Глас от сърцето (2)

Гласъ отъ сърцето (2)

Приятелството е като една душа в две тела.

Приятелството ни е дадено от природата не да благоприятствува на порока, а да помага на добродетелта.

Истинско приятелство може да има само между хора добри и които си приличат по своята добродетел.

Приятелството затова е божествено, защото дава право да ни се говори истината, която тъй малко казваме и тъй рядко слушаме.

Приятелството е най-здравият договор; то задължава двете страни непрестанно да се стремят да станат един за други по-достойни, чрез изпълнение и усъвършенствуване на добродетелите.

По-срамно е да се не довериш на своите приятели, отколкото да бъдеш изневерен от тях.

Герой е онзи, който превръща в приятел своя враг.

Искам да обичам в своя приятел неговата обич към мене, насладата, която усещам, че го обичам, нашите общи спомени, нашите взаимни надежди, нашите сърдечни разговори, неговото сърце, познато на моето, неговите добродетели, които пленяват моята душа, неговите таланти, от които моят дух се наслаждава, а никак не — неговата кола, неговата къща, неговият чин, неговата мощ или знатност.

Единствената в света роза без тръни е приятелството.

Игленото ухо е широко за двама приятели, а цял свят е тесен за двама неприятели.

Не оставай да поникне трева по пътя на приятелството.

Всички се оплакват, че нямат приятели, а никой не се поставя в положение необходимо, за да ги придобие и запази.

Приятелството не може да трае, ако не сме разположени да прощаваме един другиму своите малки недостатъци.

Между приятели не са гледа кой има право, но кой може да отстъпи.

Ще добием приятелството на някого, ако развиваме у себе си ония качества, които той уважава у себе си.

Да искаш приятели без недостатъци е все едно, като да не искаш да обичаш никого.

Когато приятелите ми са еднооки, гледам ги в профил.

Достойнство на един човек се познава по хората, с които се събира.

Кажи ми с кого се събираш, ще ти кажа какъв си.

Трябва да внимаваме като напускаме приятелството, да не го заменим веднага с омраза. Нищо не е тъй срамно, както да воюваш против тези, които до вчера си обичал.

Не трябва да се мисли, че след като скъсаме приятелството не ни остават вече длъжности за изпълняване; сега настъпват най-мъчни длъжности и в които само честността ни подкрепя. Дължим почит към старите си приятели. Не трябва да изкарваме пред света своите разпри и никога да не говорим за тях, освен когато сме принудени за свое собствено оправдание. Трябва да избягваме даже да укоряваме много един неверен приятел.

По-лесно можеш да загубиш приятел, ако си му дал пари назаем, отколкото, ако си му отказал.

Мнозина пропадат поради лекия избор на своите приятели и другари; свързвайте се само с люде, които вървят по пътя на доброто, които имат поведение безукорно; други ще ви развратят със своите приказки и своите примери.

Мислете дълго преди да приемете някого за приятел; когато се решите, приемете го с открито сърце и говорете му с такова доверие, както на самия себе.

Ако имаш приятел, посещавай го често, защото тръни и храсти растат по пътища, по които никой не минава.

В чистото приятелство има сладост, която не могат изпита онези, които са родени посредствени.

Единственият случай, когато не трябва да се боим да обидим приятеля си, е когато се касае да му кажем истината и да му докажем така своята преданост.

Нищо не оскърбява един приятел така, както недоверието; защото, какво е приятелството ако не единство на две души? Е, къде е това единство без доверие?

Да жалим приятелите си, когато са нещастни е добре, но да им помогнем, е още по-добре.

Приятел се познава в неволя, както злато в огън.

Човек без характер е като лице без физиономия.

Талантът се формира в самота, характерът — в общество.

Пречките и усилията създават воля у личността, без което тя не е нищо. Трудът е училище на характера.

Характерът е, който придава морална мощ на човека.

Посейте постъпка, ще пожънете навик; посейте навик, ще пожънете характер; посейте характер, ще пожънете съдба.

Човек трябва да бъде мъжествен и да бъде какъвто си е, а не сянка или отзвук на други. Той трябва да действува със свои сили, да мисли със своя глава, да изказва свои чувства, да има свое мнение и да си състави свои убеждения. Който няма свои убеждения е страхлив, който не иска да ги има — мързелив, който е неспособен да ги има — глупак.

Който става червей, може ли да се оплаква, когато го смажат?

Онзи, който приема благосклонно съвети, понякога стои по-високо от този, който ги дава.

Добър колар е само онзи, който тегли юздите с все сила, за да задържи бягащите коне, а не онзи, който само се държи за юздите. Много добър човек е не този, който знае, че гневът е лошо чувство, пък не го укротява, а онзи, който полага всичките си сили, за да го укроти.

Само в бурята напълно се показва изкуството на моряка, само в сражението се изпитва храбростта на войника; човешкото пък мъжество се познава само по това, какъв се явява той в тежките и опасни положения на живота.

Несъмнено по-важно е как приема човек съдбата, независимо каква е тя всъщност.

Характерните хора са будната съвест на народа, към когото принадлежат.

Ние сме най-силни духом тогава, когато сме най-немощни телом.

Който не умее да бъде беден, е роден за роб.

Колкото щат да са хубави премените, подарени от царя, тия що си ушиеш сам, са по-хубави. Колкото и да са вкусни гозбите на богаташите, хлябът на домашната трапеза е най-добрата храна.

Приятелството е като една душа въ две тѣла.

Приятелството ни е дадено отъ природата не да благоприятствува на порока, а да помага на добродетельта.

Истинско приятелство може да има само между хора добри и които си приличатъ по своята добродетель.

Приятелството затова е божествено, защото дава право да ни се говори истината, която тъй малко казваме и тъй рѣдко слушаме.

Приятелството е най-здравиятъ договоръ; то задължава дветѣ страни непрестанно да се стремятъ да станатъ единъ за други по-достойни, чрезъ изпълнение и осъвършенствоване на добродетелитѣ.

По-срамно е да се не довѣришъ на своитѣ приятели, отколкото да бѫдешъ изневѣренъ отъ тѣхъ.

Герой е онзи, който превръща въ приятель своя врагъ.

Искамъ да обичамъ въ своя приятель неговата обичь къмъ мене, насладата, която осѣщамъ, че го обичамъ, нашитѣ общи спомени, нашитѣ взаимни надежди, нашитѣ сърдечни разговори, неговото сърце познато на моето, неговитѣ добродетели, които пленяватъ моята душа, неговитѣ таланти, отъ които моятъ духъ се наслаждава, а никакъ не — неговата кола, неговата кѫща, неговиятъ чинъ, неговата мощь или знатность.

Единствената въ свѣта роза безъ тръне е приятелството.

Игленото ухо е широко за двама приятели, а цѣлъ свѣтъ е тѣсенъ за двама неприятели.

Не оставай да поникне трѣва по пѫтя на приятелството.

Всички се оплакватъ, че нѣматъ приятели, а никой не се поставя въ положение необходимо, за да ги придобие и запази.

Приятелството не може да трае, ако не сме разположени да прощаваме единъ другиму своитѣ малки недостатъци.

Между приятели не са гледа кой има право, но кой може да отстѫпи.

Ще добиемъ приятелството на нѣкого, ако развиваме у себе си ония качества, които той уважава у себе си.

Да искашъ приятели безъ недостатъци е все едно, като да не искашъ да обичашъ никого.

Когато приятелитѣ ми сѫ еднооки, гледамъ ги въ профилъ.

Достойнство на единъ човѣкъ се познава по хората, съ които се събира.

Кажи ми съ кого се събирашъ, ще ти кажа какъвъ си.

Трѣбва да внимаваме като напускаме приятелството, да не го замѣнимъ веднага съ умраза. Нищо не е тъй срамно, както да воювашъ противъ тѣзи, които до вчера си обичалъ.

Не трѣбва да се мисли, че следъ като скѫсаме приятелството не ни оставатъ вече длъжности за изпълняване; сега настѫпватъ най-мѫчни длъжности и въ които само честностьта ни подкрепя. Дължимъ почить къмъ старитѣ си приятели. Не трѣбва да изкарваме предъ свѣта своитѣ разпри и никога да не говоримъ за тѣхъ, освенъ когато сме принудени за свое собствено оправдание. Трѣбва да избѣгваме даже да укоряваме много единъ невѣренъ приятель.

По-лесно можешъ да загубишъ приятель, ако си му далъ пари на заемъ, отколкото, ако си му отказалъ.

Мнозина пропадатъ поради лекия изборъ на своитѣ приятели и другари; свързвайте се само съ люде, които вървятъ по пѫтя на доброто, които иматъ поведение безукорно; други ще ви развратятъ съ своитѣ приказки и своитѣ примѣри.

Мислете дълго преди да приемете нѣкого за приятель; когато се решите, приемете го съ открито сърце и говорете му съ такова довѣрие, както на самия себе.

Ако имашъ приятель, посещавай го често, защото тръне и храсти растатъ по пѫтища, по които никой не минава.

Въ чистото приятелство има сладость, която не могатъ изпита онѣзи, които сѫ родени посредствени.

Единствениятъ случай, когато не трѣбва да се боимъ да обидимъ приятеля си, е когато се касае да му кажемъ истината и да му докажемъ така своята преданность.

Нищо не оскърбява единъ приятель така, както недовѣрието; защото, какво е приятелството ако не единство на две души? Е, кѫде е това единство безъ довѣрие?

Да жалимъ приятелитѣ си, когато сѫ нещастни е добре, но да имъ помогнемъ е още по-добре.

Приятель се познава въ неволя, както злато въ огънь.

Човѣкъ безъ характеръ е като лице безъ физиономия.

Талантътъ се формира въ самота, характерътъ — въ общество.

Пречкитѣ и усилията създаватъ воля у личностьта, безъ което тя не е нищо. Трудътъ е училище на характера.

Характерътъ е, който придава морална мощь на човѣка.

Посѣйте постѫпка, ще пожънете навикъ; посѣйте навикъ, ще пожънете характеръ; посѣйте характеръ, ще пожънете сѫдба.

Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫжественъ и да бѫде какъвто си е, а не сѣнка или отзвукъ на други. Той трѣбва да действува съ свои сили, да мисли съ своя глава, да изказва свои чувства, да има свое мнение и да си състави свои убеждения. Който нѣма свои убеждения е страхливъ, който не иска да ги има — мързеливъ, който е неспособенъ да ги има — глупакъ.

Който става червей, може ли да се оплаква, когато го смажатъ?

Онзи, който приема благосклонно съвети, понѣкога стои по-високо отъ този, който ги дава.

Добъръ коларь е само онзи, който тегли юздитѣ съ все сила, за да задържи бѣгащитѣ коне, а не онзи, който само се държи за юздитѣ. Много добъръ човѣкъ е не този, който знае, че гнѣвътъ е лошо чувство, пъкъ не го укротява, а онзи, който полага всичкитѣ си сили, за да го укроти.

Само въ бурята напълно се показва изкуството на моряка, само въ сражението се изпитва храбростьта на войника; човѣшкото пъкъ мѫжество се познава само по това, какъвъ се явява той въ тежкитѣ и опасни положения на живота.

Несъмнено по-важно е какъ приема човѣкъ съдбата, независимо каква е тя въ същность.

Характернитѣ хора сѫ будната съвесть на народа, къмъ когото принадлежатъ.

Ние сме най-силни духомъ тогава, когато сме най-немощни тѣломъ.

Който не умѣе да бѫде беденъ, е роденъ за робъ.

Колкото щатъ да сѫ хубави премѣнитѣ, подарени отъ царя, тие що си ошиешъ самъ, сѫ по-хубави. Колкото и да сѫ вкусни гостбитѣ на богаташитѣ, хлѣбътъ на домашната трапеза е най-добрата храна.