Брам Стокър
Дракула (5)

Глава V
Писмо от г-ца Мина Мъри до г-ца Луси Уестънра

9 май

Моя прескъпа Луси,

Извини ме, че дълго отлагах да пиша, но просто бях претрупана с работа. Животът на една помощник-учителка понякога е уморителен. Копнея за компанията ти и за морето, където можем да говорим на воля и да ваем въздушните си кули. Напоследък работих доста усилено, защото не искам да изоставам от учебните занимания на Джонатан, и упражнявах стенографията си много старателно. Ще му бъда полезна, когато се оженим, и ако умея да стенографирам достатъчно добре, бих могла да записвам думите му, а после да ги напечатам на пишещата машина, на която също се уча доста усърдно. Понякога с него си изпращаме стенографски писма, а той води дневник на пътуванията си в чужбина по същия начин. Когато двете сме заедно, и аз ще си водя такъв. Нямам предвид един от онези дневници с по две страници на седмица и неделя, сбита в крайчеца, а такъв, в който мога да пиша винаги, когато пожелая. Не смятам, че някой друг би се заинтересувал особено от него, но това не е и целта ми. Един ден може да го покажа на Джонатан, стига в него да има нещо, което си струва да бъде споделено, но дотогава в него ще се упражнявам. Ще правя това, което знам, че и журналистките вършат: интервюират, описват и опитват да си спомнят разговори. Казаха ми, че с малко тренировки можеш да запомниш всичко, случило се през деня, както и всеки разговор. Но ще видим. Ще ти разкажа всичко за малките си планове, когато се срещнем. Тъкмо получих няколко набързо нахвърлени бележки от Трансилвания. Джонатан е добре и ще се върне след около седмица. Нямам търпение да науча всичко ново при него. Сигурно е много приятно да пътуваш до непознати страни. Чудя се дали ние — имам предвид Джонатан и аз — някога ще ги посетим заедно. Ето, че бие училищният звънец. Сбогом.

Когато пишеш, ми разкажи за всичко ново. От много време не си ми казвала нищо. Дочувам мълви, особено за някакъв висок, красив къдрокос мъж???

Писмо, Луси Уестънра до Мина Мъри

ул. „Чатъм“ №17

Сряда

Моя прескъпа Мина,

Бих казала, че съдиш твърде строго, като ме смяташ за лош кореспондент. Писах ти два пъти, откакто се разделихме, а твоето последно писмо беше едва второто. Освен това нямам какво да кажа. Наистина няма нищо, което би те заинтересувало. Точно сега градът е много приятно място и доста често посещаваме художествени галерии, разхождаме се, яздим в парка. Колкото до високия къдрокос мъж, предполагам, че е бил онзи, който беше с мен на последния концерт. Някой определено клюкарства напразно. Това беше г-н Холмуд. Той често ни посещава и с мама се разбират доста добре. Имат толкова много общи неща, за които да разговарят. Преди известно време срещнахме мъж, който щеше да бъде точно като за теб, ако вече не беше сгодена за Джонатан. Красив, заможен и с добър произход, би бил чудесна партия. Той е лекар и е много умен. Представи си! Само на двадесет и девет е, а на собствените му грижи е оставена огромна лудница. Г-н Холмуд ми го представи, той ни посети за кратко, а оттогава идва често. Мисля, че е един от най-решителните мъже, които съм виждала, и въпреки това най-спокойният. Изглежда напълно невъзмутим. Мога само да си представям що за непоколебима власт има над пациентите си. Притежава интересния навик да се взира право в лицата на хората, сякаш се опитва да прочете мислите им. Изпробва това доста често върху мен, но сама се лаская, че съм костелив орех. Зная го от отражението си в огледалото. Опитваш ли се понякога да четеш по собственото си лице? Аз го правя и мога да ти кажа, че не е лошо занимание и създава повече трудности, отколкото можеш да си представиш, ако никога не си опитвала. Той казва, че му давам възможност за любопитно психологическо изследване, а аз скромно смятам, че е така.

Както знаеш, нямам особен интерес към дрехите, за да ти опиша модите. Дрехите са празна работа. Позволявам си жаргон, но какво пък, Артър си го позволява всеки ден. Ето, това е всичко.

Мина, споделяли сме всичките си тайни една на друга, откакто бяхме деца. Спали сме заедно, хранили сме се заедно и сме се смели и плакали заедно, а сега, въпреки че вече ти писах, бих искала да ти разкажа още. О, Мина, не можеш ли да отгатнеш? Обичам го. Изчервявам се, докато пиша, защото макар да мисля, че и той ме обича, не ми го е казвал с думи. Но, о, Мина, обичам го, обичам го, обичам го! Ето, олекна ми. Иска ми се да бяхме заедно, скъпа, да седим край камината по халати, както често сме правили, за да ти разкрия чувствата си. Не знам как пиша това дори на теб. Страхувам се да спра, защото иначе сигурно ще реша да скъсам писмото, а и не ми се спира, понеже толкова искам да ти разкажа всичко. Пиши ми веднага и ми кажи какво мислиш. Мина, трябва да приключвам. Лека нощ. Благослови ме в молитвите си и, Мина, моли се за моето щастие.

П.С. Не е нужно да ти казвам, че това е тайна. Лека нощ отново.

Писмо, Луси Уестърна до Мина Мъри

24 май

Моя прескъпа Мина,

Благодаря, благодаря и пак благодаря за прекрасното писмо! Беше толкова хубаво, че можех да ти споделя и да получа одобрението ти. Скъпа моя, когато вали, вали из ведро. Колко са верни старите поговорки. Ето ме, навършвам двадесет през септември и все още никога не съм имала предложение до днес, не и истинско предложение, а днес имах три. Представи си! ТРИ предложения за един ден! Не е ли страхотно! Съжалявам, наистина искрено съжалявам за двама от тези клети господа. О, Мина, толкова съм щастлива, че не мога да си намеря място. Три предложения! Но, за бога, не казвай на никое от момичетата, иначе биха им се завъртели всякакви налудничави мисли и ще си въобразят, че са оскърбени и пренебрегнати, ако още в първия ден у дома не получат поне шест. Някои момичета са толкова суетни! Аз и ти, скъпа Мина, които сме сгодени и скоро веднъж завинаги ще свием брачно гнездо като зрели жени, сме свободни да презираме суетата. Е, трябва да ти разкажа за тримата, но се налага да пазиш тайна, скъпа, от всички, с изключение, разбира се, на Джонатан. Ще му кажеш, защото ако аз бях на твое място, щях със сигурност да кажа на Артър. Една жена би трябвало да споделя всичко със своя съпруг — не мислиш ли така, скъпа? — и трябва да съм откровена. Мъжете обичат жените, особено съпругите им, да бъдат толкова честни, колкото са и те самите, а жените, боя се, невинаги са също толкова искрени, колкото трябва. Е, скъпа, номер Едно пристигна точно преди обяд. Вече ти казах за него — д-р Джон Сюърд — човекът с лудницата, широката челюст и благородно чело. Външно изглеждаше доста хладнокръвен, но въпреки това бе напрегнат. Определено беше репетирал предварително всякакви дреболии и ги беше запомнил, но за малко да седне на копринената си шапка^[103], което мъжете обикновено не правят, когато са хладнокръвни, а по-късно, когато искаше да изглежда спокоен, не преставаше да си играе с някакъв ланцет^[104] по начин, който почти ме накара да пищя. Говореше без никакви заобикалки, Мина. Обясни ми колко скъпа съм била за него, въпреки че ме познавал от толкова скоро, и какъв би бил животът му с мен, с моята подкрепа и насърчение. Щеше да ми каже колко нещастен ще бъде, ако не го обичам, но когато видя сълзите ми, се нарече грубиянин и допълни, че няма да ме тревожи повече от това. След кратко мълчание попита дали бих могла да го обикна след известно време и когато поклатих глава, ръцете му потрепнаха, поколеба се за момент и поиска да узнае дали не обичам някой друг. Беше много деликатен, като поясни, че не иска да злоупотребява с доверието ми, а само да разбере, защото ако сърцето на жената е свободно, един мъж би имал надежда. И след това, Мина, се почувствах длъжна да му разкрия, че има някой друг. Споделих му само толкова, а след това той се изправи решителен и сериозен, пое ръцете ми в своите и каза, че се надява да бъда щастлива и ако някога имам нужда от приятел, нека го смятам за един от най-верните. О, Мина, скъпа, не можех да спра сълзите си, затова трябва да ме извиниш, че цялото писмо е размазано. Да ти направят предложение, въобще е много прекрасно и така нататък, но изобщо не е приятно, когато трябва да видиш как клетият човечец, за когото знаеш, че искрено те обича, си тръгва, както изглежда, със съвсем разбито сърце — и да знаеш, че без значение какво ти говори в този миг, ти си излязла от живота му напълно. Скъпа моя, засега трябва да спра дотук, чувствам се толкова потисната, макар и много щастлива.

Вечерта.

Артър тъкмо си отиде и съм в по-добро разположение на духа, отколкото когато прекъснах, така че мога да продължа с разказа ми за случилото се днес. Е, скъпа моя, номер Две дойде след обяд. Той е изключително приятен — американец от Тексас, изглежда толкова млад и ведър, че ми се струва почти невъзможно да е бил на толкова много места и да е преживял такива приключения. Разбирам горката Дездемона, когато опасният поток от думи се излял в ухото й, макар и от черен мъж^[105]. Предполагам, че ние, жените, сме толкова боязливи, че си въобразяваме как някой мъж ще ни пази от всички страхове, и затова се омъжваме за него. Сега знам как бих постъпила, ако бях мъж и се надявах някое момиче да ме обикне. Не, не знам всъщност, ето, че г-н Морис ми разказваше историите си с охота, а Артър никога не го е правил — но скъпа моя, мисля малко прибързано. Г-н Куинси П. Морис ме завари сама. Изглежда мъжът винаги заварва момичето само. Не, не е така, Артър два пъти се опита да си създаде възможност и аз му помагах, доколкото можех — сега не се срамувам да си призная. Трябва предварително да ти кажа, че г-н Морис невинаги говори жаргонно — така да се каже, той никога не го прави спрямо непознати или в тяхно присъствие, понеже наистина е добре образован и притежава изискани обноски, но откри, че американският му жаргон ме развеселява, и винаги, когато край нас нямаше някой, който да се възмути, той се изразяваше по този смешен начин. Боя се, скъпа моя, че му се наложи да си го съчини целия, понеже прилягаше точно на всичко, което имаше да казва. Но това си е нещо, присъщо за жаргона. Не знам за себе си дали някога ще употребявам жаргон, нито дали Артър го одобрява, понеже все още никога не съм го чувала да използва. Е, г-н Морис седна до мен, наглед толкова весел и щастлив, колкото изобщо бе възможно, но забелязах и неспокойствието му. Пое ръката ми в своята и каза изключително нежно:

— Госпожице Луси, зная, че н’съм достоен да подравня в’ъзчиците на малките ви обувки, но предполагам, че ако чакате, докато откриете мъж, който е, ще се присъедините към онез’ седем млади жени със светилници, като се гътнете^[106]. Не искате ли просто да се впрегнете рамо до рамо с мен в двоен хомот и да поемем надолу по дългия път?

Той изглеждаше толкова весел и добронамерен, че да му откажа, не бе и наполовина толкова трудно, колкото на клетия д-р Сюърд. И така, отвърнах възможно най-непринудено, че не разбирам нищо от впрягане и все още изобщо не съм обучена да тегля. Тогава той каза, че просто е говорил закачливо и се надява, ако е допуснал грешка, като е сторил така, една толкова непростима, толкова груба и неволна за него грешка, ще му простя. Той наистина изглеждаше сериозен и нямаше как да не откликна поне донякъде по същия начин — знам, Мина, ще ме помислиш за ужасна кокетка — макар че беше невъзможно да не изпитам и задоволство от второто предложение за един ден. И след това, скъпа моя, преди да кажа и дума, той отприщи порой от любовни излияния, полагайки сърцето и душата си в нозете ми. Изглеждаше толкова искрен, че никога повече няма да помисля някой мъж за закачлив и безотговорен само защото от време на време се шегува. Предполагам, че е видял на лицето ми нещо, което го възпря, а след това каза с пламенна решителност, че бих го обичала, ако сърцето ми е свободно:

— Луси, зная, вие сте чистосърдечно момиче. Нямаше да съм тук и да ви говоря така, ако не вярвах, че притежавате възвишен дух чак до дълбините на душата си. Кажете ми като един добър познат на друг — обичате ли някого? И ако има, няма никога повече да ви безпокоя и за илач, но ще ви бъда, ако ми позволите, много верен приятел.

Скъпа моя Мина, защо мъжете са толкова благородни, а ние, жените — толкова недостойни за тях? Ето, аз почти се подигравах на този истински и великодушен джентълмен. Избухнах в сълзи — боя се, скъпа моя, че ще помислиш това писмо за много сладникаво по не една причина — и наистина ми беше много тежко. Защо не е позволено едно момиче да се омъжи за трима мъже или за толкова, колкото я искат, и да спести на всички тези затруднения? Но това е ерес и не бива дори да го споменавам. Радвам се да кажа, че макар и през плач, успях да погледна в смелите очи на г-н Морис и направо му отговорих:

— Да, обичам някого, въпреки че той все още дори не ми е признал любовта си.

Бях права да говоря с него толкова откровено, защото лицето му наистина се просветли и той протегна двете си ръце, за да поеме моите — мисля, че сама ги поставих в неговите — и сърдечно каза:

— Смелото ми момиче! Струва си повече да закъснея за възможността да ви спечеля, отколкото да пристигна навреме за всяко друго момиче на света. Не плачете, скъпа моя. Ако е заради мен, аз съм си костелив орех и го понасям с вдигнато чело. Но ако това друго приятелче не съзнава щастието си, е, по-добре скоро да се възползва от него или ще има да се разправя с мен. Малко момиче, искреността и решителността ви ме направиха ваш приятел, а това е нещо по-рядко от възлюбен и във всеки случай не е толкова егоистично. Скъпа моя, очаква ме доволно самотен път оттук до Второто пришествие. Няма ли да ми подарите една целувка? Понякога тя би държала тъмнината настрана от мен. Можете да го сторите, знаете, ако желаете, защото онзи друг почтен младеж — сигурно е почтен, скъпа моя, и безупречен или не бихте могла да го обичате — все още не е дал думата си.

Това напълно ме спечели, Мина, понеже беше смело и мило от негова страна, а също — благородно като към съперник, нали? Пък и той бе толкова тъжен. Така че се приведох и го целунах. Той стана, без да пуска ръцете ми, и като погледна надолу към лицето ми — боя се, че много се бях изчервила — каза:

— Малко момиче, държа ръцете ви, а вие ме целунахте, ако това не ни прави приятели, нищо друго не би могло. Благодаря за възхитителната ви откровеност към мен и довиждане.

Той стисна ръката ми, сложи си шапката и директно излезе от стаята, без да поглежда назад, без нито една сълза или колебание и без да трепне, а аз плачех като бебе. Ех, защо един такъв мъж трябва да бъде нещастен, щом има толкова момичета, които биха боготворили дори земята, на която стъпва? Знам, че и аз щях, ако бях свободна… само дето не искам да съм такава. Скъпа моя, дълбоко съм разстроена и чувствам, че не мога да опиша щастието си веднага, след като ти разказах това, а не искам да споменавам за номер Три, преди да се успокоя.

П.С. О, за номер Три — няма нужда да ти казвам за номер Три, нали? Освен че всичко беше толкова объркващо. Сякаш изминаха само няколко секунди, откакто влезе в стаята, когато двете му ръце бяха около мен и ме целуваше. Много, много съм щастлива и не знам какво съм направила, за да го заслужа. Трябва само да опитам в бъдеще да покажа, че съм благодарна на Господ за цялата Му доброта към мен, задето ми изпрати такъв възлюбен, такъв съпруг, такъв приятел.

Сбогом^[107].

Дневникът на д-р Сюърд (воден фонографски^[108])

25 май. Днес ми липсва апетит. Не мога да се храня, не мога да почивам, така че вместо това предпочитам да пиша. След неочаквания отказ от вчера се чувствам някак празен. Нищо на света не изглежда толкова жизненоважно, че да си струва усилието… Понеже знаех, че единственият лек за това е работата, слязох долу при пациентите. Избрах си един, който ми беше дал възможност за много интригуващо изследване. Той е толкова чудат, че твърдо реших да го проуча възможно най-добре. Днес сякаш прозрях същината на тайната му по-добре от всякога.

Разпитах го по-подробно отколкото досега, за да се запозная напълно с фактите около халюцинациите му. Вече разбирам, че в действията ми имаше нещо жестоко. Изглежда исках да го задържа върху въпроса за умопомрачението му — нещо, което избягвам с пациентите, както бих странил и от пастта на ада.

(Бел.: при какви обстоятелства не бих избегнал дълбините на пъкъла?) Omnia Romae venalia sunt^[109]. Пъкълът си има цена! Verb. sap.^[110] Ако зад този ми подтик се крие нещо, ще ми бъде полезно да го проследя точно, така че е по-добре да започна. И така…

Р. М. Ренфийлд, aetat^[111] 59. — сангвиничен темперамент, огромна физическа сила, патологично раздразнителен, периоди на мрачно настроение, завършващи с някаква натрапчива идея, която не мога да разбера. Предполагам, че сангвиничният темперамент сам по себе си и натрапливите влияния върху неговото съзнание завършват психичното му състояние. Потенциално опасен, навярно е такъв, ако не е и себичен. При егоистите предпазливостта пази колкото тях самите, толкова и неприятелите им. Това, което мисля по въпроса, е, че когато азът е определената цел, центростремителната сила се балансира с центробежната, а когато дългът, някаква кауза и т.н. е определената цел, втората сила е върховна и само нещастно събитие или поредица от такива може да я балансира^[112].

Писмо, Куинси П. Морис до Н. Б. Артър Холмуд^[113].

25 май

Скъпи Арт,

Разказвахме си небивалици край лагерните огньове в прериите, превързвахме раните си един на другиго, след като опитахме да акостираме на Маркизките^[114] и вдигахме наздравици на брега на Титикака^[115]. Има още небивалици за разказване, нови рани за лекуване и други наздравици за вдигане. Имаш ли нещо против това да стане край моя лагерен огън утре вечер? Нямам колебание да те попитам, след като знам, че една определена лейди е ангажирана с определена вечеря и си свободен. Освен нас ще има само още някой — нашето приятелче от Корея — Джак Сюърд^[116]. Той също ще дойде. Заедно искаме да споделим сълзите си над винените чаши и да вдигнем наздравица отдън душа за най-щастливия мъж на целия свят, който спечели най-благородното сърце, което Бог е сътворил, и най-ценното, което може да бъде пленено. Обещаваме ти приветливо посрещане, любящи поздравления и наздравица, здрава колкото собствената ти десница. И двамата ще се закълнем да ти помогнем да се върнеш у дома, ако пиеш прекалено жадно за едни определени очи. Ела!

Телеграма от Артър Холмуд до Куинси П. Морис

26 май

Брой ме по всяко време. Нося новини, от които ще наостриш уши.