Гласъ отъ сърцето (3)

Глас от сърцето (3)

Искате ли да бѫдете щастливи, — не поставяйте за цель на живота си щастието.

Само истината и правдата даватъ сигурность. Само тѣ даватъ покой и щастие на човѣка.

Здравъ просекъ е по-щастливъ отъ боленъ краль.

Щастието зависи деветь десети отъ здравето.

Наслаждението и раскоша, ето какво вие наричате щастие. А азъ ви казвамъ, че да се не желае нищо е най-голѣмото блаженство.

Щастливъ е този, който е доволенъ отъ най-малкото, защото самодоволството е природно богатство.

Ако не носишъ въ себе си източника на радостьта, т.е. миръ на съвестьта и невинность на сърцето, напразно ще го търсишъ вънъ.

Ако раятъ не е вѫтре въ тебе, то ти никога нѣма да влѣзешъ въ него.

Въ всѣко нѣщо има скрита радость: намъ предстои да я изкараме отъ тамъ.

Престанешъ ли да търсишъ щастие, ще го намѣришъ.

Първиятъ признакъ на домашно щастие е любовьта къмъ кѫщата.

И най-бедниятъ покривъ може да стане домъ на задружно щастие и благодать, ако въ него борави и управлява добра, способна и честна жена.

Ако мисли човѣкъ само за себе си и вредомъ дири лична облага, той не ще бѫде честитъ. Ако искашъ истински да живѣешъ за себе си, живѣй за другитѣ!

Да бѫдешъ доволенъ е голѣмо изкуство, да изглеждашъ доволенъ е самоизмама, да останешъ доволенъ — то е щастие, което рѣдко нѣкой постига.

Да бѫдешъ щастливъ е нищо, да се смѣташъ за щастливъ е всичко.

Удоволствията и разкошътъ — ето що наричате вие щастие. А азъ ви казвамъ: да не се желае нищо е най-голѣмото блаженство.

Когато се мислишъ най-щастливъ, тогава се мамишъ най-много.

Едно отъ най-чуднитѣ заблуждения е, че човѣкъ е щастливъ, когато нищо не работи. Хората така сѫ увѣрени въ това, че дори Раятъ си представяватъ за мѣсто, дето хората нищо не работятъ.

Не за себе си човѣкъ трѣбва да живѣе: само тогава, когато живѣе за всичкитѣ, човѣкъ може да бѫде и бива спокоенъ.

Щастие — сѣнка що се не стига.

Щастието е като здравето: ако не го забелѣзвашъ, значи — имашъ го.

Едно отъ най-сигурнитѣ срѣдства за щастие е да знаемъ да запазимъ уважение къмъ себе си; да можемъ да гледаме цѣлия си животъ, безъ срамъ и безъ угризение на съвестьта, безъ да виждаме въ него нѣщо долно, нѣщо криво или зло сторено нѣкому и което не сме поправили.

Голѣма пречка за щастието е да очаквашъ много голѣмо щастие.

Въобще, ние, човѣцитѣ, извънредно много се оплакваме; обвиняваме сѫдбата си и природата или обществото, каточе ли цѣлиятъ ни животъ е прекаранъ въ нещастие. А при това колко минути леки и весели, несъзнателно щастливи, дължимъ на пролѣтьта, на сутринното слънце! Колко приятни часове и дори дни сме прекарвали, за които не говоримъ! Страдаме шумно, а се наслаждаваме мълчаливо.

Природата на човѣка е пряма, откровена. Ако тази естествена прямота се изгуби презъ течение на живота, човѣкъ губи основата си да бѫде щастливъ.

Човѣкъ трѣбва да се смѣе, преди да е щастливъ, отъ страхъ да не умре — преди да се е насмѣлъ.

Ако душата ти е въ добро състояние, ще имашъ всичко необходимо, за да бѫдешъ щастливъ.

Както не кракътъ се прави по формата на обувката, а обувката се прави по формата на крака, така сѫщо не различнитѣ способи на живѣене, които сме усвоили, а различнитѣ състояния на душата правятъ живота повече или по-малко щастливъ.

За единъ мѫжъ, който се готви за велики дѣла, е срамно да дотѣгва на боговетѣ съ молитви. За какво сѫ молитвитѣ? Уреди самъ своето щастие. И ти ще го уредишъ, ако разберешъ, че е добро онова, съ което е свързана добродетельта и лошо е онова, съ което е съединенъ порока.

Нашето щастие никога не се състои и не трѣбва да се състои въ пълно наслаждение, дето не бихме имали нищо да желаемъ и което би затѫпило нашия духъ, но въ постояненъ напредъкъ къмъ нови съвършенства.

Животътъ е загадка, щастието — знание, но знание безъ обичь, — това е гола скала: на нея не пѣятъ птички, на нея не клокочатъ ручеи; само тъмни облаци, като черни маси, надвисватъ понѣкога. Обичай хората и винаги се стреми къмъ истината.

Всѣки отъ насъ, който минава пѫтя на живота, може по свое желание и съ деянията си да обърне всички гласове на природата въ радостна пѣсень, или пъкъ да я отвърне отъ себе си и да я обърне въ нѣма проклетия.

Трѣбва да знаемъ, че нѣма положение безъ скръбь; такъвъ е човѣшкиятъ животъ: нищо не е чисто, всичко е смѣсено. Да желаешъ постоянно щастие, значи да искашъ да се освободишъ отъ общия законъ.

Следъ тѣзи, които взематъ първитѣ мѣста, не познавамъ по-нещастни отъ онѣзи, които имъ завиждатъ.

По-малко нужди, по-малко лишения.

Не говорете за своето щастие на човѣкъ по-малко щастливъ отъ васъ.

Крий своето щастие, но като избѣгвашъ завистьта, не възбуждай съжаление.

Има известенъ срамъ да си щастливъ предъ нѣкои бедствия.

Щастието не привързва хората едни къмъ други; трѣбва да страдатъ заедно, за да се обикнатъ, до колкото сѫ способни да обичатъ.

Щастието може да се облѣга на измама, но блаженството почива само на истина.

Искашъ ли да бѫдешъ щастливъ, изкорени завистьта отъ сърцето си.

Като се грижимъ за щастието на другитѣ, ние намираме своето собствено.

Тайната за веселостьта се крие въ умението да не позволяваме да ни тревожатъ дреболии, а сѫщо въ това, да ценимъ и малкитѣ удоволствия, които ни попадатъ.

Човѣкъ увеличава своето щастие дотолкова, доколкото той го доставя на другитѣ.

Доброто, което правимъ вечерь, дарява щастие на утрото.

Този, който е далъ, да мълчи, а онзи, който е получилъ да говори.

Направи добро, па го хвърли въ морето! Ако рибитѣ не видятъ, Господъ ще види.

Слънцето не чака да го молимъ, за да ни озари съ своята свѣтлина и топлина. Прави и ти сѫщо добро, доколкото зависи отъ тебе, безъ да чакашъ да те молятъ.

Да улеснишъ едно добро дѣло, е както ти самъ да го направишъ.

По-добре е да се изложишъ на неблагодарность, отколкото да не помогнешъ на нещастния.

Да се оплаквашъ отъ пропаднало благодеяние е знакъ, че не е било направено отъ сърце.

Когато се вдълбочимъ въ причинитѣ на постѫпкитѣ си, тогава разсѫжденията за доброто и злото дохождатъ до съвършенство. А когато разсѫжденията за доброто и злото дойдатъ до съвършенство, то и желанията ставатъ чисти. А когато желанията станатъ чисти, сърцето става справедливо, човѣкъ се изправя и става добъръ. А когато човѣкъ стане добъръ, то и въ челядьта настава редъ. А когато въ челядьта настане редъ, то и народитѣ добре се управляватъ. А когато народитѣ добре се управляватъ, то и цѣлъ свѣтъ живѣе въ миръ и съгласие.

Най-висшото състояние е онова, когато те осѫждатъ за добра работа и ти работишъ и се радвашъ.

Добритѣ забравятъ доброто, което сѫ правили; тѣ толкова сѫ заети съ това, което сега вършатъ, че не мислятъ за онова, което вече сѫ направили.

Добритѣ намѣрения сѫ нищо, ако не се обърнатъ въ добри дѣла.

Едно малко добро дѣло важи повече отъ едно велико добро намѣрение.

Истинска щедрость е не да дадешъ много, а да дадешъ навреме.

Да знаешъ да мълчишъ е по-голѣма добродетель, отколкото да знаешъ да говоришъ.

Запомнете добре, че не е само излишното отъ лукса, което братъ дължи на брата си; не е само унизителна милостиня, която богатиятъ презрително спуща въ рѫката на сиромаха; той му дължи всичко, което дължатъ онѣзи, които сѫ излѣзли отъ сѫщата утроба, спали сѫ въ сѫщата люлка, кърмили сѫ се отъ сѫщитѣ цици; той му дължи не само материална помощь, но и любовни грижи, и нежно състрадание и благи думи, които цѣрятъ ранитѣ на душата или поне успокояватъ нейнитѣ горести.

Сѫщностьта на всѣка религия, основата на всѣки моралъ, вѣнецътъ на всѣка добродетель се състоятъ въ това, да давашъ и да прощавашъ.

Милосърдието слуша нежно и присѫжда благо.

Който дава на беднитѣ, заема Богу.

Злото въ свѣта не дава изведнажъ плодъ, но като земята, полека и когато му дойде времето. И тѣзи плодове сѫ ужасни.

Голѣмо зло е да не правишъ добро.

Дърво, което не дава добри плодове, се отсича и се хвърля въ огъня.

Величието на душата не се мѣри ни по гений, ни по слава, ни по обичь, а по доброта.

Пѫтя на добрата жена наистина е усѣянъ съ цвѣтя, но тѣ поникватъ следъ стѫпкитѣ й, а не предъ тѣхъ.

На другитѣ прощавай всичко, а на себе си — нищо.

Както водата не се задържа по върховетѣ, така и добротата и мѫдростьта не оставатъ у гордитѣ. И едната и другата търсятъ низки мѣста.

Когато казватъ: трѣбва да се постѫпва така, както постѫпватъ другитѣ, това значи винаги, че трѣбва да се постѫпва лошо.

Упорита добрина побеждава и най-лошо сърце.

Извинително е да не бѫдемъ всѣкога весели, защото не зависи отъ насъ да бѫдемъ весели винаги, когато пожелаемъ; но не е извинително да не бѫдемъ всѣкога добри, приветливи и снизходителни, защото това зависи всѣкога отъ нашата воля.

Прощава се всичко на оня, който не си прощава нищо.

Какво ни трѣбва, за да бѫдемъ снизходителни? Малко здравъ разумъ и капка милость въ сърцето.

Занимавашъ ли се съ издирване чуждитѣ недостатъци, това е знакъ, че не се занимавашъ никакъ съ своитѣ.

Направи да ти простятъ, че си силенъ чрезъ кротость, заслужи да те обикнатъ, безъ да ти се боятъ.

„Скрий единъ чуждъ грѣхъ, Богъ ще ти прости два!“, казва поговорката. И това е истина.

Когато искате да ме сѫдите, бѫдете не съ мене, а въ мене.

За да бѫдешъ силенъ, трѣбва да си като водата. Нѣма препятствие — тя тече; има преграда — тя се спира! Развали се преградата — тя изново протича; въ четириѫгъленъ сѫдъ е четириѫгълна, въ крѫгълъ сѫдъ е крѫгла. И защото тя е така отстѫпчива, тя е най-нужна и най-силна отъ всичко.

За да се научишъ на смирение, трѣбва самъ себе си да ловишъ въ горди мисли.

Лишениятъ отъ смирение човѣкъ е склоненъ постоянно да порицава другитѣ; той гледа само на тѣхнитѣ грѣшки, а неговитѣ страсти се разрастватъ все повече и повече и го отдалечаватъ отъ подобрението.

Дѫлбоката рѣка нѣма да се размѫти отъ това, че сѫ хвърлили въ нея камъкъ; и оня човѣкъ, който се възмути отъ оскърбленията, не е рѣка, а локва. Нека помнимъ, че всички ще се върнемъ въ земята, затова нека бѫдемъ смирени и кротки.

Буренитѣ погубватъ посѣвитѣ, тщеславието погубва хората; само нежниятъ даръ на смирението готви велика награда.

Извършватъ се велики дѣла и въ малкитѣ борби. Има упорити и неизвестни доблести, които се борятъ стѫпка по стѫпка въ сѣнка противъ фаталното нашествие на нуждитѣ. Благородно и таинствено тържество, което никой погледъ не види, което не се награждава съ никаква неизвестность, което никакви пѣсни не възхваляватъ. Живота, нещастията, осамотението, сиромашията сѫ бойни полета, които иматъ своитѣ герои: непознати герои, които сѫ нѣкога по-велики отъ знаменититѣ герои.

Истинска доблесть е да правишъ безъ свидетель това, което би могълъ да сторишъ предъ цѣлъ свѣтъ.

Натури, които нѣматъ енергия, нѣматъ и искреность.

Истинско мѫжество е не да викашъ смъртьта, но да се боришъ съ бедствията.

Доблестно е не само да действувашъ, но и да страдашъ; последниятъ случай изисква не по-малко усилия и обема не по-малко достойнство.

Хората рѣдко иматъ доблесть да бѫдатъ или съвсемъ добри или съвсемъ лоши.

Което не е полезно за кошера, не е полезно и за пчелитѣ.

Мухитѣ биха могли да подигнатъ човѣкъ отъ мѣстото му, ако действуваха единодушно.

Животътъ ти ще бѫде такъвъ, какъвто го направишъ. Свѣтътъ ни повръща това, което сме му дали.

Да направимъ нѣщо, да оставимъ бразда следъ себе си, да принесемъ едно пѣсъчно зърно на кѫщата, която прави човѣчеството, — ето цельта на живота.

Розата, като краси себе си, украшава заедно съ това и градината.

Подъ твърдата черупка на труда и грижитѣ се намира ядката на щастието.

Ако хората поискаха — вмѣсто да спасяватъ свѣтътъ — да спасятъ себе си, вмѣсто да освобождаватъ човечеството, да освободятъ себе си, — колко много биха направили за спасението на свѣта и за освобождението на човѣчеството.

Не трѣбва ни день, ни часъ да мине, безъ да извършимъ нѣщо, съ което да докажемъ своето битие, своето духовно зидарство; защото само оня живѣе, който работи и създава.

Искате ли да бъдете щастливи — не поставяйте за цел на живота си щастието.

Само истината и правдата дават сигурност. Само те дават покой и щастие на човека.

Здрав просяк е по-щастлив от болен крал.

Щастието зависи девет десети от здравето.

Наслаждението и разкоша, ето какво вие наричате щастие. А аз ви казвам, че да се не желае нищо е най-голямото блаженство.

Щастлив е този, който е доволен от най-малкото, защото самодоволството е природно богатство.

Ако не носиш в себе си източника на радостта, т.е. мир на съвестта и невинност на сърцето, напразно ще го търсиш вън.

Ако раят не е вътре в тебе, то ти никога няма да влезеш в него.

Във всяко нещо има скрита радост: нам предстои да я изкараме оттам.

Престанеш ли да търсиш щастие, ще го намериш.

Първият признак на домашно щастие е любовта към къщата.

И най-бедният покрив може да стане дом на задружно щастие и благодат, ако в него борави и управлява добра, способна и честна жена.

Ако мисли човек само за себе си и вредом дири лична облага, той не ще бъде честит. Ако искаш истински да живееш за себе си, живей за другите!

Да бъдеш доволен е голямо изкуство, да изглеждаш доволен е самоизмама, да останеш доволен — то е щастие, което рядко някой постига.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив е всичко.

Удоволствията и разкошът — ето що наричате вие щастие. А аз ви казвам: да не се желае нищо е най-голямото блаженство.

Когато се мислиш най-щастлив, тогава се мамиш най-много.

Едно от най-чудните заблуждения е, че човек е щастлив, когато нищо не работи. Хората така са уверени в това, че дори Раят си представляват за място, дето хората нищо не работят.

Не за себе си човек трябва да живее: само тогава, когато живее за всичките, човек може да бъде и бива спокоен.

Щастие — сянка що се не стига.

Щастието е като здравето: ако не го забелязваш, значи — имаш го.

Едно от най-сигурните средства за щастие е да знаем да запазим уважение към себе си; да можем да гледаме целия си живот, без срам и без угризение на съвестта, без да виждаме в него нещо долно, нещо криво или зло сторено някому и което не сме поправили.

Голяма пречка за щастието е да очакваш много голямо щастие.

Въобще, ние, човеците, извънредно много се оплакваме; обвиняваме съдбата си и природата или обществото, като че ли целият ни живот е прекаран в нещастие. А при това колко минути леки и весели, несъзнателно щастливи, дължим на пролетта, на сутринното слънце! Колко приятни часове и дори дни сме прекарвали, за които не говорим! Страдаме шумно, а се наслаждаваме мълчаливо.

Природата на човека е пряма, откровена. Ако тази естествена прямота се изгуби през течение на живота, човек губи основата си да бъде щастлив.

Човек трябва да се смее, преди да е щастлив, от страх да не умре — преди да се е насмял.

Ако душата ти е в добро състояние, ще имаш всичко необходимо, за да бъдеш щастлив.

Както не кракът се прави по формата на обувката, а обувката се прави по формата на крака, така също не различните способи на живеене, които сме усвоили, а различните състояния на душата правят живота повече или по-малко щастлив.

За един мъж, който се готви за велики дела, е срамно да дотяга на боговете с молитви. За какво са молитвите? Уреди сам своето щастие. И ти ще го уредиш, ако разбереш, че е добро онова, с което е свързана добродетелта и лошо е онова, с което е съединен порока.

Нашето щастие никога не се състои и не трябва да се състои в пълно наслаждение, дето не бихме имали нищо да желаем и което би затъпило нашия дух, но в постоянен напредък към нови съвършенства.

Животът е загадка, щастието — знание, но знание без обич, — това е гола скала: на нея не пеят птички, на нея не клокочат ручеи; само тъмни облаци, като черни маси, надвисват понякога. Обичай хората и винаги се стреми към истината.

Всеки от нас, който минава пътя на живота, може по свое желание и с деянията си да обърне всички гласове на природата в радостна песен, или пък да я отвърне от себе си и да я обърне в няма проклетия.

Трябва да знаем, че няма положение без скръб; такъв е човешкият живот: нищо не е чисто, всичко е смесено. Да желаеш постоянно щастие, значи да искаш да се освободиш от общия закон.

След тези, които вземат първите места, не познавам по-нещастни от онези, които им завиждат.

По-малко нужди, по-малко лишения.

Не говорете за своето щастие на човек по-малко щастлив от вас.

Крий своето щастие, но като избягваш завистта, не възбуждай съжаление.

Има известен срам да си щастлив пред някои бедствия.

Щастието не привързва хората едни към други; трябва да страдат заедно, за да се обикнат, доколкото са способни да обичат.

Щастието може да се обляга на измама, но блаженството почива само на истина.

Искаш ли да бъдеш щастлив, изкорени завистта от сърцето си.

Като се грижим за щастието на другите, ние намираме своето собствено.

Тайната за веселостта се крие в умението да не позволяваме да ни тревожат дреболии, а също в това, да ценим и малките удоволствия, които ни попадат.

Човек увеличава своето щастие дотолкова, доколкото той го доставя на другите.

Доброто, което правим вечер, дарява щастие на утрото.

Този, който е дал, да мълчи, а онзи, който е получил, да говори.

Направи добро, па го хвърли в морето! Ако рибите не видят, Господ ще види.

Слънцето не чака да го молим, за да ни озари със своята светлина и топлина. Прави и ти също добро, доколкото зависи от тебе, без да чакаш да те молят.

Да улесниш едно добро дело, е както ти сам да го направиш.

По-добре е да се изложиш на неблагодарност, отколкото да не помогнеш на нещастния.

Да се оплакваш от пропаднало благодеяние е знак, че не е било направено от сърце.

Когато се вдълбочим в причините на постъпките си, тогава разсъжденията за доброто и злото дохождат до съвършенство. А когато разсъжденията за доброто и злото дойдат до съвършенство, то и желанията стават чисти. А когато желанията станат чисти, сърцето става справедливо, човек се изправя и става добър. А когато човек стане добър, то и в челядта настава ред. А когато в челядта настане ред, то и народите добре се управляват. А когато народите добре се управляват, то и цял свят живее в мир и съгласие.

Най-висшето състояние е онова, когато те осъждат за добра работа и ти работиш и се радваш.

Добрите забравят доброто, което са правили; те толкова са заети с това, което сега вършат, че не мислят за онова, което вече са направили.

Добрите намерения са нищо, ако не се обърнат в добри дела.

Едно малко добро дело важи повече от едно велико добро намерение.

Истинска щедрост е не да дадеш много, а да дадеш навреме.

Да знаеш да мълчиш, е по-голяма добродетел, отколкото да знаеш да говориш.

Запомнете добре, че не е само излишното от лукса, което брат дължи на брата си; не е само унизителна милостиня, която богатият презрително спуща в ръката на сиромаха; той му дължи всичко, което дължат онези, които са излезли от същата утроба, спали са в същата люлка, кърмили са се от същите цици; той му дължи не само материална помощ, но и любовни грижи, и нежно състрадание и благи думи, които церят раните на душата или поне успокояват нейните горести.

Същността на всяка религия, основата на всеки морал, венецът на всяка добродетел се състоят в това, да даваш и да прощаваш.

Милосърдието слуша нежно и присъжда благо.

Който дава на бедните, заема Богу.

Злото в света не дава изведнъж плод, но като земята, полека и когато му дойде времето. И тези плодове са ужасни.

Голямо зло е да не правиш добро.

Дърво, което не дава добри плодове, се отсича и се хвърля в огъня.

Величието на душата не се мери ни по гений, ни по слава, ни по обич, а по доброта.

Пътя на добрата жена наистина е осеян с цветя, но те поникват след стъпките й, а не пред тях.

На другите прощавай всичко, а на себе си — нищо.

Както водата не се задържа по върховете, така и добротата и мъдростта не остават у гордите. И едната и другата търсят ниски места.

Когато казват: трябва да се постъпва така, както постъпват другите, това значи винаги, че трябва да се постъпва лошо.

Упорита добрина побеждава и най-лошо сърце.

Извинително е да не бъдем всякога весели, защото не зависи от нас да бъдем весели винаги, когато пожелаем; но не е извинително да не бъдем всякога добри, приветливи и снизходителни, защото това зависи всякога от нашата воля.

Прощава се всичко на оня, който не си прощава нищо.

Какво ни трябва, за да бъдем снизходителни? Малко здрав разум и капка милост в сърцето.

Занимаваш ли се с издирване чуждите недостатъци, това е знак, че не се занимаваш никак със своите.

Направи да ти простят, че си силен чрез кротост, заслужи да те обикнат, без да ти се боят.

„Скрий един чужд грях, Бог ще ти прости два!“, казва поговорката. И това е истина.

Когато искате да ме съдите, бъдете не с мене, а в мене.

За да бъдеш силен, трябва да си като водата. Няма препятствие — тя тече; има преграда — тя се спира! Развали се преградата — тя изново протича; в четириъгълен съд е четириъгълна, в кръгъл съд е кръгла. И защото тя е така отстъпчива, тя е най-нужна и най-силна от всичко.

За да се научиш на смирение, трябва сам себе си да ловиш в горди мисли.

Лишеният от смирение човек е склонен постоянно да порицава другите; той гледа само на техните грешки, а неговите страсти се разрастват все повече и повече и го отдалечават от подобрението.

Дълбоката река няма да се размъти от това, че са хвърлили в нея камък; и оня човек, който се възмути от оскърбленията, не е река, а локва. Нека помним, че всички ще се върнем в земята, затова нека бъдем смирени и кротки.

Бурените погубват посевите, тщеславието погубва хората; само нежният дар на смирението готви велика награда.

Извършват се велики дела и в малките борби. Има упорити и неизвестни доблести, които се борят стъпка по стъпка в сянка против фаталното нашествие на нуждите. Благородно и тайнствено тържество, което никой поглед не види, което не се награждава с никаква известност, което никакви песни не възхваляват. Животът, нещастията, усамотението, сиромашията са бойни полета, които имат своите герои: непознати герои, които са някога по-велики от знаменитите герои.

Истинска доблест е да правиш без свидетел това, което би могъл да сториш пред цял свят.

Натури, които нямат енергия, нямат и искреност.

Истинско мъжество е не да викаш смъртта, но да се бориш с бедствията.

Доблестно е не само да действуваш, но и да страдаш; последният случай изисква не по-малко усилия и обема не по-малко достойнство.

Хората рядко имат доблест да бъдат или съвсем добри или съвсем лоши.

Което не е полезно за кошера, не е полезно и за пчелите.

Мухите биха могли да подигнат човек от мястото му, ако действуваха единодушно.

Животът ти ще бъде такъв, какъвто го направиш. Светът ни повръща това, което сме му дали.

Да направим нещо, да оставим бразда след себе си, да принесем едно пясъчно зърно на къщата, която прави човечеството — ето целта на живота.

Розата, като краси себе си, украсява заедно с това и градината.

Под твърдата черупка на труда и грижите се намира ядката на щастието.

Ако хората поискаха — вместо да спасяват света — да спасят себе си, вместо да освобождават човечеството, да освободят себе си — колко много биха направили за спасението на света и за освобождението на човечеството.

Не трябва ни ден, ни час да мине, без да извършим нещо, с което да докажем своето битие, своето духовно зидарство; защото само оня живее, който работи и създава.