къмъ която интересътъ или амбицията да не прибави нѣщо.

Ла Брюйеръ

* * *

Който е подозрителенъ, предизвиква да му изневѣряватъ.

Волтеръ

* * *

Какво да кажемъ за цѣлувката: искра, която подпалва неочаквани пожари; горещъ лъхъ, който успокоява едновременно раната и хладнината; любовенъ езикъ, нѣмъ и подлудяващъ, който съвсемъ естествено се изразява и, по инстинктъ, притежава мѫдростьта!

Н. Сегюръ

* * *

Богъ обича своето създание, но изисква отъ него сѫщата такава обичь; той става ужасенъ противъ онзи, който отказва да го обича.

Габр. д’Анунцио

* * *

Колко жени биха се омѫжили, ако още въ първия день, тѣхниятъ годеникъ се покажеше безъ маска и разкриеше напълно своята душа, претоварена съ всички пороци на едно минало, което тѣ не знаятъ.

Полъ Брюлатъ

* * *

Разумътъ и любовьта въ една душа, която се възвишава, изпървомъ се борятъ силно, но мѫдростьта се поражда отъ мира, който най-после се установява между любовьта и разума.

М. Метерлинкъ

* * *

Да се въздържа човѣкъ, за да се наслаждава, това е философията на мѫдреца, това е епикуреизъмътъ на разума.

Ж. Ж. Русо

* * *

Само жената, която обичаме, може да ни изцѣри отъ самата нея.

Полъ Бурже

* * *

Любовьта на нѣщата е една страсть, както любовьта на сѫществата.

А. Барбюсъ

* * *

За да добиемъ отново желание къмъ живота, да добиемъ отново силата да живѣемъ, да се надяваме, да обичаме, необходимо е да забравяме и да прощаваме.

П. Брюлатъ

* * *

Това, което доказва, че опитътъ не служи за нищо, то е, че въ края на предишнитѣ си любовни дни, ние не се отвръщаме да започнемъ нови любовни дни.

Полъ Бурже

* * *

Въ нѣкоя жена недостатъцитѣ й ни съблазняватъ повече, отколкото нейнитѣ качества, защото тѣ ласкаятъ въ насъ нѣкаква невинна и неприятна поквара.

Полъ Брюлатъ

* * *

На земята има само едно трайно упоение: сигурностьта да притежаваме едно друго сѫщество, абсолютната и неотклонима сигурность.

Габриелъ д’Анунцио

* * *

Никой отъ смъртнитѣ не се радва вѣчно на едно тихо сѫществуване; всѣки трѣбва да заплати данъка на нещастието.

Есхилъ

* * *

Нѣма въ свѣта по-голѣмо нещастие отъ това, когато една красива жена види друга по-красива отъ нея, освенъ ако тя не е нѣкоя грозотия, която си припомня, че е била красива.

Ф. де Варенъ

* * *

Любовьта не събира никога сведения отъ кръщелнитѣ регистри; никой не обича една жена, защото е на такава или друга възрасть, защото е красива или грозна, глупава или умна, а само защото е приятна.

Балзакъ

* * *

Идеаленъ бракъ би билъ онзи, въ който нито единиятъ, нито другиятъ отъ съпрузитѣ не би ималъ никога желание да се отстрани, въ който никой отъ двамата съпрузи не би се грижилъ да си осигури свобода по отношение на другия.

Марселъ Прево

* * *

Умората на съпруга подхранава бездейностьта на домакинята.

Есхилъ

* * *

Хората говорятъ само за по-малкитѣ страдания; голѣмитѣ иматъ по-голѣмо достойнство и пазятъ мълчание.

П. Брюлатъ

* * *

Листътъ, който вѣтърътъ отвява, не е по-лекъ отъ жената, която хиляди пѫти презъ деня желае или не желае нѣщо; тя се привързва къмъ оня, който я избѣгва; тя избѣгва този, който я търси; тя ту отива, ту се връща, както вълната къмъ брѣга.

Полисиенъ

* * *

Прозира нѣкакво лукавство въ всички думи и въ всички действия на женитѣ кокетки.

Вовенаргъ

* * *

Мечтата за щастие е едно реално щастие.

Фонтенъ

* * *

Интимность, която отслабва любовьта, увеличава приятелството.

П. Рошпедъръ

* * *

Тѣзи, които не ни щадятъ за нищо и не отстраняватъ никакъвъ случай на зависть, не заслужаватъ отъ наша страна никаква зависть, ако се рѫководѣхме повече по тѣхнитѣ чувства и поведение, отколкото по тѣхното сърце.

Ла Брюйеръ

* * *

Въ любовьта случайностьта е провидение за женитѣ.

Балзакъ

* * *

Съ време тѣлеснитѣ удоволствия намаляватъ, а мѫкитѣ се увеличаватъ.

Стендалъ

* * *

Безъ жената, мѫжътъ би билъ суровъ, грубъ, самотенъ. Жената пръска около себе си животворни цвѣтя, както тия влечащи растения въ горитѣ, които обвиватъ стеблото на дѫба съ своитѣ парфюмирани клоне.

Шатобриянъ

* * *

Въ любовьта не е трудно да накарате да вѣрватъ въ вашата искреность. Всѣка жена се ласкае да е любима и най-грозната се възхищава отъ себе си съ удоволствие. Не се колебайте никакъ, възхвалявайте по всѣкакъвъ начинъ грациитѣ на вашата любима, хвалете красивото й лице, хубавитѣ й коси, изтънченитѣ й пръсти, малкото й краче. И най-цѣломѫдренитѣ между женитѣ сѫ всѣкога готови да слушатъ похвали за тѣхната красота.

Овидий

* * *

Добродетелната жена печели добрата си репутация не само поради това, че тя е добродетелна, но и заради това, защото тя се показва такава въ действителность, лекостьта и вѣтърничавостьта, проявени въ обществото, вредятъ повече на честьта на женитѣ, отколкото скрититѣ недостатъци.

Сервантесъ